В Чепинското корито 21 януари е сред най-почитаните празнични дни в календара - Бабинден. Традицията се пише от години и ще бъде продължена - доказват го с труда и ентусиазма си възпитаниците на Професионалната гимназия по икономика и туризъм “Алеко Константинов” във Велинград. В дните преди празника те проведоха много срещи с баби от Каменица, Лъджене, Чепино, Драгиново, Костандово, Дорково. Всяка от тези срещи е един жив и неподправен разказ за празника Бабинден такъв, какъвто се пази в народната памет. Над изследването на традицията работиха десетокласниците от паралелката “Предприемачество и мениджъмнт” с класен ръководител Йорданка Николова и единадесетокласници от “Екскурзоводство” с класен ръководител Ели Гергова. Учениците свършиха много работа под ръководството на помощник-директорката Тодорка Ланджова и преподавателите Радослав Райчев, Атанаска Геджева и Александър Кочев. Тук ще представим една част от събраните от тях автентични разкази за Бабинден в Чепинския край.

БАБИНДЕН В КАМЕНИЦА
Разказва баба Павлина Терзиева
Бабинден е един от най-традиционните български празници. В миналото той се е празнувал на 8 януари, но по нов стил се пада на 21 януари.
Бабинден е тържествен празник за семействата, които имат бебе родено през годината. Когато наближи празникът, бабите са най-неспокойни. Приготовленията започват 3 дни по-рано, когато се приготвя най- традиционното ястие за Бабинден - пачата и се уговаря музика, която да свири през целия ден.
Когато настъпи денят, бабата става в ранни зори, за да приготви колачета (питки) със стотинка, за да раздаде на децата. Когато е готова с приготовленията, бабата облича своята носия, слага керешкира на главата и чака да пристигнат родителите с детето, а след това и останалите гости.
Преди да отидат при бабата, родителите приготвят бакърено котленце с червен конец, босилек и червено цвете, за да бъде светена водата, с която ще полеят бабата. Преди да изгрее слънцето, родителите заедно с детето отиват при бабата, поливат я с водата от котленцето за здравето на цялата къща, а после й дават сапун и кърпа. Първата почерпка на бабата е пачата с греяна ракия и туршия, а по-късно на масата се слагат боб, ориз, зеле и мезе. След това бабата дарява дар на детето и раздава колачетата на всички деца, а майката на бебето дарява дарове на бабата и дядото.
След поливането на бабата младите момци качват бабата на каруца и я водят в реката , за да я изкъпят още веднъж за здраве и благополучие.
След като бабата се върне от реката, майката и останалите гости отиват до дома на акушерката, за да й полеят и на нея за здраве и да й благодарят, като я даряват с дарове. През това време бабата се грижи за детето.
Музиката свири през целия ден първо в дома на бабата, после при акушерката, а по-късно след обяд всички гости се хващат на хоро и така ходят чак до мегдана, където се събират хората от всички махали. Всяка махала има свое хоро. Всички, веселейки се заедно, чакат Дедовден, който е на следващия ден след Бабинден.
Репортери от 11 клас: Веселин Каракиев, Йорданка Гончева, Димитър Каров

БАБИНДЕН В ЛЪДЖЕНЕ
Разказва баба Лилка Похлупкова
Градски празник - Бабинден. В миналото жената, която е помагала на бъдещата майка, е била бабата. Тя е помагала на родилката, поемала първа новороденото, в знак на благодарност хората са й посветили този празник. Той е един от най-тържествените дни за града ни. Подготовката се води и от бабата, и от семейството, сдобило се с челяд. “Бабинче” се смята детето, което се е родило след 21 януари.
Подготовката на бабата се състои в организиране и посрещане на гостите през целия ден. Канят се близки, роднини и познати. Бабата е приготвила подарък за “бабинчето”, а майката на детето купува подарък на двете баби. И организацията започва с приготовление на капама, боб, кюфтета, мезета, безалкохолни напитки. Пряко задължение на бабата е да приготви греяна ракия и греяно вино, с които тя се откупва пред гостите. Ако не се е подготвила, гостите могат да я окъпят със студена вода още от сутринта.
