В обикновеността е тяхната изключителност
Факт е, че хората са донемай къде заети със самите себе си и просто им е невъзможно да си съставят сериозно мнение за друг човек. За тези две жени мнението е ясно! Животът като на всеки е имал и добро, и болести, и отчаяние от блажената делничност. И баща ми, и моят чичо си отидоха от инсулти, но тези светици не се предаваха и се грижиха до последно и то години наред. Да сме победили отчаянието - за това Екзюпери казва най-добре: “За да се спаси чрез човеците образът на човека, той разполагаше само със същата тази дума, но украсена с главна буква”.
С чувство на благодарност и признание мога да кажа за моята майка и моята стринка, които със своите правила на живота и оценката на многобройните жители на Ракитово са доказала своята пословична скромност, изключително трудолюбие, че имат разнопосочни способности, човечност, морал и ни зареждат с мъдрост. В обикновеността е тяхната изключителност.
Гордея се, че ни възпитаха да се обичаме и да се разбираме. Научиха ни да бъдем добри, защото човешките ценности с пари не се купуват и са вече рядкост. Брат ми е самороден талант и ръководител на ансамбъл “Чепино”, братовчед ми Христо Кантарев е историк. Моята майка и моята стринка достойно изпълниха своя дълг към семейството и обществото и затова се гордея. Вече са на 85 години и са жизнени и трудолюбиви. Да са ни живи и здрави и здрави, да ни дават надежда и да ни радват!
Невена Димова