На 15 март 1861 година, точно преди 150 години, е положен основният камък на бъдещата църква “Света великомъченица Неделя” в Ракитово. С общия труд на цялото селище, на християни и мюсюлмани, строежът приключва месеци по-късно. На Архангеловден всяко християнско семейство дава курбан за приключването на родолюбивото дело и тогава се случва нещастие - пада покривът на току-що завършения храм. Църквата е достроена през пролетта на 1862 година и е осветена на 4 март 1873 година от тогавашния пловдивски владика Панарет.
Историята на “Св. вмчца Неделя” е разказана в детайли в книгата на Петър Гелин “Духовната сила на Ракитово”, излязла преди няколко години. Сега, по случай 150-годишния юбилей на църквата, Петър Гелин е подготвил нова книга. Тя е озаглавена “Божи места на вярата” и описва всички съществували и съществуващи черкви, параклиси и места, свързани с християнската религия в Чепинското корито. Авторът педставя общо 40 духовни храма и места, като включва Юндола с параклиса “Света Петка” и изключва района на Сърница, тъй като е в Доспатската котловина.
“Едва ли книгата обхваща всички места, свързани с християнството, но тя показва богатия духовен живот, кипял 2 хилядолетия в този свещен край на Родопите”, споделя Петър Гелин. С вещината и задълбочеността на опитен краевед той събира на едно място най-важните факти от историята на църквите и параклисите в Чепинско. Наред с известните факти авторът хвърля светлина и върху забравени или неизвестни такива - например за параклиса “Свети Власий” до извора “Власа”, за който има данни от 1360 г. и за съществувалите в миналото параклиси “Света Марина”, “Свети Атанас”, “Свети Тодор” и “Света Неделя” до Сярна баня в Каменица. Много нови неща ще научи читателят не само за най-късно построената църква в Чепинското корито - “Св. св. Константин и Елена”, но и за проучените от археолози храмове “Света Петка”, “Св. Архангел Михаил” и “Св. апостол Андрей” в местността “Манастирица” в Костандово. Интересна е и историята на вече несъществуващия параклис “Свети Илия” до река Мътница край Дорково, а Петър Гелин привежда доказателства от Стефан Захариев и за съществуването на параклис “Св.св. Константин и Елена” през 948 г. край Дорково.
В подробния предговор към книгата Петър Гелин откроява нови факти от историята на християнството в Чепинския край. Проучвайки османо-турски регистри, попада на поименен регистър от 1515 г., в който открива имената на всички свещеници от всички населени места по онова време в Чепинското корито. Общият брой на свещениците е 13, като 4 от тях са в Ракитово, 3 в Костандово, по двама в Дорково и Лъджене и по един в Каменица и Баня. Фактът, че 9 от 13-те свещеници са в ракитовското землище, дава основание на Петър Гелин да предполага, че тогава Ракитово или Костандово са били духовният център на Чепинско. Присъствието на четирима свещеници в Ракитово през 1515 г. не може да е случайно и трябва да се знае, че Чепинският край по отношение на духовната независимост е бил “държава в държавата”, твърди авторът. Тук църквите и параклисите са просъществували около 300 години след падането ни под турско робство, чак до времето на помохамеданчването. Едва ли е плод само на историческа случайност и фактът, че влизането на Чепинския край в диоцеза на току-що създадената и призната Българска екзархия става с освещаването именно на църквата “Света великомъченица Неделя” в Ракитово през март 1873 г.
Паралелно със задачата да събере фактите за “местата на вярата”, Петър Гелин формулира още една: “Основната цел на книгата е да провокира поклоническия туризъм в Чепинския край. Тук има много места, които си струва да се видят и това е една провокация към туристите”.
Без съмнение поклоническият или религиозният туризъм е хит през последните години. “Божи места на вярата” се издава с подкрепата на църковното настоятелство на храма “Св. неделя”. Но за да стигне книгата до максимален кръг гости на нашия край е нужна финансова помощ. В случая кризата не бива да е оправдание, а по-скоро стимул за засилване на рекламата и разнообразяване на предложенията, които излъчваме към туристите - днес миналото също е част от туристическия продукт, а “Божи места на вярата” е верен и точен пътеводител по светите места на Чепинско.
Елена Баева

СЪГРАЖДАНЕ НА ХРАМА
Когато турската власт идава Хатихумаюна (18 февруари 1856 г.) - султански манифест, даващ равноправие на всички поданици в империята, в Ракитово се заговаря за градеж на църква. Християните се обръщат с молба към възрожденеца Стефан Захариев, по това време архиерейски наместник на Пловдивската митрополия в Татар Пазарджик. Те искат съдействие от държавната власт в града, но тя отказва на молбата им. Тогава духовниците първенци изпращат писмо до Салчо Чомаков, представител на християните в Пловдив пред официалната турска власт. Чорбаджията е лично познат с министъра на външните работи и отговорник по вероизповеданията Али паша... Три години по-късно се получава разрешение за изграждане на християнския храм, без да се налага ракитовци да ходят до Цариград.
... Между християни и мохамедани съществува разбирателство и приятелство. Подкрепа оказва кметът на Ракитово Афуза Юсеин ефенди. Той дарява собствената си градина за новия строеж. Помощник-кметът Муса Карамусов пък плаща със свои средства на майсторите-строители. Местните жители помагат с каквото могат - кой с труд, кой с пари. Камъните се прекарват от честността Чукура, а дървеният материал се сваля от околните гори.
Първият камък на новия строеж е положен в основите на 15 март 1861 г. (по стар стил). Строителите са били от село Ковачевица. С усилията на всички храмът е завършен още същата година е и покрит на Архангеловден (8 ноември 1861 г.).
Сградата е с правоъгълна форма като самите стени са дебели един метър. Застроената площ е 194 кв.м. Дължината му е 17.90 м, ширината 10.10 м, а височината 7.80 м. Прозорците му са много малки, направени от дялани камъни. Черквата е еднокорабна и едноабсидна. Иконостасът е изработен от резбари на Дебърската школа. Самите резби са с изящна изработка и имат голяма стойност. Иконите са рисувани от иконописци на Молеровата школа от банско. През 1862 г. черквата “Св. Неделя” е изографисана и обзаведена.
... През 1865 г. е разкрито килийно училище. В черковния двор е построена за целта едноетажна сграда с 3 стаи. Учител става Илия Топорчев (1836-1933) от село Каменица. Двадесет момчета са първите ученици.
... Високата каменна камбанария е изградена през 1899 г. на двайсетина метра западно от черквата. Зидовете й са дебели по един метър, основата й е квадратна - 4 на 4 м, а височината е 16 м. Първата камбана е закупена през 1910 т., а по-голямата чак през 1935 г.
Откъси от книгата на Петър Гелин “Духовната сила на Ракитово”