Рано сутринта младата майка взема бакърче (котле), в което има вода и китка от босилек и здравец. С тази вода тя сипва (полива) на бабата, която измива ръцете и лицето си със сапун, даден от майката. След като се умие, в шепите си взема водичка и я хвърля нагоре като благословия: “Колкото капки в небето, толкова жито в полето, да са здрави, да са живи, да е пълна къща с челяд и добитък”. Това се повтаря 3 пъти. При изхвърлянето на водата на главата на бабата с благословия за здраве и берекет, тя е благославяла да се изчистят всички мръсотии от родилката, за да може тя да ражда повече деца в къщи. По този начин е изразена и молитвата към Господ за продължаване рода на семейството. Бабата дарува бебето с подаръка, а майката дава кърпа да се избърше и я дарува също с подарък. Това се повтаря и при другата баба.
Празникът започва от сутринта, мъже и жени в носии обикалят къщите на бабинчето, пеят, благославят домакините и получават подаръци от домакините (луканка, кървавица, вино). Често пъти във връзка с веселието бабите отказват да дадат ракия и тогава ги връзват на шейни и ги карат на реката за настроение. Вкъщи кипи трескава подготовка и от обяд започва посрещането на гостите. Музика, хора до късно през нощта са огласяли кварталите. Този празник оставя светли спомени на млади и стари.
Репортер от ХI “б” клас: Ивета Живкова
БАБИНДЕН В ЧЕПИНО
Разказва баба Мария Гагова
Подготовката за Бабинден в Чепино започва дни преди празника. Още преди Йорданов и Ивановден, които са се празнували на 19 и 20 януари, а Бабинден на 21 януари. Гостите за празника се къпят по стар адет. Четвъртък преди Бабинден майката заедно със своята свекърва (баба) ходят да канят гостите с греяна ракия.
На самия ден майката (родилката) става рано, полива първо на акушерката, като я дарява с кърпа. След това полива на своята свекърва и майка, на която дава кърпа, сапун и чорапи. След този ритуал всички гости и цялата рода сядат на масата. Едни от най-важните ястия са капама, боб, пълнени чушки и задължително печено (глава телешка запечена в шкембе), която се сервира на кумовете, които са облекли бебето предварително от глава до пети. Празникът продължава до към 2-3 часа на обяд. След това всички хора от града излизат на площада, там общината се е погрижила за музика и всички се хващат на хорото. На него играят само младите семейства. А който си няма “бабинче”, бабата вместо внучето задява в цедилката коте или куче и отива на площада.
След тържеството на площада група мъже и жени тръгват по къщите с бабинчета. Там те слагат бабите в черга или одеало и започват да ги друсат. При всяко по-високо дигане бабите обещават с какво ще дарят своето внуче:”Да е живо и здраво - давам му нива”, “Давам му агне”. След това бабата дава на друсачите ракия, кървавица, месо, а те я благославят за дълъг живот и много внучета. На утрето е Дедовден. Дядовците събират свои приятели и семейството и ядат и пият, каквото останало от трите празника.
Репортер от 11 “б” клас Георги Даскалов

БАБИНДЕН В КОСТАНДОВО
Разказва баба Дуня Рашкова
На 20.01. вечерта бабата меси пита, която се носи в читалището, където се събират всички баби, които имат бабинчета.Там една от тях скача с питата на главата, като започва от Слънцето и се върти надясно 3 пъти и нарича професия за бабинчето (доктор, зъболекар) и след това разчупва питата.
