На 11 август завърши Втората международна археологическа експедиция “Острец 2010” с научен ръководител проф. д-р Диана Гергова и с участието на специалиста по тракийска археология и етноархеология д-р Момчил Кузманов, д-р Николай Дерменджиев - специалист по археоастрономия (издирване в археологически паметници на данни за познанията на древните в областта на астрономията) и археологът на Исторически музей - Велинград Асен Салкин.
И вторият археологическият сезон започна по традиция на 20 юли - Илинден. В него взеха участие студенти от университетите в Жешов, Полша, където проф. Гергова чете лекции по тракийска история, “Томар” в Португалия, най-престижния за Канада университет “Макгил”, 6 студенти от Пловдивския университет - членове на клуба по история и археология “Проф. Велизар Велков”, ученици от Класическата гимназия, както и най-радостното - трима студенти от Великотърновския университет, двама от които са от Велинград. По традиция в разкопките се включиха и други доброволци от Франция и България.
Ръководителят на експедицията ст.н.с. д-р Диана Гергова е специалист по тракийска археология и научен секретар на Националния археологически институт с музей при БАН, член на редица български и международни научни организации. По нейно мнение Вторият международен археологически сезон “Острец 2010” се оказва по-труден от миналогодишния, защото: “Връх Острец е едно свещено място и за да стигаш до него, трябва наистина винаги да се пречистваш”. В конкретния случай изпитанието е изключително и заради разбития от пороите горски път до върха. А другият проблем са безбожно унищожените от десетилетни ненаказани иманярски набези културни пластове. Нашите разкопки спасяват от тази разруха и изваждат отново на бял свят все още непознатото наследство на бесите - жреците на Дионис.
За да бъде открита притегателната сила на върха, духовната мощ на бесите и 4-хилядолетната традиция на свещеното място, археолозите и доброволците трябва да работят много и упорито. Затова проф. Гергова сподели, че с директорката на Историческия музей Снежана Велева са направили и невъзможното за осигуряването на превоз до разкопките и за привличането на повече доброволци от различни краища на света и страната. Това е начинът културата на траките, в частност на бесите, да стане част от световното културно наследство, а връх Острец да се превърне в култово за посещение място на туристи от цял свят. Доказателство за туристически интерес е фактът, че група от 20 японци чули за разкопките, но не са могли да стигнат до върха поради липса на транспорт за трудния път до върха.
Проф. д-р Гергова благодари на директора на ДЛС “Алабак” инж. Слави Василев, на шофьора Милко от Драгиново и на собствениците на хотел “Деви” Иво и Цветана за съдействието и съпричастността по транспортирането на членовете на бригадата до върха. Тя е е изключително доволна от сезона, защото въпреки трудните и тежки условия, е разкрита стена от по-ранен етап, която се намира до откритата през миналата година основна храмова постройка. При тазгодишните разкопки е открита и нова каменна стена с ширина 1 метър от късната антична епоха, което е доказателство за голяма и богата история на светилището и е свидетелство за дългия живот на святото място. “Радвам се, че вече имаме данни за няколко строителни периода на светилището, доказателство за голямото му значение в древността”, споделя проф. гергова. Намерени са и десетки хиляди фрагменти от глинени съдове, ритуално натрошавани в светилището. Сред тях многобройни са фрагментите от така наречената тракийска култова керамика с изображения на соларни символи и култови сцени, със закодирана сакрална информация, запазила се в земите на бесите от края на 2 хил. Пр. Хр. до през Римската епоха и времето на приемането на християнството, което означава повече от 1500 години живот. Много от тези фрагменти след реставрация ще се превърнат в прекрасни и уникални съдове. Сред откритията на археологическото лято 2010 са още тракийски фибули от V-IV век преди Христа, бронзови апликации от римската епоха и бронзови монети от IV век.
Известно е, че Никита Ремисиански покръства бесите в края на IV и началото на V век, след което бесите се преместват от връх Острец в местността Гергевана и започват да строят там християнските си храмове.
Това, което хората на Велинград и Чепинското корито трябва да знаят и да обърнат особено внимание, а ръководството на общината да има предвид, изграждайки бъдещата стратегия за развитието на нашия край, според проф. д-р Гергова е неоспоримият факт, че на свещеното място връх Острец 4000 години се е извършвала непрекъсната духовна и религиозна дейност, при това на 1500 метра надморска височина - връх Острец е 3 пъти по-висок от Перперикон.
Потърсихме мнението на проф. Гергова и по повод най-голямата новина в областта на археологията това лято - откриването на мощите на Свети Йоан Кръстител на остров “Свети Иван” край Созопол. “Много хубаво нещо, казва проф. Гергова, но това стана възможно благодарение участието в проекти, благословени от общината в Созопол и активността на фондация “Созопол”. Доброто финансиране на една научна програма винаги гарантира нейния успех. Ние също сме готови с проекти по няколко програми, но ще ни е нужно одобрението на общината, която вярвам ще се отвори към нас и мнението ни на специалисти. Ако това се случи, само за 2-3 години Велинград ще може да се превърне в център на поклоническия туризъм”. Между другото за поклоннически туризъм се заговори около откриването на мощите на Св. Йоан, но всъщност той съществува в България, а такова свещено място като Острец може да се превърне в едно от най-прочутите места на този туризъм, защото върхът и сега е място за курбани на Св. Георги, смята професорката.
И чрез вестник “Темпо” заедно с Давид Вейля - студент от Португалия, който ни даде пример с прочутата Мадейра, прави първото си предложение, върху което да се помисли и поработи: да се започне проектирането и изграждането на лифт от края на града или от местността “Свети Спас” – един друг все още непроучен знакова средновековен археологически обект до свещения връх Острец. Това ще е първата крачка, за да стане Велинград освен СПА столица на Балканите (нищо, че туристите не могат да видят като атракция нито един от 77 минерални извори и усещането за уникалното водно богатство все още не е изострено!), но и в притегателен център на поклоническия туризъм, свързан със свещенните тракийски култови места и техните запазени чрез християнството и до днес духовни традиции.
Да бъде! Веска Божкова