В документите на Община Велинград е записано, че водопровод “Самоводица” е построен през 1926 г. с актуална остатъчна стойност от 2475.70 лева. Годината е вярна, но не знам как едно крупно съоръжение с хиляди метри стоманени тръби, което се ползва и сега, има такава остатъчна стойност.
Ето кратка история на водопровода. В началото на 1924 г. се учредява кооперация с участието на цялото работоспособно население на с. Каменица с наименование “Самоводица” с цел да организира и ръководи проектирането и строителството на водопровода. Каменчани се самооблагат с парични средства и доброволен труд. Помощта на общината е символична. На всяко семейство е определено какво да изработи по над 10 км. трасе при силно пресечен терен, по изграждането на резервоара в местността ”Нежовица”, построяване на водопроводната мрежа в селото и работа при водохващането в полите на “Арапчал”. Закупени са хиляди метри метални тръби с различни размери и всякакви други необходими материали. Осигурени са специалисти по монтирането им. Можем да си представим колко хиляди трудови дни са отработени без наличие на никаква техника. Транспортът е само от волска и конска тяга , която също е безплатна.
През 1926 г. водопроводът е завършен. Над 50 чешми са построени на уличните кръстовища и на най-посещаваните места в селото. Около половината от селските дворове са водоснабдени. Водоснабдени са училището и селските гробища. В центъра на Каменица пред специално изградените четири чешми в присъствието на цялото население се прави водосвет от вече престарелия свещеник Илия Попатанасов (“Поп Топорчо”), председател на каменския революционен комитет от 1876 г., за здраве и прослава на строителите на водопровода и за добро бъдеще на Каменица и каменчани.
Вековната мечта на каменчани да протече водата от гальовно наречения от предците им извор “Самоводица” в селото вече е реалност. Това е най-крупното събитие през ХХ век за тях, в което е участвал всеки работоспособен. В сухите и изпечени от слънцето дворове се появяват малки цветни и зеленчукови градинки. Кооперация “Самоводица” , изпълнила предназначението си, престава да съществува.
Ние, децата живеещи близо до “Нежовица”, си играехме и пиехме студена вода от преливника, който почти не преставаше да тече. До 1946 г. водата се ползваше безплатно.
С увеличение на населението и нарасналите му потребности с активната помощ на всички каменчани през същата година се построява водоем в местността “Гергевана”, който се захранваше с вода от “Легоринец”. Много години след това не е имало проблеми за нужда от питейна вода. Построиха се и съоръжения за използване на други водоизточници при кризисни ситуации.
Пиша тези редове, защото от доста години в Каменица и други райони на града пием мътна вода. Стигна се до там, че в интервютата на някои отговарящи за водата се твърдеше, че тя може да е мътна , но не е лоша за пиене. Стана така, че за водата се плаща, а голяма част от населението си купува питейна вода от магазините. Не са малко гражданите , които се снабдяват с такава от водоизточници извън града. А ръководителите на града и тези от “ВКТВ” ЕООД изглежда свикнаха с тази действителност и се примириха с нея. Станахме прословути с кавгаджийските сесии на Общински съвет. А да сте чули някога нашите управляващи и сесиите на Общински съвет да са се занимавали с качеството на питейната ни вода? Не! За интереси, за власт – да! Безброй! Сега наближават общински избори - стягат се. Какво по-сладко от интереси, комбинирани с власт? А водата от “Дюкера” при всяка капка дъжд ще продължава да се мъти. От което е известно, че питейните й качества и за в бъдеще ще продължават да се влошават.
Но за водопровода “Самоводица”: В местния печат неколкократно се появи информация, че този водоизточник е незначителен и има дебит само два литра в секунда, за да се оправдае неговото изоставяне и на практика неговото ликвидиране. Вярно е , че дебитът не е голям, но че е два литра в секунда не е вярно, а е манипулация. Това е многократно налагана заблуда, за да се оправдае бездействието, безгрижието и ликвидирането му, което на практика вече става. Истина е, че тъй като се разчита на водоизточници с по-голям дебит, водоизточникът “Самоводица” с водопровода му са изоставени. Десетки години той не е поддържан, водохващането е занемарено и водата вместо в събирателните шахти се излива свободно извън тях. По водопровода след главната събирателна шахта има изпочупени тръби и се губи значително количество вода, а премахване на повредите въобще не се извършва.
През 2004 г. по настояване на Горско стопанство – Велинград негови служители извършиха дребен ремонт за удволетворяване потребностите на стопанството. Бяха подменени не повече от 60-70 метра тръби. Оттогава ключът на главната събирателна шахта е предаден на горски служители. След извършване на този дребен ремонт на 06.10.2004 г. е извършено замерване на дебита на водоизточника и е установено , че възлиза на 2.08 литра в секунда. Проверяващите са видели, че лявата тръба на главната събирателна шахта е суха и по нея не идва никаква вода. А тя обхваща по-голям водосборен район. В дясната тръба, където е извършено замерването не е обхваната всичката вода, която е текла по нея.
И най-непредубеденият посетител на водохващането “Самоводица” ще установи, че под водосъбирателните шахти земята е подгизнала от свободно течащата вода.
Не желая да влизам в подробности, тъй като добре познавам случая. Многократно съм посещавал обекта с мои приятели от Дружеството за защита на Родопите. Един път след частичния ремонт го посетихме и с един от бившите директори на “ВКТВ” ЕООД. Ще ми се да добавя, че по водопровода до резервоара в местността ”Нежовица” в разрез с всякакви правила и закони има допълнително монтирани запорни кранове и други съоръжения, за които ръководството на предприятието не може да не знае, а вероятно е дало писмено или устно съгласие за това. Убеден съм, че и ръководството на общината не знае нищо за състоянието на самоводския водопровод.
По мнението на специалисти дебитът на “Самоводица” е бил и може да стигне до 10-12 литра в секунда, а при засушаване да падне на 7-8 литра. Не може и е нелогично за 2 литра в секунда навремето каменчани да извършат такъв крупен строеж.
На всички са известни питейните качества на тази вода, която не се размътва и при най-силни дъждове. Районът на водохващането е добре залесен. Тръбите от началото на водопровода, включително и тези в уличната мрежа, са метални и успешно обслужват населението и сега. Не без значение е и фактът, че водопроводът преминава през едни от най-перспективните места в града за развитието и бъдещето на курорта.
От значение е, че това е самостоятелен водопровод и при сериозни аварии на другите може да служи като сигурен резерв за качествена питейна вода.
Според мен какво е нужно да се направо? Не са необходими много средства и проекти. При добро желание с текущ ремонт и системна поддръжка в непродължителен срок водопроводът може да бъде възстановен независимо от силно съществуващата съпротива на някои в момента. Нека се надяваме, че това ще стане.
Георги Н. Пашов, председател на Дружество за защита на Родопите - Велинград