Аванс, кредит на доверие, добро начало - така преди една година велинградчани възприеха званието “СПА столица на Балканите”, с което градът бе удостоен от две авторитетни международни организации - Балканския алианс и Световната организация на хотелиерите и ресторантьорите. Приехме титлата с гордост и самочувствие, но и с голяма доза реализъм, защото никой по-добре от нас не знае проблемите пред курорта.
Вместо с подобно на миналогодишното пищно тържество Велинград чества първата годишнина от обявяването за СПА столица далеч по-скромно. Криза е! Благодарение на силната реклама миналото лято посрещнахме много туристи, но макар и по-късно, разтърсилият цялата световна икономика трус се усети и при нас.
И все пак - вместо да се оправдаваме с кризата, нека погледнем и в собствения си двор. Как се справихме с отговорността да бъдем СПА столица, изплащаме ли кредита на доверие, оправдаваме ли дадения ни щедър аванс, след доброто начало - докъде стигнахме и накъде вървим? На първия въпрос председателят на местното Сдружение на хотелиерите и ресторантьорите и общински съветник Златко Златанов отговаря “Твърдо не! Какво повече от това, което създадоха във Велинград могат да направят хората, които се занимават с туризъм? Но има неща, които не зависят от нас - основно инфраструктурата, повече атракции, паркове, инвестиции.” Борис Голомехов, също съветник и свързан професионално с туризма, допълва: “За една година се уморихме да разбиваме стени с глава. Но продължаваме!”. Благой Рагин, председател на БХРА и най-големият популяризатор на Велинград по света и у нас, се пита къде ще сме догодина - с вечната си усмивка и с вечния си ентусиазъм нещата да се случват по-добре.
Проблемите са ясни. Председателят на Световната организация на хотелиерите и ресторантьорите Гасан Аиди, когото миналата година направихме почетен гражданин на Велинград, ги формулира пределно ясно: усмивка за посрещане на гостите, пътища, владеене на английски, ясен регламент за звездите на хотелите, професионален маркетинг, застрояване. Част от проблемите са на ниво държава - категоризацията, пътищата. С друга част засега се справяме успешно - с цената на битка в Общинския съвет Велинград избегна опасността да стане каменен град подобно на много други курорти. Усмивката, маркетинга и езиците са грижа на професионалистите в бранша и те полагат усилия, макар че в тази индустрия кадри не се създават лесно.
Остава общинската инфраструктура, която ни изправя пред дупки по улиците, трудности с паркирането, спиране на водата, проблеми с уличното осветление, недостатъчно зеленина, паркове, детски площадки, табели за минералните извори и бани, за туристическите обекти и хотели... Общината асфалтира колкото може, а това винаги ще е недостатъчно в очите на хората, които искат да видят точно своята улица или пътя към работата си без дупки. Общината печели проекти като този за парковете, по които е свършена много работа, но все още са в бъдеще време - велинградчани чакат резултатите с надежда. Общината се зае с мащабна и скъпа задача като пешеходната улица, наричана вече многозначително “Улица на мечтите”, по която също чакаме да се разходим с нарастващо нетърпение.
Винаги сме фокусирани върху това какво прави и най-вече какво не прави общината - с пълно право, това е нашият град и това са нашите данъци. Но нека не забравяме, че короната на СПА столица носим всички. А това значи, че и усилието трябва да е общо. Няма как да отговорим на високите очаквания, с които туристите избират точно Велинград, ако всеки не направи своето усилие. Например да не превръща минералните чешми в пералня и автомивка, да не краде цветя от градинките в центъра, да не изхвърля боклуци в реките, да не създава сметища в гората и още куп уж простички, но важни неща, които правят от един град курорт, а от един курорт - столица.
Тежка е царската корона “СПА столица на Балканите”. И след като сме я спечелили, трябва всеки ден да работим, за да не паднем от високо!Аванс, кредит на доверие, добро начало - така преди една година велинградчани възприеха званието “СПА столица на Балканите”, с което градът бе удостоен от две авторитетни международни организации - Балканския алианс и Световната организация на хотелиерите и ресторантьорите. Приехме титлата с гордост и самочувствие, но и с голяма доза реализъм, защото никой по-добре от нас не знае проблемите пред курорта.
Вместо с подобно на миналогодишното пищно тържество Велинград чества първата годишнина от обявяването за СПА столица далеч по-скромно. Криза е! Благодарение на силната реклама миналото лято посрещнахме много туристи, но макар и по-късно, разтърсилият цялата световна икономика трус се усети и при нас.
И все пак - вместо да се оправдаваме с кризата, нека погледнем и в собствения си двор. Как се справихме с отговорността да бъдем СПА столица, изплащаме ли кредита на доверие, оправдаваме ли дадения ни щедър аванс, след доброто начало - докъде стигнахме и накъде вървим?
На първия въпрос председателят на местното Сдружение на хотелиерите и ресторантьорите и общински съветник Златко Златанов отговаря “Твърдо не! Какво повече от това, което създадоха във Велинград могат да направят хората, които се занимават с туризъм? Но има неща, които не зависят от нас - основно инфраструктурата, повече атракции, паркове, инвестиции.” Борис Голомехов, също съветник и свързан професионално с туризма, допълва: “За една година се уморихме да разбиваме стени с глава. Но продължаваме!”. Благой Рагин, председател на БХРА и най-големият популяризатор на Велинград по света и у нас, се пита къде ще сме догодина - с вечната си усмивка и с вечния си ентусиазъм нещата да се случват по-добре.
Проблемите са ясни. Председателят на Световната организация на хотелиерите и ресторантьорите Гасан Аиди, когото миналата година направихме почетен гражданин на Велинград, ги формулира пределно ясно: усмивка за посрещане на гостите, пътища, владеене на английски, ясен регламент за звездите на хотелите, професионален маркетинг, застрояване. Част от проблемите са на ниво държава - категоризацията, пътищата. С друга част засега се справяме успешно - с цената на битка в Общинския съвет Велинград избегна опасността да стане каменен град подобно на много други курорти. Усмивката, маркетинга и езиците са грижа на професионалистите в бранша и те полагат усилия, макар че в тази индустрия кадри не се създават лесно.
Остава общинската инфраструктура, която ни изправя пред дупки по улиците, трудности с паркирането, спиране на водата, проблеми с уличното осветление, недостатъчно зеленина, паркове, детски площадки, табели за минералните извори и бани, за туристическите обекти и хотели... Общината асфалтира колкото може, а това винаги ще е недостатъчно в очите на хората, които искат да видят точно своята улица или пътя към работата си без дупки. Общината печели проекти като този за парковете, по които е свършена много работа, но все още са в бъдеще време - велинградчани чакат резултатите с надежда. Общината се зае с мащабна и скъпа задача като пешеходната улица, наричана вече многозначително “Улица на мечтите”, по която също чакаме да се разходим с нарастващо нетърпение.
Винаги сме фокусирани върху това какво прави и най-вече какво не прави общината - с пълно право, това е нашият град и това са нашите данъци. Но нека не забравяме, че короната на СПА столица носим всички. А това значи, че и усилието трябва да е общо. Няма как да отговорим на високите очаквания, с които туристите избират точно Велинград, ако всеки не направи своето усилие. Например да не превръща минералните чешми в пералня и автомивка, да не краде цветя от градинките в центъра, да не изхвърля боклуци в реките, да не създава сметища в гората и още куп уж простички, но важни неща, които правят от един град курорт, а от един курорт - столица.
Тежка е царската корона “СПА столица на Балканите”. И след като сме я спечелили, трябва всеки ден да работим, за да не паднем от високо!