През 2010 г. темата за траките беси и ролята, която те са играли като жреци и прорицатели в прочутото светилище на Дионис често присъстваше в редица национални медии и в научната литература.
Този интерес от дълги години не стихва и се поддържа от откритията на много учени и любители на тракологията. Много от тях вземаха и вземат отношение по проблемите на локализирането на светилището на Дионис, а от там и на племенната територия на бесите. Кръгът обекти “кандидати” за главното светилище на Дионис през древността, сериозно се разшири и обогати.
Интересът към тези проблеми в нашия край беше допълнително провокиран от състоялата се през есента на 2008 г. Първа национална научна конференция, посветена на културното наследство на Чепинския край. Тласък в тази насока дадоха и последвалите я експедиции - международна на голямото тракийско светилище на връх Острец и другите експедиции, провеждани ежегодно от Исторически музей - Велинград.
През 2010 г. археологическите проучвания на голямото тракийско светилище на връх Острец, за втора поредна година, събра екип от специалисти и студенти от България, Полша, Франция, Португалия и други държави. Осъществяването на тези проучвания говори за значително повишаване на интереса към историческото минало на нашия край. Разкопките се провеждат под ръководството на проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей при БАН, с участието на археолозите от Исторически музей – Велинград, Асен Салкин и Димитър Байраков. Откритото значително количество керамика от така наречения тип “тракийска култова керамика от група Цепина” и другите интересни артефакти, намерени по време на проучванията, определят светилището на връх Острец като едно от големите тракийски светилища с многовековно запазени ритуални практики поне от 7 в. пр. Хр. до началото на 5 в. сл. Хр.
На съседния връх Голям Острец (Гергевана) също бяха намерени останки от тракийско присъствие, както и останки от раннохристиянска базилика и по-късни църкви, съществували вероятно до 17 в. сл. Хр. и разрушени при масовото приемане на исляма в Чепинско. Едни бъдещи сондажи на връх Голям Острец (Гергевана), биха могли да внесат повече яснота по тези въпроси.
Продължи и една от основните задачи на Исторически музей-Велинград – да издирва и документира нови археологически обекти на територията на Община Велинград. Бяха локализирани и нанесени на археологическата карта на общината 20 нови обекти: 7 надгробни тракийски могили, една обитавана от човека пещера, 7 селища от различни исторически епохи, 2 укрепени тракийски светилища, един некропол, една средновековна църква и антична сграда.
Усилията бяха концентрирани в района на р. Малка Мътница, където в предишните години регистрирахме най-ранното засега заселване в нашия район – 6-5 хилядолетие пр. Хр. или в епохата на средния и късен неолит. Събраната керамика и други артефакти потвърждават активен поселищен живот в тази най-ранна епоха. За настоящата 2011 г. сме предвидили сондажни проучвания за установяване на хронологическите граници на документираното селище. Търсим спонсори, които да подпомогнат изследванията и имаме намерение да кандидатстваме по проект за финансиране на проучванията, реставрацията и консервацията и накрая публикуването на резултатите.
В този район се документираха 6 нови обекта: едно укрепено тракийско светилище, надгробна могила, антична сграда, две селища от късножелязната и римската епохи и селище, в което откриваме следи от живот продължили от 6 хил. пр. Хр. до 18 в. сл. Хр.
Откритите най-ранни материали от неолита са с по-груба изработка от тези в други проучвани от нас обекти в района и един бъдещ археологически сондаж би могъл да изясни дали началото на заселването на Чепинско не е станало в още по-ранни епохи, отколкото се смяташе досега.
При посещение през 2010 г. в “Сухата пещера” (в близост до пещерата “Лепеница”), пещерняци от Федерацията по спелеология – София се натъкнаха на иманярски лагер – желязна стълба, инструменти за копаене, въжета и следи от разкопавани участъци. Това наложи да потърсим съдействието им отново, за да изпратят екип от двама специалисти пещерняци от София и двама от пещерния клуб в Ракитово, които да извършат прецизно картиране на пещерата. Заснемането се осъществи в присъствието на представители на музея и на директора на ИМ-Велинград г-жа Снежана Велева. Нанесени бяха на карта пораженията, извършени от човешка дейност в нея.
Откриха се над 200 фрагмента от керамика, които по наша преценка са от ранножелязната и късножелязната епоха, но не е изключено пещерата да е обитавана още по-рано. Намерените железни предмети - желязна игла за шиене на рибарски мрежи, железни длета, бронзова пластинка с украса, фиксират активно ползване на пещерите за живот до края на I-во хилядолетие пр. Хр. По средата на пещерата има “кладенец”, който е бил затрупан. Иманярите са изчистили част от отвора и са запушили с пясък и пръст входа. По информация от местни хора са откривани и други материали, което ни кара да мислим, че е възможно да е било извършвано ритуално депониране (полагане) на керамика и предмети. Между керамиката отделихме фрагменти от така наречения тип “Цепина” (“тракийска култова керамика”). От Федерацията по спелеология ни беше предоставена и информация и документация за останалите пещери в района, за което им благодарим най-искрено.
