Смолянският музей представя символите на българската държава
Държавните символи са вечният белег на националната идентичност, но дали познаваме в достатъчна степен тяхната история? Изложбата изчерпателно проследява българските конституции, граници, знаме, герб и химн.
Търновската конституция от 1879 г., конституцията на Царство България от 1911 г., Димитровската от 1947 г., Живковата от 1971 г. и настоящата конституция на Република България от 1991 г. - всяка от тях определя развитието на българската държава за години и слага своя отпечатък върху държавното устройство.
С множество карти в изложбата са показани промените в границите на България, като се започне от Сан Стефанския мирен договор и се стигне до мястото на България в рамките на Европейския съюз.
Интересна е историята на българския трибагреник, създаден първоначално от Георги Раковски при сформирането на Първата българска легия в Белград - знаме, подобно на сръбското, в което вместо син присъства зелен цвят. Един от фотосите показва първото трицветно българско знаме, ушито през 1877 г. от Стиляна Параскевова в Браила по идея на нейния баща търговеца Иван Параскевов.
Символиката на трицветното българско знаме е устойчива през годините. Не е така с герба, който се променя при всяка форма на управление. Черно-бели и цветни фотоси са запечатили герба със златен коронован лъв на тъмночервено поле, утвърден с Търновската конституция; последвалата през 1888 г. промяна с девиза “Съединението прави силата”, включен по предложение на Стефан Стамболов; установеният със Закона за държавния печат през 1930 г. единен национален герб; герба с лъв и петолъчка по Димитровската конституция и приетия през 1997 г. след дълги спорове нов български герб с лъв и корона.
Посетителите на изложбата ще научат повече за българския национален химн: “Шуми Марица” от 1886 до 1944 г.; неофициалният химн от 1944 до 1950 г. “Републико наша, здравей”; “Българийо мила” от 1950 до 1964 г. и от 1964 г. насам настоящият “Мила Родино” по текста на Цветан Радославов от 1885 г.
Държавните символи имат своето запазено място и в Европа без граници, смятат съставителите на изложбата. И като българи, и като европейци си струва да знаем повече за тях.
Елена Баева