В броя си от 11 април 1925 г. вестник “Демократичен сговор” разказва как се е зародила традицията да се чества Седмица на гората по света и у нас.
Населението на щата Небраска в САЩ безмилостно унищожавало горите си, докато щатът се превърнал в мрачна пустиня. Осъзнавайки стореното, местните власти въвеждат през 1860 г. със специален закон празник на “дървосаденето”, който се състоял в това, че в един определен ден учениците от всички училища трябвало да садят дръвчета. За отглеждането и опазването на посадените дръвчета до пълното им закрепване се грижели децата. По-късно, като оценили възпитателното му значение, това се въвело и в другите американски щати.
Американците били заели обичая от коренното индианско население - за всеки новороден младенец бащата да посажда около къщата си по дръвче, което порасналото дете опазва и обгрижва.
Този хубав обичай по-късно бил усвоен и от много европейски страни (Франция, Англия, Швейцария, Русия и др.), където за късо време придобил по-голямо значение като средство за възпитание на младежта към обич и опазване на горите.
Още през 1911 г. лесовъдът Ц. Дончев в статията си “Наводнения” (кн. 8 на “Горски преглед”), споменавайки уредбата на подобен празник в Испания, предлага: “Законът за горите да уреди два празника на залесяването през годината - единият през есента, а другият през пролетта, в който всеки по-възрастен от 15 г. нагоре български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места. Фиданките да се вземат от горските разсадници. В тези празници учениците от всички училища в България, ръководени от наставниците си, също да засаждат по 3-5 дръвчета. През тия дни всички войници и ученици в царството да бъдат отпуснати и използвани за залесяване”.
В кн. 3 на сп. “Горски преглед” от 1925 г. е поместена статия, в окято четем: “Напоследък лесовъдската мисъл и горската служба у нас зарегистрираха един нов и от твърде голямо значение за бъдещето на горското дело актив. След една доста дълга и системна подготовка от страна на Отделението по горите и лова, при пълното съчувствие и похвална настойчивост на министъра г-н Я. С. Моллов, въвежда се и у нас, по примера на Северна Америка и други страни, “Празник на заселяването” в училищата”.
С Окръжно - 6325 от 23 март 1925 г. Министерството на народното просвещение изпраща до училищата указания за организиране на празника. Същото прави и Министреството на земеделието и държавните имоти с Окръжно - 3373 от 27 март до своите поделения.
В бр. 5 на сп. “Горски преглед” от 1925 г. четем: “Денят 12 април ще остане паметен ден в историята на развитието на горското дело в България. Тоя ден, в сърцето на България, в столицата й, се отпразнува тържествено първият Празник на залесяването, с което се тури основата на едно културно-просветно дело, което има да изиграе важна роля в стопанско-икономическаото повдигане на страната”. Събитието е отбелязано не само в лесовъдската, но и в масовата национална преса - вестниците “Мир”, “Зора”, “Радикал”, “Пряпорец”, “Знаме” и др., което отразява обществения интерес, породен от това “културно-просветно” събитие.
По същото време в Народното събрание се обсъжда проект на новия Закон за горите, който се приема на 16 юли 1925 г. В него празникът се утвърждава законодателно в чл. 131, в който се казва: “От временната и ученическа трудова повинност (въведена от правителството на Ал. Стамболийски - бел.авт.), всяка година най-малко по два дни се употребяват за работа по залесяването и в горските култури. Освен това всяка година през пролетта Министерството на земеделието и имотите, в съгласие с това на Народното просвещение, уреждат празник заедно с учителите, а също така войската и трудоваците”. За осъществуване на целта се издават брошурите “Празник на залесяването в училищата” и “Как да уредим празника на залесяването в училищата”, написани от Тома Захариев.
