“Аз съм учител ... и всеки ден благодаря на Бога за това”

Публикувано на 25 May 2010 08:15

Тези думи бяха мотото на срещата на ракитовските учители и граждани с учителя, журналиста и общественика Илия Джаров. Преди 47 г. той пристига в тогавашното село Ракитово като млад учител по български език и литература, за да остане 8 години, които се оказват благодатни за неговото професионално развитие и за образованието в селището. През 1971 г. основава първото в страната Оздравително училище за неспецифични белодробни заболявания. От същата година е и училищен инспектор в Пазарджик. Учителства в далечно Коми, оглавява ОУ “Ст. Захариев” в Пазарджик, а до пенсионирането си е учител и възпитател.
На тази среща присъстващите го видяха в една друга светлина - като студент от випуск 1958-63 г. от филологическия факултет в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Своите спомени, впечатления, вълнения и оценки той е споделил във втората си педагогическа книга “Моите студентски години”. Материалите за нея са записвани прилежно през онези години със стенографско писмо и са чакали своето време, за да възкръснат като научно-популярни очерци за професори, доценти и асистенти от Алма Матер, които са обучили поколения студенти и са прославили името на българската наука по света. След краткото, но съдържателно представяне на книгата от учителката и поетеса Христина Димова, бяха прочетени откъси от нея.
Г-н Джаров разказа за своето решение да напише книгата и да я посвети на 120 г. от създаването на СУ “Св. Кл. Охридски” с вътрешното убеждение, че тези колоси в науката трябва да бъдат познати и като човеци, видени от “едно момче на 21 г., оставило брадвата и триона в едно горско стопанство в Западните Родопи и отишло да учи в Софийския държавен университет”.
Другото му желание е било да покаже на читателите си, че европейци е имало винаги в България, а не само след приемането ни в ЕС.
Когато учителствал в република Коми, възхитил на руските си колеги със знанията си за тяхната литература и култура, което е показателно за нивото на подготовка в университета. И това искал да сподели в книгата си Илия Джаров.
Особено скъпи за него са спомените за аудитория 65, наричана от колегите-филолози “Мека”, защото тук “се покланяли като истински богомолци на музата на художественото слово всеки петък. Прага на 65-та аудитория прекрачваха най-видните наши поети и писатели”.
Друг мил спомен е овладяването на “крилатото писмо” - стенографията, която му помага да запази изживяното, видяното и чутото през студентските години, а сега да обогати читателите.
“Смея да се надявам, че моята книга ще даде полезни знания на всички интересуващи се от проблемите на образованието”, завърши г-н Джаров. Екземпляри от книгата си той подари на всички училища в Ракитово и на трима колеги от града, с които са били духовни свързани през годините. Поздравления получи и от свои бивши ученици, запазили спомена за един ерудиран, добър учител и човек.
Невена Павлова

Премиера и първи отзиви за новата книгата на Никола Делиев

29 Mar 2026 14:34

Никола Делиев представи своята шеста книга, свързана с историята на родния край и посветена на „Улиците и техните обитатели в Каменица по време на моето детство“. На 24 март в Наро...