Постигнато беше предварително съгласие за организирането през настоящата година на комплексна експедиция от пещерняци и археолози за прецизното документиране и евентуални археологически проучвания на някои от пещерите, за които имаме информация за следи от човешко обитаване и вероятно извършване на ритуални практики.
По сигнал за иманярски набези в м. “Мусталийца” или т.нар. “Калъч борун”, в близост до горски пункт Софандере, организирахме теренен археологически обход. Фиксирахме селища от ранновизантийската епоха и средновековието, две разбити тракийски могили, некропол с разрушени над 200 гроба от римската епоха с трупоизгаряне, разрушена църква от 11-13 в., вътрешните стени на която са били със стенописи от червена и черна украса. На същото място са намирани византийски и венециански монети.
В близост до тези обекти са правени геоложки сондажи, при което се е попадало на рудна жилка и следи по нея от железни шила. Открита е била и шлака и фрагменти от глинени поти, доказателство не само за копаене и добив на руда, но вероятно за топене и отделяне на отделни компоненти от нея (злато и сребро).
Концентрирането на толкова много археологически обекти – селища, некрополи, църкви, следи от активно рудодобиване и вероятно първоначална обработка и селектиране, ни навежда на мисълта за един рудодобивен център или комплекс, който е просъществувал от желязната епоха до 12-13 век. Откриването на няколко такива рударски селища по високите планини на района биха подсказали, че местното тракийско население вероятно спадало към групата на бесите, за които знаем, че освен с жреческа дейност като прорицатели в светилището на Дионис, са се занимавали и с рудодобив. За тях именно се знае, че са били добри рудари и металурзи.
Продължи и проучването на тракийските светилища в района. Беше предвидено продължаване на работата по започнатия през 2009 г. сондаж на скалното светилище в м. Славеева скала. За съжаление тези дейности не се реализираха поради липсата на средства. Въпреки че работата по локализацията и документирането на многобройните тракийски светилища в района продължи и през 2010 г., а чрез редица сондажни проучвания започнахме да акумулираме информация и материали от тях, все още липсват пълни сведения за тяхната структура, предназначение, хронологически граници на тяхното използване и най-вече за ритуалните практики, извършвани там. За съжаление откритите досега тракийски светилища са почти на 100% разрушени и информацията, която получаваме от тях, е непълна.
Продължено беше и проучването на тракийската гробница в м. Станиловец, но отново нямаше възможност проучванията да бъдат довършени. В района около гробницата бяха открити множество разхвърляни наоколо камъни. Някои от тях са преизползвани за строежа на кошари, чиито основи все още се забелязват по терена. Добиването и пренасянето на тези камъни в близост до гробницата ни навеждат на мисълта, че част от тях още в древността са използвани за създаването на укрепено светилище, изградено върху естествена височина. В близост до гробницата открихме иманярски изкопи с каменни струпвания, което означава, че може би са извършвани и ритуални дейности извън гробницата.
Какви са резултатите и изводите от направените от 2008 г. досега археологически проучвания: 1. Активен поселищен живот е имало още през неолита, който е продължил и през следващите исторически епохи.
2. Огромното количество “тракийска култова керамика тип Цепина”, която откриваме концентрирана в Чепинско, заедно с многобройните скални и укрепени светилища, тракийски селища и некрополи, очертават района като един от центровете на тракийското племе беси.
3. Освен с ролята си на прорицатели на бог Дионис, бесите са известни и като добри рудари. Открити са многобройни рудни галерии в района, а вече има и открити следи от шлака и поти, което говори за значителна металургична дейност, която подължава вероятно през следващите епохи. Пример за това е археологическия комплекс в м. Мусталийца, за който имаме данни, че просъществувал поне до 13 в. сл. Хр.
4. Значително количество на раннохристиянски базилики, които са открити в района на Чепинско, съвпада със сведенията, които имаме от по-късните автори, че бесите от непокорни и диви езичници са станали ревностни и послушни християни. Често върху основите на техните базилики са построени по-късни християнски храмове, какъвто най-вероятно е случаят с връх Острец (Гергевана, Св. Георги).
Като предстояща задача за 2011 г. сме си поставили работата по документирането и проучването на културно-историческото наследство в района чрез теренни и редовни археологически експедиции и разкопки. Друга важна цел е реставрирането и експонирането на част от находките от обектите и социализирането на самите археологически обекти, за да се подпомогне по този начин и развитието на културно-историческия туризъм на Чепинския край. За съжаление унищожението на културно-историческите обекти в Чепинско продължава като паралелен процес на нашата дейност и ако то не престане веднага, няма да има какво да бъде регистрирано, документирано и евентуално социализирано.
Асен Салкин
Димитър Байраков