Пашино бърдо над Ракитово е уникално място: на скалите, издигащи се над огромен килим от дъхав горски здравец, в миналото ергените палели огньове, за да засвидетелстват любовта си към избраната мома. На крачки встрани започва резерватът Мантарица, погледът стига до Ракитово, Костандово, Дорково и сините води на язовир Батак, а ширналите се в местността поляни могат да бъдат открити само в Родопите.
От 21 до 24 май Пашино бърдо посрещна пещерняци от цяла България - част от 895-те членове на 37-те клуба към Българската федерация по спелеология (БФСп). Ракитово заслужи домакинството на този национален сбор на пещерняците с факта, че през 1930 г. тук е учредено пещерно дружество, което остава в историята като първи клон на създаденото през 1929 г. в София Българско пещерно дружество. Ракитовското пещерно дружество намери достоен наследник - сдружение “Суткя”, което от 2008 г. е колективен член на БФСп, а всеотдайната работа на членовете му спомогна пещера “Лепеница” вече да е достъпна за туристи, а много други пещери в района да бъдат открити. За организирането на националния сбор на пещерняците съдейства и Община Ракитово, която осигури финансов ресурс за обучения на пещерни водачи и екскурзоводи и предостави своята база и гостоприемство на Пашино бърдо.
3-дневната програма на националния конгрес-сбор бе изключително натоварена - отчет, лекции, презентации на пещерни експедиции у нас и в чужбина. На 22 май се проведе и пресконференция, в която участваха Петър Берон - председател на БФСп и Андрей Жалов - зам.председател, председателят на Общински съвет Ракитово Георги Попчев, председателите на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин и на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите - Велинград Златко Златанов, председателя на сдружение “Суткя” Свилен Топчиев. Г-н Берон подчерта желанието да се поменат с добро ракитовците, създали преди 80 г. пещерното дружество и представи дейността на БФСп, която се ползва със сериозен международен авторитет.
Централната тема бе бъдещето на пещерата Лепеница, която през септември 2010 г. бе открита за посещения на туристи. Андрей Жалов, който активно помогна това да се случи, каза, че Лепеница има бъдеще като уникален туристически обект. Сега тя е единствената пещера в България, която съчетава познавателния елемент с приключенски, природозащитен и емоционален. В момента пещерата е достъпна само с водач, част от нея е обезопасена, но маршрутът гарантира силни усещания и висок адреналин. Не всичко от смелите първоначални идеи е осъществено, но прогнозата на г-н Жалов е, че избраният вариант ще е печеливш, ако се разработят и допълнителни атракции като въжена градина, тролей и др. Проблемите са доста - недостатъчна реклама, пътна инфраструктура, услуги, охрана, но те са преодолими, ако общините, хотелиерите и неправитерственият сектор работят в съзвучие.
Според Златко Златанов не е достатъчно, че Лепеница е отворена - доказват го мненията на туристи от форумите, които недоволстват, че са се изкаляли и са имали трудности при посещението на пещерата. Важно е пещерата да изкарва пари, да се мисли по-комерсиално, каза г-н Златанов и призова да се печелят средства от европейски програми.
Това трябва да направите вие, а не федерацията по спелеология, отговори Петър Берон. Туристите, които са свикнали с пещери като Магурата и Леденика, трябва да знаят, че Лепеница е друг вид пещера и се влиза с каска, костюм и лампа, но точно тук могат да видят нещо естествено, диво и запазено. Подайте си ръка, иначе няма да стане и може да се загуби много време в чакане на проекти, призова и А. Жалов. От името на Община Ракитово Георги Попчев каза, че според силите си те правят, колкото могат и ще продължат да работят в тази посока.
Свилен Топчиев очерта бъдещите задачи: от 16 до 18 юли в Ракитово и региона ще се проведе национална пещерна експедиция с участието на най-добрите пещерняци от страната. Наред с Лепеница те ще изследват още непроучени пещери като Отвесната дупка в района на Чукурска поляна, Водната пещера на Тупаров чарк, Сухата пещера, през която може да се стигне до стари римски рудници. Ще се проучи и намиращата се на 500 метра от Лепеница пещера, за да се види дали двете не са свързани. Потенциалът на пещерите в района е огромен, но наистина трябва много работа, за да станат те и туристически обекти.
Благой Рагин изрази личната си болка, че през годините Велинград е имал най-голямото лоби в различни правителства, но вместо да помагат на града си, те са лобирали за други курорти. Проектът “Сютка” в съчетание с тракийските светилища, минералните извори и пещерите можеше да създаде тук нещо, което го няма никъде по света, но това не се случи.
В рамките на сбора на пещерняците Свилен Топчиев участва с доклад за сдружение “Суткя” като наследник на пещерното дружество в Ракитово, а Петър Гелин представи своята току що излязла от печат книга за пещерата Лепеница.
Елена Баева