В цялата страна, включително и в училищата във Велинград, в момента тече кампания по темата “Трафик на хора”. Важно е учениците, а и техните родители, да научат, че трафикът на хора е съвременна форма на робство, разпространяваща се с особено големи размери по всички части на земното кълбо, осъществявана от организирани криминални групировки и свързана с предвижването на хора през граница или в пределите на една държава с цел експлоатация.
КАК ТРАФИКАНТИТЕ ПРИМАМВАТ СВОИТЕ ЖЕРТВИ И МЕХАНИЗМИТЕ НА ВЪВЛИЧАНЕ
Чрез фалшиви обещания за работа като сервитьорки , детегледачки, фото модели, танцьорки, компаньонки друг вид работнички много момичета и жени стават жертва на трафик, като биват наемани на работа в чужбина от нелицензирани посреднически агенции. Сключените договори най-често са фалшиви, а представителите на наемащата фирма получават определена сума пари от жертвата за уреждане на всички документи по пътуването. В много случаи “приятели” и познати “наемат” хора за работа в чужбина. В някой случаи трафикантите отвличат своите жертви.
КОЙ Е ЗАСТРАШЕН
Жени и девойки на възраст между 12-35 години, които желаят да пътуват извън страната или да работят в чужбина, са потенциално застрашени да станат жертва на трафик!
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ САМИ
1. Да проуча внимателно фирмата/университета/лицето, при когото отивам, като се свържа с неправителствени организации, полиция, интернет, приятели и познати.
2. Преди да замина трябва да се погрижа роднини и приятели да имат:
* моя снимка и копие на паспорта ми
* телефона и адреса ми в чужбина
* телефона и адреса на човекът/организацията/работодателя/университета, където отивам * координатите на посолството/консулството в страната, където отивам
* копие от договора ми
3. Преди да замина е препоръчително да съгласувам с роднини и приятели сигнал/фраза/изречение, който ще бъде за спешни случаи, когато съм в беда.
В по-голямата част от случаите на трафик трафикантите разрешават да се говори по телефона само веднъж–два пъти и то под зоркия им поглед, така че това би било много полезно и дори единствената крачка, която можете да предприемете за момента. Ето един прост пример: сигнал “Има много работа тук”, “времето е много горещо”, “намерих си страхотно гадже”. Когато изречете тези думи, дори и пред други хора, роднините ще знаят, че сте в беда и ще могат да вземат мерки.
4. Когато се съглася да работа в чужбина трябва задължително да подпиша предварително договор, в който да е указано:
* кой е работодателят ми
* къде точно ще работя
* условия на работа/плащане/живеене
* срокът на договора
5. Преди да замина, да се обадя на посолството в България на страната, в която отивам и да попитам за актуални данни за условията на пребиваване на чужденци и работа там.
6. Да взема с мен задължително координатите на българското посолство/консулство в страната, в която отивам. Да го пазя на скрито място и да знам, че когато се чувствам застрашена мога винаги да се свържа с тях.
7. Ако, за да отида в дадена страна ми е необходима виза, то тя винаги има определен срок. Трябва да проверя този срок и да знам, че ако той изтече докато все още съм в чужбина, може да имам неприятности.
8. Би ми било полезно, ако науча някои основни фрази на езика на страната, в която отивам. 9. В никакъв случаи не трябва да давам на никого документите си!
10. Ако се почувствам по някакъв начин застрашени в страната, в която се намирам в момента, непременно трябва да се свържа с:
* Българското посолство/консулство
* Местната полиция
* Местни, български и международни неправителствени организации
* Роднини, приятели и познати
11. Ако нямам достъп до телефон, трябва да помоля непознати хора да ми окажат съдействие (да се обадят по телефона, да оставят съобщение в най-близкото полицейско управление). Трябва да дам по възможност личните си данни (име, откъде съм) и къде се намирам, от какво съм заплашена, за да могат властите да бъдат максимално улеснени.
Материалите са подготвени от СОУ “Св.св. Кирил и Методий”