Това ще бъде първият голям юбилей на духовия оркестър без неговия основател и дългогодишен ръководител Димитър Мечев...
Приживе той казваше, че изкуството не признава часовник, че за артиста е противопоказно да смята колко часа е репетирал, колко минути е зъзнал от студ на сцената, колко от личното си време е отделил за читалището. “Часовникът” навъртя 45 години от създаването на оркестъра. Юбилеят сам по себе си е достоен, но нека заради Учителя помним, че истински важното е друго - Музиката.
През 1997 г., в музикалната в “Старата милиция”, Димитър Мечев ми разказваше за поредното турне на оркестъра, за да напиша статия в “Темпо”. Изведнъж спря разказа за концертите и каза: “Искам да се разбере, че с оркестъра и мажоретките Велинград е отдавна в Европа!”. С голямо вълнение, разпалено обясни: през всичките години оркестърът е дал шанс на десетки и стотици деца от Велинград да видят широкия свят, да срещнат различни народи и култури, да разширят кръгозора си и в същото време със своите изпълнения те са показали на света Велинград и България и то винаги достойно и по най-добрия начин. Така велинградските деца са ставали европейци, а с тяхната музика Европа е учила стъпките на Дайчовото хоро.
Разговорът ни беше 10 години преди България да стане член на ЕС. И се питам дали си даваме сметка за това как в историята и географията на нашия оркестър се е преплели времена и епохи? Дано не прозвучи високопарно, но ние толкова сме свикнали всяко събития и всеки празник във Велинград да започва с музиката и мажоретките, че като че ли не се замисляме къде е тяхното място в големия свят.
С 15 стари инструменти, дарени от военните, оркестърът дефилира за първи път на манифестацията на 1 май 1965 г. във Велинград. Само година по-късно вече пише страница от историята: на 30 май 1966 г. свири на посрещането на възстановения кораб “Радецки” в Козлодуй. Събитието е мащабно, присъства Тодор Живков, а Алоис Енгендер, пламенник на капитана на историческия кораб “Радецки”, казва: “Само народ, който силно люби своето минало и уверено гледа на своето бъдеще, е способен на такова нещо”.
През 1979 г. оркестърът участва заедно с над 5000 музиканти от 39 страни в празника “Младежта и музиката във Виена” и в откриването на градчето на ООН на левия бряг на Дунава. Председателят на фестивалното жури проф. Уинстън Нобъл от САЩ е удивен от нашите българските ритми и че толкова малки деца изпълняват такава музика. Международното признание на велинградският духов оркестър е факт, а всяко следващо турне ще доказва по безспорен начин, че похвалите са заслужени. Същата година оркестърът е удостоен със званието “Представителен”.
Нова страница от историята: през 1980 г. Представителният духов оркестър на Велинград изминава бойния маршрут на Първа българска армия в Отечествената война от София през Калотина, Ниш, Белград и Харкани.
През 1982 г. след концерта на нашите музиканти и мажоретки в гръцкия град Керкира на остров Корфу тамошните вестници пишат: “Децата са малки, но дават превъзходно изпълнение. С очите и сърцата си виждаме богатите плодове на мира”. Още колко пъти, в колко държави, на колко сцени велинградските деца ще са най-искрените посланици за мир, приятелство, добросъседство! Да припомним думите на главния директор на фестивала в Рощток, ГДР, 1983 г.: “Югът спечели сърцата на Севера!”.
Нашият оркестър опровергава максимата, че никой не е пророк в родината си. През 1984 г. той е първият и за дълго време единственият духов оркестър, поканен от Съюза на композиторите в България да участва в прегледа “Нова българска музика”. Музикантите се доказват на сцената на зала “България”, по-късно правят общи програми със солисти от Софийската опера, а композиторите се дивят: “Велинград е с около 20 000 жители, а е в състояние да даде оркестър от 80 деца!”. И досега в България няма друг ученически дохов оркестър с такава музикална школа, с подобна внушителна концертна дейност на български и международни сцени.
1995 г. - оркестърът и мажоретките са на турне във Франция и са първият български състав, поканен на фестивала “Карна фиеста”. В един от фестивалните дни посещават историческата крепост Ла Рошел. На брега на Атлантическият океан пътуващият с тях като преводач Антон Шнитер се шегува: “Видяхме Атлантическия океан, може вече да се кандидатираме за Атлантическия клуб!”. Тогава членството на България в НАТО звучи като далечна хипотеза, а днес?
По време на същото турне през 1995 г., във Фюсен, Бавария, 8500 музиканти вдигат инструментите си, за да поздравят Обединена Европа. Велинградският оркестър не просто участва в знаменателното събитие, той печели три първи награди сред същите тези 8500 музиканти от Стария континент! Какво по-красноречиво доказателство, че Велинград влиза в Европа първо с Музиката?!
Всеки музикант, всяка мажоретка, всеки преподавател и всеки приятел на оркестъра може да разкаже още толкова много подобни истории. Жалко, че оркестърът няма своя летописец и дано да го намери, защото сме длъжни да запазим за бъдещето историята на оркестъра.
Димитър Мечев мечтаеше да се направи карта на Европа, на която да бъдат показани всички градове, където нашите музиканти и мажоретки са свирили и танцували. Това би била карта на много приятелства и на много успехи! Когато някой някога я направи, ще видим, че “и ний сме дали нещо на света”. И още повече ще се гордеем, че “с оркестъра и мажоретките Велинград е отдавна в Европа”.
Елена Баева