“Хубав, хубав Великден, дваж по-хубав Гергьовден” - тази година Професионалната гимназия по икономика и туризъм “Ал. Константинов” избра такова мото за своя четвърти кулинарен конкурс. За победата в оспорваното състезание се бориха 11 “шарени” отбора - някои съставени изцяло от професионалисти учители и ученици, а други от аматьори. 3 отбора сладкари приготвяха великденски сладки, 3 отбора хлебари показваха майсторство с великденски погачи, а 5 отбора готвачи се заеха с пролетно барбекю и италианска паста.
За високото ниво на кулинарния конкурс е показателно и журито: Ради Стамболов, Костадин Гончев и Благой Тонев, които помощник-директорката Дора Ланджова представя и като приятели на училището. По-късно г-жа Ланджова получи от Ради Стамболов ценна награда за принос в кулинарията.
Ради Стамболов бе истинска “звезда” за ученици, учители и журналисти. Професианалистите кулинари го ценят като вицепрезидент на “Евро-Ток България” и шеф-сладкар с доцентура по италианска кухня и специализация от Виена. Г-н Стамболов вече е любимец и на зрителите на телевизионното състезание “Lord of the chefs”. Голямата популярност обаче не го спира отново да дойде във Велинград, да учи, критикува и съветва бъдещите майстори от ПГИТ “Ал. Константинов” и да отговори на многото въпроси на медиите:

- Г-н Стамболов, готвач е една от вечните професии - какво е днешното й лице?
- Чака ни много сериозна промяна в образованието. Професионалното училище трябва да стане изцяло професионално - да се учи биология в кулинарията, химия в кулинарията, дори психология в кулинарията. Бъдещите кулинари трябва да занят, че вкусовете на човека се оформят още в утробата на майката, да познават влиянието на ориенталската и европейската (австрийска и германска) кухня, да знаят за соцкулинарията. Вече има много колеги, които в различни телевизионни формати показват различното, ново лице на кулинарията.
- Готов ли е българският потребител за кулинарните новости или в известна степен те го изпреварват?
- За разлика от потребителя, от консуматора, готвачите се развиха по-динамично и в момента в България има готвачи на изключително високо ниво. Масовият консуматор все още експериментира, а нашата мисия е да възпитаваме неговия вкус. Във все повече ресторанти яденето става спектакъл, едно изживяване, наслада от концепцията, която предлага главният готвач. Няма значение колко е голям ресторантът, важно е колко е голям готвачът, а нашето желание е да докажем, че сме сериозна и достойна общност.
Все още има “инвеститори”, които не са надживели желанието ресторантът да има почерка на собственика, а не на главния готвач. Когато един готвач влезе в кухнята, той трябва да отговаря за всичко - от продуктите до авторското меню. Важна е душата на кухнята, тя е нещо неповторимо и с нея ресторантът има идентичност.
- Все по-често в България се говори за качеството на продуктите и за спазването на стандарти, но в крайна сметка каква храна слага българинът на масата си?
- Примерът е Италия, където има 578 защитени продукти с доказан регионален произход и доказани във времето. Прошуто ди Модена има само в тази област, прошуто ди Парма е друг продукт - това са световно доказани стандарти, които работят. От край до край е защитена пица “Маргарита”, която може да се приготвя само от неаполитански готвач. Но тези стандарти не са функция на държавата, а на бизнеса, а функцията на държавата е да защитава хората, които правят стандартите. При нас е сбъркана философията. Имаме доказани продукти с история и традиции като зеленото и балото саламурено сирене, киселото мляко, лютеницата, кашкавала. Трябва да ги патентоваме в полза на общността и региона, а не на отделна личност. Ако сега не формираме добре националната си политика по този въпрос, няма да можем да усвояваме пари от ЕС. Като вицепрезидент на кулинарната гилдия в България мога да кажа, че трябва да има наш представител, когато Националната агенция по контрол на храните взима решения и въвежда регламенти. Държавата ще проработи в момента, когато всички сме единни и последователни.
- Има ли бъдеще професията готвач и професионалното образование?
- Имаме адекватни учебни планове, но трябва да се намеси и Министерството на икономиката и туризма. Децата трябва да започнат да учат по нов начин, за да са адекватни на трудовия пазар, а не да започнат с 200 лева, защото знаят за толкова. Първо трябва да се подготвят професионалните училища и преподавателите, като държавната политика трябва да осигури бизнес-ориентация на специализираните училища. Имаме 32 професионални училища, но те са фабрики за безработни. Мисията на тези училища е хората да останат в системата. Сега в България страдаме от масово размиване на отговорността и затова съм ядосан на образователната система. Но в храненето не може да има компромис - кухнята е реплика на армията и трябва малко диктатура и йерархия.
Елена Баева