Камерната зала на читалище “Будилник” се оказва тясна да събере всички ракитовци, които бяха дошли да почетат годишнината от рождението на Ангел Узунов. Вечерта започна с изпълнението на ДВГ “Дъга” с ръководител г-жа Дафинка Пелева. Водещите - секретарят на читалището Запрян Топурков и главният библиотекар Мария Мирова-Димова откриха програмата с думи към публиката: Кои са нашите будители? Какъв е заветът им към нас и към бъдещите поколения? Гордостта от това, че сме българи, като че ли се позабрави някъде между европейския манталитет и байганьовщината. Великите личности, които написаха историята, сега надничат само от страниците на учебниците и вестникарските издания. Най-малкото, което можем да направим днес, е да си спомним за тях и да им благодарим в мислите си - за идеите, за вярата, за искриците светлина, без които нямаше сега да сме такива.
Роденият в Ракитово на 1 ноември 1928 г. Ангел Павлов Узунов е един от най-забележителните социални реформатори на българската педагогика. Сякаш съдбата го е предопределила, още с раждането му е сложила печата, знака на духовността. Баща му Павел Узунов е от с. Оборище, което напуска 17-годишен, за да ратайства в Батак и Ракитово. Майката Катерина е от Батак, но семейството й се преселва в Ракитово. Родителите на Ангел Узунов имат трима сина: гордостта на тате е първородният Георги, галеникът на мама е последният Иван, а средната рожба Ангел е „нещо между тях двамата”. Семейството живее мизерно в една полуразрушена стая, в нищета и с тежък труд. 9-годишният Ангел се труди по 10 часа в дъскорезницата наравно с възрастните срещу минимално възнаграждение. След като завършва като отличен ученик основното си образование, у него напират надежди да продължи да учи в гимназия и това става реалност благодарение на силната си майка, която се захваща с непосилната задача да работи по 16 часа на ден, за да може момчето й да е образовано. С помощта на другата велика жена в живота му – учителката му по френски г-жа Елена Катранджиева, той успява да завърши с отличие и гимназията. Дипломира се, но няма пари за абитуриентски бал: “Не можах да изживея щастието да бъда абитуриент и да присъствам на абитуриентски бал, да бъда студент и да присъствам на абсолвентски бал. И затова в целия си живот се стараех да бъда полезен на другите, и да им създавам щастие, което аз не изпитах.”
Отивайки да работи в новооткритото ТВУ “Максим Горки” в Ракитово през 1953 г., Ангел Узунов ще успее да изпълни другата си мечта, отново свързана с желанието му да помага, да се отдаде на другите, да живее за тях, да дарява любовта и грижите си: “Много исках да стана лекар, това беше не само детска мечта, но и мечтата ми изобщо. Но тя рухна. Лекар се ставаше с много пари... и все пак мечтата ми наполовина се сбъдна с преместването в ТВУ”. Ангел Узунов заема поста директор цели 20 години. За този период той успешно превъзпитава 3000 момчета и авторитетно ръководи около 500 педагози и помощен персонал.
Ангел Узунов е като родител за неговите ученици, с грижите, които полага за тях, с жертвите, които той прави с риск да бъде уволнен. Той разрешава да им бъдат отпускани джобни пари от училищния бюджет, като по този начин спрат кражбите между момчетата. Позволява да запазят униформите на ТВУ, тъй като след като навършат пълнолетие и си тръгнат, за повечето от тях те са единствените дрехи.
Особен социален отзвук предизвиква участието на Ангел Узунов в телевизионното предаване на Кеворкян “Всяка неделя”. България откликва на неговия повик за съпричастност към трудните детски съдби. А през 1993-1994 г. Университетско издателство “Св. Климент Охридски” издава последователно двете части на книгите на Узунов: “Живот без междучасия. Записки на един педагог” и “Самораслеци – деца наши”.
Възхитително е, че заедно с напрегнатата педагогическа дейност Ангел Узунов половин век е и впечатляващо талантлив артист-самодеец в ракитовското читалище: автор на пиеси, постановчик и актьор, ръководител на самодейни колективи, участник в много републикански фестивали, на които е награждаван с лауреатски звания и медали.
За ръководения от него самодеен театър написва две уникални пиеси – “Нишан” и “След нишана”. Пиесите изразяват фолклорните особености на живота в региона, написани са на специфичен ракитовски диалект. На Републиканския фестивал за художествената самодейност “Нишан” е отличена с 10 медала, от които 3 златни са за Ангел Узунов - като автор, художествен ръководител и актьор-самодеец.
