Морякът Атанас Иванов:Случилото се няма да ме откаже да пътувам
- Как се чувствате сега, когато вече сте си вкъщи?
- Чувството е неописуемо. Дали съм искал това да се случи и дали се чувствам добре - това са въпроси, които изобщо не подлежат на коментар, то се разбира от само себе си. Знам, че близките ми преживяха много. Те са се измъчили през тези месеци и затова сега всички сме щастливи отново заедно.
- В момента в плен на пирати е българският кораб “Панега”. Какво бихте казал на техните близки?
- На тях им остава само да вярват, че няма да бъдат забравени нито от държавата, нито от БМФ. Не им е леко, но нека намерят сили и да вярват. - Във вашия случай държавата направи ли всичко необходимо?
- О, да, сигурен съм. Сега още повече. Все пак “Зодиак” е частна фирма и едва ли може да й се оказва натиск в работата. Но сигурен съм, че от страна на нашата държава са използвани всички механизми. Впоследствие лично аз говорих два пъти с един от нашите посланници, по-късно в Оман също ни посети държавен служител. Няма как да не благодаря и за почивката в Хисар, откъдето се връщаме - там ни беше осигурено всичко. Що се отнася до фирмата, също не мога да кажа нищо лошо. В началото, още преди нещата да приключат, имаше малки недоразумения, но това се случи, защото ние не знаехме какво става на брега, а и ситуацията беше такава, че мислехме за себе си, за нашия живот. После в Оман се срещнахме с висши служители на фирмата, разговаряхме с човека, който пряко отговаря за безопасността на екипажите и всички недоразумения бяха изчистени. Просто през всичкото време ние и фирмата сме гледали нещата под различен ъгъл - ние от нашата позиция, а “Зодиак” от позицията на фирма, отговорна за много хора и кораби. “Зодиак” ни даде възможност да прекараме трите дни в Оман в много луксозен хотел от веригата “Хилтън”, покри всички разходи по престоя ни. Лично аз съм много благодарен. Наистина не мога да кажа нищо лошо нито за компанията, нито за държавата. След като съм вкъщи с близките си, жив и здрав, значи и двете страни са си свършили работата добре и са положили максималните усиля това да се случи.
- А сега накъде?
- Случилото се едва ли ще ме откаже да пътувам. В момента икономическите условия в страната са такива, че няма как да намеря тук достатъчно добре платена работа, с която да мога да се грижа за семейството си. Засега не сме обсъждали, но може би наесен пак ще се кача на кораба.
Темпо