Хора и улици, град като град, тръгваме някъде, после назад... Хубава песен от хубав филм, правен много преди 2010 г. Сега в България повече се говори за мигстрали, но във Велинград направиха нова улица, даже Улица и затова решихме да обобощим 2010 година през призмата на този сюжет. Пешеходната улица в центъра на Велинград е една от най-големите инвестиции на общината през 2010 г. Но тя има и куп други измерения: ОГЛЕДАЛО НА КОНФЛИКТИТЕ Когато през месец май Общинският съвет гласува за ремонта на улицата 455 000 лева от изтънелия общински бюджет, това стана със спотаено скърцане на зъби. В началото на 2010 г. изпълнителната власт в лицето на кмета Иван Лебанов и динамичното мнозинство в местния парламент публично и демонстративно заровиха томахавките, но под политическото лустро на заявеното партньорство останаха да горят много интереси и сметки. И Улицата изкара поне част от тях: обвинения, че кметът пита съветниците постфактум, когато ремонтът вече е започнал; обвинения за непрозрачен избор на фирмите-изпълнители; обвинения, че не сега е моментът и не това е главният проблем на града. Кметът Лебанов спечели тази битка и плати част от цената на успеха, а общинската хазна има да плаща още - сюжет, който ще продължи и през 2011 г.. Далеч от общинските страсти, за мнозина Улицата стана малък символ на НОВАТА ГРАДСКА КУЛТУРА И велинградчани, и гости на курорта харесаха новата улица, която донесе положителна промяна в облика на града. Сега човек може да направи 200-250 крачки в пространство, спасено от автомобили. Да прибавим и елемента на гордост, че си имаме нашата “Витошка” или “Главната”. Велинградската всъщност е част от булевард “Съединение”, но хората я наричат “Търговската улица”. Името също е симптоматично за нашата нова и твърде консумативна градска култура - като си нямаме мол или поне (засега) хипермаркет, да си имаме Търговска улица. И понеже оценките винаги имат полюси, други възприеха Улицата като ФАЛШИВА ВИТРИНА Основният аргумент: голяма част от улиците на Велинград плачат за асфалтиране, а общината хвърли хиляди левове за стотина метра в центъра. На среща на Сдружението на хотелиерите се чу оценката, че във Велинград са изсипани милиони, но инфраструктурата е като след бомбардировки. През цялата 2010 г. общината успя да асфалтира малък брой улици на фона на десетките, които се нуждаят от спешни ремонти. Затова желанието повече улици да са като Търговската е напълно обяснимо и върви успоредно с критиките.
Улицата е нагледен пример за още един проблем, останал без решение - вечер тук греят десетки лампи, докато огромен брой от велинградските улици, включително в централната градска част, са потънали в тъмнина. През 2009 г. чакахме общината да обяви обществена поръчка за осветлението, през 2010 г. очакването продължи и сега се прехвърля за догодина.
Според речниците “улица” е път между сгради в населено място, но и дума с много други значения - например “събуди цялата улица”. Какъв е отговорът на въпроса
СЪБУДИ ЛИ СЕ “УЛИЦАТА”
през 2010 година? Това е важен въпрос - има ли гражданска енергия, будни ли са хората, които живеят заедно в един град, той има шанс да върви напред. Изтеклата година даде примери за гражданска позиция: дейността на Инициативния комитет “Да поработим за Велинград”; борбата на плувните клубове с подкрепата и на граждани за запазване на Закрития басейн; голямата съпричастност, с която велинградчани браниха парка на Чепино баня и настояха Клептуза да остане общински и дадоха чудесни идеи за символа на града. Хората все по-често искаха да си кажат мнението в публичното пространство. Една от причините е, че няма диалог между гражданите и Общинския съвет, който заслужи много критики, защото работата му не отговаря на очакванията на мнозинството от хората. Друга причина е летаргията, обхванала местните партийни централи, които в предизборната 2010 г. не си направиха труда да станат изразител на обществените очаквания за развитието на Велинград.
“Улицата” е будна, но за огромно съжаление, през 2010 г. на нея се срещаха, спориха и говориха предимно хора от по-възрастното поколение, а младите по-рядко намират време и желание да изразят позиция или да предложат своя идея. През 2010 г. “улицата” спечели една важна битка: под граждански натиск общината пристъпи към прекратяване на концесиите за Чепино и Кална баня.
ПОСОКИТЕ НА УЛИЦАТА
Улицата е символ на движение, пътуване, срещи. Хубаво е, че през 2010 г. Велинград посрещна много приятели. Десетки бивши музиканти и мажоретки дойдоха от десетки посоки, за да са заедно на 45-тия юбилей на Представителния духов оркестър с мажоретен състав “Димитър Мечев”. Десетки деца от цялата страна се събраха във Велинград на първия фестивал “Дъга над Клептуза”. Абсолютно неочаквано и затова още по-вълнуващо за всичките му фенове във Велинград дойде легендарният Джон Лоутън от “Юрая Хийп”. Точно толкова сензационно бе първото преминаване през Велинград на световноизвестните пилоти от WRC, а след това и на парада на ретро-автомобили. “Космическата” Валя Балканска дойде да пее в Драгиново, чудотворната икона “Златната ябълка” даде надежда на вярващите, големият Цирк “Балкански” за първи път избра малък град като Велинград, посрещахме гости от далече - от страната на изгряващото слънце за деня на японската култура и от Световния пробег на хармонията.
По широките улица към Европа Музикална школа “Звънче” за втори път гостува в Берлин, най-добрата българска ученическа компания от СОУ “Васил Левски” представи страната ни в Италия и Португалия, писаните великденски яйца от Велинград стигнаха до Будапеща, в Скопие публиката аплодира танцьорите на “Импулс” с “Българи, юнаци!”.
Улицата е символ и на завръщане. Най-щастливо бе то за велинградския моряк Атанас Иванов, който точно преди година попадна в плен на сомалийските пирати, но през юли си дойде в родината.
ДАЛИ НА ГЛАВНАТА УЛИЦА НЕ ЗАГУБИХМЕ НЕЩО ОТ СЕБЕ СИ
В края на всяка година правим статистики, хронологии на събитията, подреждаме класации, пишем плюсове и минуси. И много рядко ни остава време да погледнем отвъд ежедневието и да се запитаме, пак с рефрен от още една позната и обичана песен:
Но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си...
Чака ни тежка, изборна 2011 година. Едни политици ще ни водят по “Улицата на надеждата”, други ще свирят сбор на “Улицата на нашето недоволство”. Важното е да не се озовем в задънена улица - можем, ако не позволим да загубим себе си.
Елена Баева