В следващите години празникът се утвърждава и се радва на обществена подкрепа в цялата страна. За първи път предложението Празникът на залесяването да се превърне в Седмица на залесяването е направено от лесовъда Георги Минков в статията му “За празника на залесяването” в сп. “Горски преглед” (кн. 1-2, 1934 г.). Авторът пише: “Аз смятам, че върховен дълг е на лесовъда, а най-вече на нас, да се замислим по-сериозно върху организирането на празника, щото досегашната трудова седмица на учащите се с новия закон за просветата да се превърне в седмица на заселяването”. Това предложение се приема и първата Седмица на гората, открита от началника на Отделението за горите и лова Илия Симеонов, е проведена от 15 до 22 април 1934 г. Всеки ден пред празничната седмица по радиото се водят “радио-сказки” на различни горски теми, а лесовъдите по места организират освен беседи и залесяванията.
През 1938 г. официално денят за залесяването става част от “специалната агитационна седмица”. Нейната цел е: “Като туря в услуга всички съвременни агитационни средства - печата, самолета, микрофона на радиоразпръсквателя, пощенското клеймо, прожектиране на филми, събрания и пр., да породи повече интерес към горскодървесния накит на нашата земя и да пробуди дремливото съзнание в широките народни маси за голямото значение на горите”.
С Разпореждане на Министерския съвет от 04.02.1956 г. първата седмица на м. април е регламентирана като Седмица на гората. По-късно се утвърждава и по време на Седмицата на гората да се чества и професионалният празник на горските работници. С това се слага началото на обществените изяви на всички мероприятия, които се осъществяват в цялата страна по време на празника - залесяване, отглеждане на култури, подготовка на почвата за залесяване и всички други подходящи мероприятия, осъществявани с доброволен труд.
С доброволен труд по време на Седмицата на гората в нашия район е създаден “Зеленият пръстен” около Велинград, в който в продължение на 5 години са вложени повече от 80 000 трудодни на служители, работници, ученици и граждани на града ни. С доброволния труд на местното население са извършени и залесителните мероприятия около другите населени места в района ни.
Още се помнят организираните съвместни тържества по време на Седмицата на гората с колективите на всички горски стопанства, тържествените събрания в читалищата и концертите, изнесени от самодейните ни колективи. На всички провеждани тържества се отдаваше заслужена почит и уважение към труда на горските работници, които създаваха зеленото богатство на родината ни. Поради това те бяха очаквани от всички с нетърпение, като нещо много значимо в живота ни.
Още се помнят и фееричните лесовъдски балове, на които колегията изразяваше своята сплотеност, умението си да се весели и забавлява, удовлетворена от постигнатите успехи. С много голям успех се ползваше и провежданият в Ракитово пролетен празник, на който се избираше “Горска царица”.
Разбира се, тъжно е да се пише за всички тези традиции в минало време. Нима днешните ръководители в горското ведомство няма да намерят сили и желание не само да ги възродят, но и да им предадат нов, още по-висок европейски и интернационален дух! Условия за това има.
Генералната асамблея на ООН обяви 2011 за Международна година на горите и прикани страните, правителствените и неправителствените организации, частния сектор да положат обединени усилия да повишат осведомеността с цел да се подобри управлението и опазването на горите. Резолюцията на ООН подчертава, че горите и огговорното горско стопанисване могат да допринесат значително за устойчивото развитие, борбата с бедността и постигане на целите за развитието на хилядолетието. Логото на Международната година на горите е “Гори за хората”, отчитайки централната роля на хората за устойчивото управление и опазване на всички гори по света. В списъка на мероприятията, които ще се проведат през годината, е включена и българската Седмица на гората, която тази година е от 4 до 10 април.
Най-голямата годишна конференция на представители и заинтересовани страни в сферата на европейската политика за опазване на околната среда и горите ще се проведе в периода 24-27 май в Брюксел като Европейска година на зелената седмица. Инициативата “Зелената седмица” предлага уникална възможност за дебати, обмяна на опит и споделяне на най-добрите практики за бъдещето на гората. Днес тя е неделима част от ангажираността на всяка институция, организация или просто човнек, имащ отношение към гората.
инж. Кирил Цанов