В последно време литературните срещи в Клуб “Отворено общество” бяха редки. Финансовите проблеми сложиха отпечатък и върху тези изяви, които в продължение на години се утвърдиха и създадоха своя вярна публика. Че желанието за такъв род общуване не е секнало доказа организираната от клуба премиера на книгата на д-р Александър Попов “Земята на онемелите”. Вечерта на Димитровден много приятели на автора и литературата се събраха, привлечени и от името на дошлия специално за представянето на книгата Петер Юхас - най-известният унгарски познавач на български език и литература в момента, преводач на “Житие и страдание грешного Софрония”, на “Тютюн”, на Радичков и Далчев, автор на нашумялата мемоарна книга “Смъртта не е алиби”, преподавател по унгарски език и литература в Софийския университет. За велинградската премиера дойде и издателят на книгата Марин Георгиев, който припомни, че рецензенти са Марко Ганчев и Вътьо Раковски, а в Пазарджик е била представена от Георги Мишев - прибавени към Юхас тези имена говорят за качествата на творбата. От 10 години очаквам подобна книга, толкова коректно и честно написана, книга със спомени, които на места са на нивото на най-хубава белетристика, каза Петер Юхас. Ако нищо не е знаел за България, от тази книга той щял да научи много за тъжната, но доста вярна картина на българската действителност във времето на тоталитаризма. С интересен паралел Юхас сравни предговора на д-р Попов с думи от негово интервю през 1982 г. и призна, че в “Земята на онемелите” е открил своите мисли. Петер Юхас сравни и реалностите в България с тези в Унгария, изтъквайки, че у нас духът на тоталитаризма е бил много по-всеобхватен: в Унгария моралните и етични норми са били сложени по местата им още от събитията през 1956 г. и е било по-изгодно човек да е честен, в България социализмът е деформирал характерите така, както китайската обувка деформира краката. В Унгария от ерата на социализма няма случай селянин да е убил свой съселянин, не е било възможно да накараш някого да смени името на животно, камо ли на човек, както това се случи у нас с възродителния процес. Под перото на д-р Попов умира литературата и започва да говори самият живот, няма събитие от миналите десетилетия, което да не е отразено в тази книга, обобщи Петер Юхас, който бе подбрал два силни откъса от мемоарите, за да почувства всеки в залата духа на тези спомени. Марин Георгиев също оцени високо новата книга на д-р Попов и обеща да я издаде в един том заедно с първата част “Неизреченото”. Според него много български писатели след 10 ноември са пропуснали своя шанс да станат големи писатели като не са написали истински мемоари, а отново са опитали да служат на политическа конюнктура. Българските писатели се страхуват от истината, подчерта М. Георгиев и посочи д-р Попов като пример за обратното. Самият автор разказа какво го е подтикнало да пише точно такъв тип литература: през 1992 г. открил в Окръжна библиотека 92 книги за миналото на Пазарджишкия край и само 7 от тях имали обективен и строго научен характер, всички останали били силно идеологизирани. Без истинското представяне от съвременника, ние бихме останали за потомците като една сива маса, затова трябваше да свидетелстваме пред съда на времето и историята, каза д-р Попов. Той припомни, че това е станало възможно благодарение на прогласената и защитена в новата конституция свобода на словото - най-великото достижение на българската демокрация досега. Деспотизмът започва с посегателство срещу свободата на словото и приключва с нейното възстановяване. Тази книга е една от възможните гледни точки, тя е само камъче в разноцветната мозайка на времето - това е самооценката на автора, който е познат с уважението си към чуждото мнение. Оценката на публиката пролича във вълнението, с което бяха изпълнени думите на Иван Коев - “Разбрах, че не ние сме се срещали с д-р Попов, а той с нас!”; д-р Борислав Андреев - “Три нощи четох и не спах”; Драго Ушев - “Лекува душата на читателя”; д-р Анна Колчагова - “Книга на спомените, която прочетох с огромно удоволствие”; кмета д-р Цветан Дафов - “Ние страдаме от неща, които не доизказахме и затворихме страницата, трябва да ги преодолеем, за да няма реваншизъм и да се обединим”; създателя на велинградската болница д-р Спасов - “Идеята, вложена в тази книга, не умря 50 години!”. Много силни бяха думите на д-р Попов на финала на вечерта. Той разказа за тежката съдба на Дядо Даскал и на рода на майстора-столар Благо Ушев. Писах за тези хора в “Земята на онемелите”, за да си дадем малко кураж. Те са направили толкова много в години на робство и национализация, още повече трябва да направим ние днес, за да постигнем новото българско Възраждане, каза авторът. Частица кураж отнесоха със себе си дошлите на срещата, частица кураж ще получат и тези, които отворят и прочетат “Земята на онемелите”. Елена Баева