В православния календар на 2011 г. на 13 юни чествахме големия празник Свети Дух. Всяка година на Свети Дух своя храмов празник отбелязва църквата “Света Троица” в кв. Каменица, която тази година навършва 195 години от създаването си. Значима и достойна годишнина, напълно заслужаваща да бъде почетена от общината и цялото население на Чепинското корито.
За Чепинския край църквата “Света Троица” е нещо повече от важен духовен и просветителски център - тук е началото на народностното осъзнаване и опазване на българщината, тук е началото на първото килийно и светско училище, тук е мястото, където участниците в Априлското въстание са се клели “Свобода или смърт” и са крили оръжието си.
През 1996 г., когато се честваха 180 години от създаването на храма “Света Троица”, Исторически музей - Велинград организира научна конференция на тема “Православната църква - водач на българите от Чепинския край”. Това е и заглавието на сборника, в който бяха събрани докладите от конференцията. Ще припомним малка част от тях, за да почетем 195-годишнината на църквата “Света Троица”.
Отец Антон Добрев, който и днес води храма, пише: “По разказите на свещ. Илия Попатанасов Топорчев (1836-1933), син на поп Атанас Топорчев (+ 1870), Стою Ангелов Масларов, Иванка Стоева Пеева, Мария Пендарова и др., всички вече покойници, умрели в дълбока старост като столетници, които са слушали от стари хора преди тях, днешната църква в кв. Каменица е била първоначално малко параклисче, изградено от камък, скрито напълно под земята, без всякакви прозорци. Дворът на малката църквичка, представляващ малко възвишение, е бил обрасъл с гъсти храсти от тръни, шипки, люляк и грамадни дървета - диви сливи. Всичко това служело за прикритие на църквичката от погледа на турците, които по това време старшно са преследвали и ненавиждали християните. В параклисчето се влизало през един отвор по стръмна, тясна стълба с около десетина каменни стъпала. По-късно, когато турците са станали по-веротърпими и населението на селото се е увеличило, наложило се тази подземна църквичка да бъде разширена, като към нея е прибавена малка пристройка, на която покривът е излизал над земята и е имала прозорчета.
Увеличилото се население на Каменица, въодушевявано от твърдата си вяра, почувствало нужда от по-голяма църква и в 1816 г. слагат основите на днешния храм в епохата на най-силния фанариотски бяс. Той се изгражда на мястото на параклисчето, като могилката (възвишението), в която е било параклисчето, е разкопана и мястото подравнено, за което свидетелстват днешните подпорни стени на църковния двор. Инициативата за постройката на храма се приписва на поп Ангел от рода на Георги и Илия Тоскови Попови (Кукуригови) и на Георги и Тодор Ил. Попови, живущи сега в кв. Лъджене. Следствата за направата на храма се събирали от волни дарения на цялото население, а строителните материали се докарвали меджия (даром) пак от жителите на селището.”
През 1869 г. е изграден притворът, наречен “женската черква” и отделен от средната част на храма с дървени решетки. Обстановката в храма е бедна, без всякаква стенопис, с прост дървен иконостас, защото средствата на каменчани били оскъдни.
Важна за историята на църквата “Света Троица” е 1891 г. Тогава е изградена камбанарията в църковния двор, която също днес също има юбилей - 120 години. В доклада на отец Антон четем: “През 1891 г. в северната част на двора се изгражда величествената камбанария, от която се разнасял мелодичният звън на камбаните из цялата котловина, сливащ се с виковете от минаретата на съседните села. Майстор е бил Атанас Ан. Козов от гр. Пещера. А майстор-леяр на камбаните е бил Димитър Велеганов от гр. Пловдив. От населението са били събрани материалите (бакър, гилзи, пиринч и др.) за добиване на необходимата металическа сплав и през 1890 е била излята малката камбана, подарена от Стою Малинов и синовете му Илия и Димитър, която до изграждането на камбанарията е била окачена на дърво. През 1897 г. е била закупена и втората по-голяма камбана. Върху нея има прекрасно изображение на Възкресение Христово и от четирите страни по един от евангелистите.”