Сутринта на 21.01. майката на бебето полива на бабата да си измие ръцете със сапун и след това я дарява с дар, който е приготвила.След това към 10 часа детето, майката, бабата, кумът и кръстницата отиват в читалището, където кметът прегръща всяко дете, казва името му и нарича какво да бъде по професия, след което на бебетата се дават подаръци. Докато бебетата са в читалището, мъже от селото се събират и ходят по къщите, за да вземат бащите на бебетата и да ги къпят в реката за здраве. След като излязат от читалището, вън бабите играят хоро. Бабите, облечени с носии и с каруци ги прекарват из цялото село, след което и през реката. Там всяка баба трябва да обещае да даде нещо, ако не обещае, я къпят в реката. След това всички се прибират по къщите. Там се посрещат гости и се гощават. Вечерта на центъра на селото бабите играят хоро. Из селото жените ходят, заденали кукли, като влизат във всяка къща, в която има бабинче. Една от жените носи в ръка котле с босилек и пръска за здраве. Във всяка къща, в която влезнат бабите, се черпят от домакините.
Репортери от X “ж” клас: Eми Радкова,Ивета Пашова, Валентина Балиева

БАБИНДЕН В ДОРКОВО
Това е чисто женски празник, в чиято основа лежи ивановденската обредност на къпането със светена, ”чиста” вода. И за разлика от предишните празници, в които все пак има известно смирение, то днешният празник се отличава със своята веселост и повишена разпуснатост.
Още рано-рано сутринта бабата отива във всяка къща, в която е бабувала и окъпва “бабинчетата” си, т.е. децата, на които е помогнала да видят белия свят. Бебетата окъпва собственоръчно, а на по-големите деца челцата с вино, масло и просо, което и до днес означава здраве, изобилие и плодородие! Докато мажела, благославяла за дълъг и щастлив живот.
По-късно всяка майка варакосва една китка, набожда жълтица или друга пара на калъп сапун, налива шише вино или ракия, взема блюдо със захар или точено благо, шише хладка вода, кърпа и отива при бабата. Последната посреща гостенката си на двора. Невестата й целува ръка, закичва й китката на главата, дава й сапуна, а с водата й полива да си измие ръцете. Донесената кърпа бабата оставя настрана и си изтрива ръцете в престилката на жената.
Бабата от своя страна дава залък със сол на жената от нарочно приготвена пита. Тя й целува повторно ръка и гълта залъка, колкото може по-бързо, защото толкова по–лесно ще ражда. След това невестата си отива вкъщи и се захваща за сериозна работа: меси баница, пече пита, коли кокошка, приготвя бъклица вино, шише ракийка и каквото още Господ дал.
По обяд с приготвеното невестата пак отива в дома на бабата. Там на дълга трапеза се събират всички жени, на които бабата е бабувала. От своя страна бабата също е приготвила богата трапеза, като за сватба или кръщене. След като се съберат всички жени, бабата взема кандилница, прекадява първо иконата на Богородица, подир това трапезата и най-после присъстващите там жени. Когато става това кадение, бабата, когато приближи до всяка жена да я прикади, тази последната е длъжна да целуне веднъж ръката на бабата, която в същата минута минава към друга. Подир като се свърши това, всичките посетителки сядат и захващат да обядват тихо, мирно, без никакви почти глъчки. В полуядението се подава на бабата виното. Тя като вземе съда с това весело за жените през този ден питие, захваща да бърбори всякакви нарицания, които свършва с най-последните думи: “Догодина да даде Господ още по-весело и честито да дочакаме този празник!”
Когато пие, бабата подава наред на всички да направят по примера на своята благодетелка. И наистина, много смешно е да послуша человек в този ден какви честитявания и какви желания излизат от устата на всяка една жена. Това пийнование се заповтаря и потретя дотогава, докато всичкото донесено отвън вино се свърши, включително и онова,което бабата за гостенките си от своя страна е приготвила.
През този ден жените имат голяма власт. А има и такава доста стара поговорка:„Бабинден - женско царство!”.
Малцина мъже се осмелявали да участват във веселбата на жените. А тези, които са участвали, трудно описват или въобще не желаят да разказват какво им се е случило. Публична тайна от стари времена е, че този празник бил доста весел и с по-освободени нрави. Общоизвестно е това, че едните (мъжете) искали да откраднат бабата, а другите (жените) не я давали.
Репортер: Яне Попов 10 г клас