В поканата за обществено обсъждане общината написа, че то ще бъде “за съдбата на символа на Велинград - Клептуза”. В самото начало зам.-кметът Валентина Цветанова обяви, че по закон такова обсъждане не е задължително, но че то е безкрайно задължително за кмета Иван Лебанов и неговия екип, за да се чуе мнението на хората и да се вземе най-правилното решение как да се управлява Клептуза.
Дошлите на обсъждането граждани очакваха да чуят конкретни предложения, но се оказа, че такива няма. Затова първите въпроси бяха “Какво точно обсъждаме?”. Г-жа Цветанова да поясни, че собствеността на парка и езерата не може да се променя и въпросът всъщност е за визията на общинската сграда до горното езеро. Това внесе объркване, тъй като мнозинството граждани бяха дошли да заявят, че Клептуза трябва да остане на общината и да не се продава, но не са специалисти и едва ли могат да дадат мнение точно по въпроса за визията на стария ресторант. Още повече, че от Общинска администрация не излязоха с конкретни идеи за въпросната сграда. Въпреки това, на “първо четене”, хората дадоха интересни идеи: според Борис Кюркчиев сградата тежи като камък над езерото и е по-добре да се разруши; според отец Иван не е нужна поредната кръчма, а там може да се направи музей, в който Велинград има какво да покаже на туристите; а Бисер Скендеров предложи да поканим Кристо да опакова сградата и така да се прочуем.
В поредица от емоционални изказвания велинградчани единодушно и категорично казаха, че Клептуза е символът на Велинград и общината не трябва да мисли за никаква продажба (различни мнения събрахме в ПРЯКА РЕЧ). Г-жа Цветанова подчерта, че никой не е казал, че Клептуза ще се продава, а в скорошното си интервю кметът Иван Лебанов е обяснил вариантите за стопанисване.
В декларация София Ключкова набеляза 11 проблема в района на Клептуза, по които общината трябва да вземе незабавни мерки, а зам.-кметицата отговори, че по голяма част от тях се работи и паркът около Клептуза вече се преобразява.
Насоки за съдбата на Клептуза подсказаха изказванията на общинската съветничкаот ЗНС Екатерина Каферинова и народния представител от ГЕРБ Ангел Даскалов. Г-жа Каферинова изрази личното си мнение, че на Клептуза трябва да започнат стъпките по въпроса с рушащата се сграда. “Трябват големи инвестиции, за да намерим форма да се възстанови сградата и да остане общинска собственост. След години, когато се направи първата инвестиция, да мислим за по-добро решение - търг за отдаване под наем за 5 години или концесия”, каза тя.
Депутатът Ангел Даскалов смята, че след толкова усилия да се върне, вариантът Клептуза да се продава е изключен. Според него в нашата община има негативно мнение за публично-частното партньорство (ПЧП), но не трябва да се бяга от него, защото това е бъдещето и може да се инвестира, като общината защити своята собственост. Сградата не може да остане в този вид, а публичното обсъждане трябва да продължи, като негов предмет е договор за ПЧП, каза А. Даскалов.
Позицията му подкрепи и съветникът от ГЕРБ Жеко Чешмеджиев: общината да насрочи ново обсъждане с точна визия къде какво ще има на Клептуза и какво ще се прави със сградата и тогава може да се яви изпълнител на ПЧП. “Никакви концесионери, никакви частници!” - това пък бяха думите на г-жа В. Агова, подкрепени с бурни аплодисменти от присъстващите в залата велинградчани.
Във финалното си изказване В. Цветанова каза, че ние сме велинградчани и чувстваме Клептуза, минералните води и горите като наши и обеща темата да продължи.
Продължаваме започналата дискусия за Клептуза и на страниците на в. “Темпо” - очакваме още мнения, защото бъдещето на символа на Велинград все още е твърде неясно.

ПРЯКА РЕЧ:
Връбка Гугалова: Не разбираме какво се обсъжда. За да се питат гражданите, трябва да има разработен проект, което е работа на специалистите в общината. Хората искат ясно и точно да разберат да какво им се иска мнението, но без архитектурен проект не може!
Таня Гончева:През 2008 г., когато получи акта за общинска собственост на Клептуза, кметът Иван Лебанов каза, че общината ще му върне достойния облик и още: “Няма да продаваме и няма да подаряваме”. Сега се предлагат три варианта - публично-частно партньорство, продажба или да остане общинска собственост. Какво дебатираме - каква да бъде собствеността или каква за бъде визията на сградата?
Лазар Пандев: Живял съм на различни места и никога не съм се срамувал, че съм от Велинград, чийто символ е Клептуза. Хората, които посещават нашия град, имат значителни критични бележки за състоянието на инфраструктурата, за което трябва по-активна работа на общината и че природните дадености не се използват. Символът на Велинград трябва да остане собственост на общината. За неговото мащабно развитие ще има трудности, но това е основна задача на Общинската администрация. Щом няма средства сега, да се помисли за етапност - кое е най-належащо да се ремонтира. Нужно е да се направи конкурс, да се съберат повече предложения и от тях да се избере най-доброто.
Никола Палигоров: Да погледнем какво има на герба на Велинград: къпеща се жена и смърч. Вече къпещи се жени няма, сега остава да съборим и смърча. Клептуза не е само парк и езеро, а е лесопарк от Циганското дере до горския пункт в Чепино. Не трябва да съборим смърча!
отец Иван Чалъмов: Стана ясно, че не може да се осигури европейско финансиране за общинската сграда на Клептуза, защото е кръчма. Но защо да не я направим етнографски музей и тогава общината да търси финансиране? Достатъчно кръчми има, за да мъдрим и в тая сграда каква кръчма да изработим! А в музей има какво да покажем - в Турция от два камъка правят пари, а ние - нищо.
Христо Семерджиев: От баба помня пожговорката “Който не кърпи старо, няма да носи ново”. От езерото Клептуза няма да изскочи златната рибка. Да се хванем ние да прикърпим Клептуза, а не да се продава, защото тогава ще се издигнат огради като Бабини Видини кули. Ако се продаде, Клептуза вече няма да е на Велинград и на нашите деца.
Страницата подготви Елена Баева