Заедно с колеги от училището написва сатиричните спектакли “Как се пише естрада”, “Ефекти с дефекти”, “Нашият сатиричен музей”, а заедно с Милош Зяпков пишат “Хайде да се възпитаваме”. Спектакълът е игран в Копривщица, Пловдив, Плевен, Пазарджик, Велинград и др.
На 17 август 1998 г. по Ефир 2 на националната телевизия е излъчен филм на журналистката от Благоевград Марияна Янакиева “Ангел Узунов – живот без междучасия”, с участие на самия Узунов (за съжаление това е последното му появяване пред широката публика).
Много от ракитовци са познавали Ангел Узунов лично, разговаряли са с него, имали са общи преживявания, има много какво да разкажат. Председателя на читалището ни Костадин Зяпков да сподели за свои спомени с него. Бурен смях предизвика всеизвестната басня на Стоян Михайловски “Орел и охлюв”, разказвана от Ангел Узунов и пресъздадена сега от Зяпков, на ракитовски, баташки и на цигански (с измислени от него думи).
Ангел Узунов освен забележителен педагог е и писател. Многобройни са неговите разкази, фейлетони, статии и други публицистични материали, публикувани в пресата. На публиката бяха предложени няколко произведения на Узунов от различни жанрове и периоди от неговото творчество:
- есе за родния град със заглавие “Взаимност”, възпроизведено от самодеецът от читалище “Будилник” и служител във Възпитателното училище Георги Балкански;
- хумористичния разказ “В банята”. Действието се развива в ракитовската баня и е по истински случай. Разказът изпълниха чрез четене по роли самодеецът Георги Балкански, Тони Тасков - ученик от Ввъзпитателно училище интернат “Ангел Узунов” и Свилен Топчиев - възпитател в училището.
- статията “Безценни помощници”, прочетена от Галя Димова - учителка от ВУИ.
- винаги хуморът помага да се покажат сложните отношения между различните поколения: хумористичният разказ “Бабина методика” бе представен от ученика от ВУИ Николай Бацков, самодейките от читалище “Будилник” Мария Гергененова и Марияна Ишивова и възпитателят Свилен Топчиев, който е и самодеец в театралния колектив към читалището.
- разказа “Признателност”, прочетен от ученикът Тони Тасков.
- разказът “Децата са създадени за радост” в изпълнение на ученика Николай Бацков и Георги Балкански.
- Узунов непрекъснато разказва и пише за читалището. Със статията “Рожба и символ на Ракитово”, ни запозна Мария Димова.
- Като истински будител Ангел Узунов често разказва за хората около него. Това са будните хора на Ракитово, между които особено място заема самодейката Надка Цигова. Неговият очерк “Най-скъпият подарък” прочете учителят от Възпитателното училище Китен Кюлюмов.
- В областта на изкуството учител му е ракитовецът Тодор Пелев. Узунов го нарича Учителят на самодейците. Очеркът на Узунов за Тодор Пелев “Тази сладка болка – изкуството” прочете Запрян Тупурков.
Целия сценарий бе разнообразен със снимки, които “вървяха” през цялото време на мултимедията, подготвени от Стоян Арабов. В един кът на залата бе подредена малка изложба, посветена на А. Узунов- там бе и неговият ръкопис на “Нишан” и съвместен сценарий за филм с Милош Зяпков, както и много снимки, неговите книги и пр.
Сред публиката присъства и дъщерята на Ангел Узунов- Татяна. Тя сподели съкровени неща за баща си.
А баба Надка Цигова имаше достоен представител в залата - нейната внучка Надежда Димова, която предаде на всички нейните думи: “Всеотдайността на Ангел Узунов (нека не звучи пресилено), всеотдайността му в културата на Ракитово е епоха... Горда съм, че голяма част от живота ми премина близо до неговия висок интелект и професионализъм. Ще бъда щастлива, ако читалище “Будилник” намери сили, средства, желание и амбицията да съхрани будителския дух и да го пренесе в поколенията, съчетавайки традиции и съвременност.”
Александър Допчев направи сравнение в схващането за “трудните деца” на един американски педагог, който казва, че лошите деца се раждат такива, Макаренко- че лошите деца стават такива впоследствие, а Узунов- във всяко такова дете има добро.
Вечерта завърши с благодарности на екипа на читалището към всички участващи - служители, учители и ученици от ВУИ “Ангел Узунов” и самодейците в театралния колектив. Водещите обявиха, че от този първи ноември се слага началото на една инициатива на читалището,че всяка следваща година този ден ще бъде посветен на ракитовски будител.
Мария Мирова-Димова, гл.библиотекар в НЧ “Будилник”