“От Ракитово 1/4 час към юг има една пространна пещера, която помаците наричат Язница или Агница и казват, че била толкова дълга, щото краят й излизал зад Аврамова планина в Разложко, но опасно е да се влиза надалеч, защото вътре живят мечки и други зверове”.
Това е първото запазено сведение за пещерата Лепеница, записано от Стефан Захариев в издаденото през 1870 г. във Виена “Географико-историческо-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”. След Стефан Захариев за пещерата Лепеница са писали мнозина, а последната излязла по темата книга е на ракитовския краевед, поет и журналист Петър Гелин. Неговият историко-географски очерк със заглавие “Пещерата Лепеница” се издава с подкрепата на Ротари клуб - Велинград, който финансира отпечатването на книгата, воден от желанието да помогне за популяризирането на една от най-големите забележителности на Чепинския край.
“Коя е тази пещера?” - в самото начало Петър Гелин задава този въпрос и отговаря детайлно, проследявайки историята и характеристиките на “Лепеница”. Текстът е допълнен с 26 уникални снимки, направени наскоро в пещерата от ракитовското сдружение “Суткя”, което работи и като наследник на местното пещерно дружество.
Книгата изобилства от данни за пещерата “Лепеница”, които ще бъдат интересни за всеки, който пожелае да я посети: пещерата е разположена в землището на община Ракитово на 1035 метра надморска височина, дълга е 1525 метра и има три етажа, като през долния със скорост 1600 метра/час протича подземна река. На втория етаж се образуват 4 езера в дъждовно време, които при сухо време остават 3. Третият етаж е сух и могат да се видят невероятни пещерни форми. Обитават я 30 вида пещерни животни, а според изследователя Петър Берон тук има 4 вида животинки (включително вид стоножка, кръстен на пещерата), които не се срещат никъде другаде по света и това ще влезе в томовете за биоразнообразието на Европа.
Първите биоспелеологични изследвания в Лепеница извършват сътрудниците на Царските научни институти Михаил Аджаров и Ненко Радев през 1925 г., пише Петър Гелин и изброява всички изследователи на пещерата до подробното проучване и картиране, направено от Петър Трантеев през 1973 г. Изследванията доказват уникалността на Лепеница: откритите пещерни кратери се срещат единствено тук в България, а пещерните бисери или перли изумяват с невероятното си съвършенство и красота.
Успоредно с разказа за пещерата Петър Гелин ни запознава и с историята на пещерното дружество, създадено през 1930 г. в Ракитово. В основата на местното пещерно движение е интересът към Лепеница, видно е от поместения в книгата разказ на Иван Андонов:
“През лятото на 1921 г. група гимназисти се нагласихме да влезем и видим това чудо на природата. Висок и широк тунел. Долу под нас се чува шумът на подземната река. От време на време тук и там се щуркат прилепи. Много са следите на пещерните посетители, но най-фрапиращи и незаличими са изпочупените сталактити и сталагмити - грубият израз на желанието да се занесе вкъщи спомен от красотите на природата. Това опустошение е засегнало най-много началото - леснодостъпните места. Колкото се навлиза по-навътре, разрушенията намаляват и полека-лека пещерата се представя с девствената си красота... Очаровани от преживяното, групата ни си даде обещание и задължение да събуди обществения интерес, за да се положат грижи за опазването на пещерата и контролирано тя да се направи достъпна за любителите на пещерните красоти”.
Факт е, че през 30-те години на ХХ век ракитовското пещерно дружество, наборояващо 18 членове и разполагащо с 4 лампи за осветяване на пещерите, успява в даденото “обещание и задължение”. Пещерняците отварят сух вход, поставят желязна врата, осигуряват за посетителите карбитни лампи, определен е човек, който посреща и обслужва туристите, назначен е пазач на пещерата за летния сезон със заплата 1000 лева, определена е такса за турисите - 5 лева за външни лица, 2 лева за ракитовци и ученици.
Пещерното дружество осигурява и първата реклама на Лепеница и Сютка, цитира Петър Гелин: “Любители! Посетете пещерата, но я пазете като очите си. Не забравяйте, че с векове е градено това, което за миг може да унищожите и което вън ще се разочаровате. Туристи! Освен пещерата за вас се явява връх Сютка, откъдето се открива чудна панорама навсякъде. От върха Сютка се вижда и Бяло море”.
Петър Гелин разказва и за още оригинални идеи за пещерен туризъм, останали неосъществени по ред причини: за искането на ракитовските пещерняци общината да им разреши да отбиват трудовата си повинност в работа за подобряване на пещерите и да бъде отпуснато безплатно място за изграждане на хижа и барака за туристите, решили да изкачат най-високия връх в Западните Родопи Сютка. През 1939 г. решението за строеж на хижата е факт, но бурните и объркани времена довеждат до саморазпускане на пещерното дружество през 1940 г.
“Невиждана красота”, “Омайваща феерия”, “Вълшебството на природата” - тези раздели от книгата са посветени на онази хубост на Лепеница, за която са писали десетки нейни посетители. Самият Петър Гелин я определя като “приказна пещера” и добавя написаното от пещерняка Петър Трантеев: “Но чудно! Тази българска пещера е една от малкото, които могат да лекуват раните си. На местата на счупените преди двайсетина години сталактити вече са пораснали нови тънки и бели цевички, по връхчетата им блестят като сълзи малки капчици вода, тежко натоварени с калциево вещество. Милиони мънички кристалчета покриват непрекъснато всичко наоколо, заличават раните и черната пушилка, легнала като тъмен облак върху сивите висулки и колони”.
Авторът е избрал интересен финал на своя очерк, посвещавайки го на името Лепеница, което идва от славянската дума “леп” - хубав. Същото име носят реки в Сърбия и Босна и Херцеговина, села в Поморавието и Мачва, град и езеро в Хърватия, среща се в Охридско-Преспанско в Македония. А в известния курорт Карлови Вари предлагат кулинарно ястие под името “Гарнитура Лепеница”, което се приготвя от картофи, кисело зеле, мазнина и пръжки от сланина. “Ако пък на пещерняците се предложи нещо от Родопите по ракитовски, то ще е качамак Лепеница, забелен с масло и гарниран с балкански кашкавал. Ей това дава сила за туристически преходи и издръжливост в пещери.”, пише Петър Гелин.
Ротари клуб - Велинград организира представяне на книгата “Пещерата Лепеница” на 21 юни 2011 г., вторник, от 18 часа в Художествената галерия. Ако искате да научите повече за едно от чудесата на Чепинския край - заповядайте!
Елена Баева