Туристическо ехо на една сбъдната мечта

Публикувано на 31 May 2011 08:10

Мечта - съществително име, което е карало хиляди човешки сърца да искат винаги да бъдат млади и никога остаряващи, други да бъдат здрави и никога болни, трети цял живот богати и никога бедни. Няма да бъде трудно са срещнем хора със сърца, за които мечтата е един небесен връх и който стигне неговото острие, завинаги се превръща в Бог на цялата вселена. Всъщност, мечта, ти си едно голямо човешко желание, което прави от човека това, което е. Нека да не спорим, а винаги да знаем и да помним, че без мечти човешката душа е само бедна и самотна, а животът - кратък.
Искам да разкажа как една туристическа мечта се превърна в реалност. И друг път съм казвал, че птиците летят високо не за да търсят славата, а да се радват на небесните сини простори и на безкрайните земни красоти. От висотата на туристически птичи полет семейство Диана и Борис Даскалови за втори път успяха да видят многострадалния, изкривен, изгнил и почти разрушен заслон на Вазова поляна и с много отговорност и настроение да премахнат завинаги нерадостния и тъжен, с Робинзоновско обзавеждане стар заслон.
Идейният проект, изработен и предложен от туристката-ветеранка Диана Даскалова, беше само началото. Колективните организационни усилия на София Ключкова и семейство Даскалови, огромната материална помощ на Иван Славчев, Димитър Катранджиев, Веско Илиев, без чиято помощ беше невъзможно изграждането на един престижен заслон. Не можем да подминем с мълчание и помощта на общинското ръководство, което никога не е било чуждо на туристическите проблеми. Правилното разбиране и прилагане на девиза “Съединението прави силата” сбъдна една туристическа мечта - изграждането на заслона на Вазова поляна.
На 27 април 2011 г. бяха положени първите камъни и греди. Започна се истинска опълченска битка. Майското време с променливото си настроение помагаше и пречеше на строежа. Но преданите туристи-бригадири Борис Зинков, Страхил Лазаров и Стоян Лилов, без да отдават значение на часовника и много често измокрени до кости, работиха до окончателното приключване на заслона.
Мъдростта ни учи, че всяка начало - трудно или хубаво, има своя край. Краят на това начало беше свързан с една голяма радост от успешното завършване на заслона. Датата е 21 май, ден събота, година 2011. Една дата, свързана с много вълнения и радост, поставила началото на рождения ден на заслона на Вазова поляна. Повече от 50 любители на природата и туризма пристигнаха, за да се любуват на красивата туристическа снага на заслона. Сърдечните ръкостискания и прегръдки, усмихнатите лица на присъстващите бяха израз на задоволство. Разговорите бяха кратки, винаги свързани с красотата и удобствата на заслона.
А той - заслонът, със своята 28 кв.м. усмивка, с порасналата камина, с удобните маси, с двустранно разположените стрехи, продължаваше да приема туристическите поздрави и благопожелания за дълъг и развлекателен туристически живот.
В този миг на радост и възторжени преживявания никой не забеляза, че заслонът не може за говори. Сигурно ако притежавше тази дарба, първите му думи щяха да бъдат, че някъде около 70-те години на ХХ век, на тази малка поляна, заобиколена от всички страни с млада дъбова гора, носеща цветущото име Вазова поляна и без да се хвали за своята геометрична хубост, сгушена в краката на двамата си братя - Малък и Голям Острец, за първи път посреща първите “архитекти” Атанас Марков, Борислав Даскалов и Никола Алексиев. След като се порадвали на красивата поляна, Насето - така го наричаха всички туристи, обръщайки се към двамата “четници”, с Аспарухов жест казал: “Тук искам да направим един малък навес с пейки”. Без да се помни точната година, триото поставя началото на първия заслон на Вазова поляна.
Кой е Атанас Марков? Един от най-големите местни туристи, който не е познавал плажовете на Черноморието, но затова пък познаваше красотите на Рила, островърхите чукари на Пирин, къдравите Родопи, горделивата Сютка и всички околности на нашия красив и обичан Велинград. Той беше автор на книги с епиграми, сатира и разкази. Неговата самобитна култура на художник го правеше един от най-обичаните и уважавани туристи. В чест на неговата памет на Вазова поляна бе поставена плоча, за да напомня онова далечно минало, свързано с горящото туристическо сърце на Атанас Марков. Той не беше димящо кандило, а запалена свещ, разпръскваща обич и уважение сред всички туристи.
Никола Вецов, турист

След критики: общината прави търг за павилиони в централния парк

31 Mar 2026 07:25

След множество критики от страна и на общински съветници, и на граждани за визия на централния площад във Велинград, общината ще обяви търг за 10 петна за разполагане на павилиони....