През 1929 г. храмът е електрифициран. През 1932 г. църковното настоятелство взима решение за генерален ремонт, но поради недостигащите средства и отказа на общинския съвет да отпусне безплатно необходимия дървен материал от богатата каменска общинска гора, чак през 1938 г. е предприет само вътрешен ремонт. През 1939 г. се изографисват сводът на храма, част от олтара и средната част, парапетът на балкона. При този ремонт старият прост иконостас с всички икони по него е подменен с нов дървен иконостас без дърорезба, дело на дърводелеца Александър Байков - руснак и каменски зет, който изработва и троновете в църквата. Майстор художник на иконите е Петър Джамджиев с помощта на Асен Дончев - и двамата от Пловдив. Довършването на стенописите става през 1952 г. от художника Христо Апостолов от София с помощници Георги Алексиев и Георги Исачев. През 1954 г. е поставено началото на музейната сбирка на църквата “Света Троица”, в която се съхраняват ценни църковни книги и вещи.
Първият свещенослужител в храма “Света Троица” е поп Иван, дядо на поп Илия, сочи отец Антон Добрев. За поп Илия Стефан Захариев пише в “Описание на Т. Пазарджишката кааза”: “Преди 34 години старият поп Илия ми даде един на кожа написан требник... дето накрая се увардило следующето достопаметно забележване” и следва текстът на Летописа на поп Методи Драгинов за насилственото помохамеданчване в Родопите, съхранен именно в храма “Света Троица”.
През годините на Свети Дух се отбелязва не само храмовият празник на църквата, но и се прави събор на селото с общ курбан и трапеза. Честването на Свети Дух в Каменица е задълбочено поручено от Лиляна Шулева, която пише: “Празнично-обредният комплекс на Св. Троица включва следните основни компоненти: виене на венци за окичване на църквата, трикратно обикаляне на храма от жените, тържествена литургия и отслужване на вечерня, преспиване за здраве в църквата.” Молитва за здраве и берекет е песента, съчинена през 1946 г. от известната каменска певица Невена Папаркова, която е изпълнявана от жените на Св. Троица при плетенето на венци и обиколката на храма:
Дошла година на храма,
на храма Света Троица.
Дойдохме живи и здрави,
извихме венци шарени,
та ги пред Бога дарихме, пред Бога, Света Троица.
На всеки светец и венец,
от всеки светец и милост,
Града да ни го помилва,
на всички здраве да дава,
здраве и пълни хамбари.
През 30-те години на ХХ век на събора се събира цяла Каменица, на празничните хора свири местният духов оркестър, организират се състезания по щафетно бягане и футболни срещи с отборите на селата Чепино и Лъджене. Съборът привлича търговци, които редят стоката си до вратата на църквата: “Стойчо Ушев-Берберина прави най-големите симиди, а шекерените герданчета и петльонца на дедо Панте радват децата. От Ракитово идва грънчар, който предлага глинени съдове за селското домакинство”, пише Лиляна Ушева и обобщава: “Каменският събор се превръща все повече в плод за общо развлечение, за взаимни гостувания, за междуселищни контакти, както и във възможност да се утвърждава общественият престиж на селището в регионален мащаб”.
За съжаление днес събор за храмовия празник вече не се прави, въпреки че се пази традицията да се раздаде курбан за здраве.
През 2009 г. Историческият музей и вестник “Темпо” с анкета, в която участваха жители и гости на Велинград и Ракитово, определиха Седемте чудеса на Чепинския край. Огромна част от участниците в анкетата посочиха църквата “Света Троица” в кв. Каменица. Най-старият действащ храм в Чепинското корито е наш духовен стожер и културно-историческо богатство, което трябва да споделяме с хората, които идват в нашия край. Затова за пореден път ще отправим молба към общината в двора на църквата “Света Троица” да бъде поставено табло с информация за историята и значението на храма - това е дългът ни пред тези, които са го съградили и запазили, това е и дългът ни към Велинград като туристически център.
Темпо