В далечната 1860 г. в село Якоруда, закътано между Рила и Родопите, се ражда Филип Главеев, топло наричан от съвременниците му Дядо Филип. Завършва Солунската мъжка гимназия и става учител в Якоруда.
През 1888 г. баща му с цялото семейство се заселва в село Баня Чепино. Младият Филип Главеев със солидно за времето образование опитва щастието си с търговия на дървен материал, но не му провървява. Влече го просветното поприще - става главен учител в село Каменица след Стою Докумов.
Когато в с. Баня Чепино се набират достатъчно деца на преселници, на 1 септември 1897 г. той започва учителстването си в Чепино. Замисля построяването на училищна сграда в Долната махала. Училището бива построено през 1903 г.
Във величавата битка за повече просвета, за повече светлина, стои той - упорит, уверен, скромен, искайки от учениците си да бъдат честни, съзнателни и трудолюбиви. Строг, когато е необходимо, с любов и уважение се отнася към своите ученици. Денем при тях в училището или сред природата, вечер при възрастните в читалището, кооперацията, на сцената. Той е там, където е най-нужен.
Горещ патриот, намира сили и време да работи за страната, която му е дала живот - Македония. През този период македонското освободително движение се разраства в страната и вън от нея. В Чепинското корито, със седалище в село Лъджене, през 1899 г. било основано македоно-одринско освободително дружество по инициатива на родолюбци като Димитър Масларов, Филип Главеев, Иван Ушев и др. Председател на дружеството станал Филип Главеев, а секретар Мойсей Праматаров - и двамата известни учители от този край. Членове на комитета били Димитър Масларов, също учител, роден в Якоруда през 1865 г. и завършил Солунската мъжка гимназия, Иван Ушев и др. Те развивали активна дейност. Като първа задача имали да организират бежанците от Турско, а след това да набират средства за оръжия и боеприпаси. По различни пътища се осигурявали пари за това - от членски внос, от устройване на представления, вечеринки и други забави, доброволни пожертвувания, а също така и от налога върху стоките, които внасяли или изнасяли някои търговци от Неврокопско и Разложко. Закупеното оръжие се складирало в хана на Д. Масларов и къщата на Ф. Главеев. Неговият дом се превръща в отправен пункт на тайните канали за Неврокоп и Разлог. Усилената работа в Чепинско за подпомагане на борбата в Разложко и Неврокопско продължила близо 4 години. В подготовката на предстоящото въстание всеотдайно и безрезервно работят Д. Масларов, Ф. Главеев и М. Праматаров, макар че не са много млади и са семейни с деца - за тях няма друго решение, освен да участват във въстанието.
Вестта за обявяване на Илинденското въстание повдигнала духовете в Чепинско. Идва очакваният момент. Тук пристигат войводите Михаил Чаков, Стоян Мълчанков, Атанас Тешовалията и Илия Кърчовски, за да сформират чета. Създаденият ентусиазъм ги улеснил и само да 2-3 дни се записали около 100 души доброволци. Сборният пункт на всички бил в местността “Белите брегова”, близо до границата. Първи се отзовават Филип Главеев, Димитър Масларов и Мойсей Праматаров. Екипират се с четническо облекло и оръжие - пушка със 150 патрона и две сферични бомби. Били сформирани 4 чети. Филип Главеев се включил в четата на Михаил Чаков, едни от видните и интелигентни войводи, участник в сражението при село Баница, в което загива Гоце Делчев.
Дошъл денят на раздялата на Филип Главеев със семейството му. Минути на раздяла, които не се забравят. За тях с вълнение си спомня Мойсей Праматаров:
“И днес си спомням минутата, когато той мъж една вечер, през август 1903 г., се наведе над заспалите на пода, под една черга половин дузина деца, целуна ги, изправи се и каза на жена си: “Сега, Марие, прощавай, оставам ти непосилен товар, ако не се върна по пътя, по който тръгвам, път, пълен с неизвестност”. Мария, видимо развълнувана, отговори: “Филипе, отдавна чакаме това време - върви, пък каквото Бог даде”. Аз бях дълбоко покъртен от тази раздяла и не намерих какво да кажа. Мълчаливо стиснах ръката на тази майка, изкочихме на улицата и потънахме в тъмната нощ на път за Македония. В тази минута аз почувствах колко голям по дух е моят другар”.
На 15 август 1903 г. четите минават границата и се озовават в Македония. Нижат се тревожни и неспокойни дни и нощи в полите на Парин, среща с четата на Яне Сандански. Стигат Мелник. Участват в сражение с турския аскер. Унищожават турския гарнизон в с. Обидим. Селата Обидим и Кремена са превърнати от турците в пепелища. Населението им, охранявано от четниците, се отправя с надежда към свободна България. Намират сигурно убежище в Рилския манастир. Голяма част от тях се заселват в Чепинското корито. Илинденската епопея завършва неуспешно.
Филип Главеев се завръща при семейството си. Той отново е учител, спечелил горещата обич на големи и малки. Предвиждайки, че скоро ще има нужда от ново училище за Горната махала, той повежда борба за предоставянето на общинско място за тази цел.
“...Слънчев пролетен ден на 1928 г. Наскоро след станалото земетресение в Чирпан. Голямо множество се е събрало за тържеството по случай започването на строежа на сегашната училищна сграда. С разтреперани от вълнение ръце, дядо Филип полага основния камък и шише с грамота. Каква неземна радост и любов той вгради в основите на нашето училище” - по спомените на Асен Дамянов.
Новопостроеното училище е тържествено открито през 1903 г. и било наречено на името на патриарха на българските учители “Неофит Рилски”, чието име носи и сега.
На читалищното дело Ф. Главеев посвещава дни и нощи и е един от основателите на първото читалище през 1905 г., носещо името “Искра”, което се помещавало в Грънчаровата къща. През 1925 г. то се възкресява с името “Кирил и Методий”. Председател на управителния съвет е Филип Главеев.
През 1905 г. се основава кооперация “Пробуда”, на която дълги години той е бил касиер.
Този учител и човек като че ли няма свой живот. Той се раздава и печели горещата обич на всички, а сам живее в бедно жилище, за което не съжалява. Когато заболява от рак, дядо Филип изпада в материално затруднение. Няма средства за лечение. Управителният съвет на кооперацията взема решение да го посети и поднесе парична сума. Той благодари за вниманието им, но отказва да вземе парите, като казва: “Тези пари са народни, събирани лев по лев. Нека бъдат употребени за общи цели”.
Когато на 29 юни 1933 г. църковната камбана разнася печалната вест за края на жизнения му път, всички се стичат да го изпратят. Погребението му се превръща в невиждана за нашия край манифестация на почит към учителя и човека.
Училищното настоятелство се събира и единодушно решава долното училище, построено от него и в което е учителствал повече от 20 години, да носи неговото име, а тленните му останки да бъдат погребани в черковния двор.
Много години са минали оттогава, но името на Филип Главеев ще остане име, събрало в себе си романтиката на един културен подем, име на учител и човек.
Ана Лачева-Цанова