Тази година се навършват 85 години от началото на организирания футбол в Чепинско. Юбилейните чествания са насрочени за 9 юли, събота и са включени в програмата на тазгодишните Празници на културата.
Юбилеят е под патронажа на кмета на общината Иван Лебанов, който е и председател на Управителния съвет на ФК “Чепинец”. Съорганизатори са Община Велинград, Историческият музей, ФК “Чепинец” и инициативен комитет. Поканени са бивши футболисти и спортни деятели, свързани с любимата игра. Честването ще започне в 11.30 часа в голямата зала на общината, в 12.30 часа ще има празничен обяд в “Чинарите”, а от 18 часа е футболната среща между ветераните и сегашния състав на ФК “Чепинец”.
На 9 юли ще бъде представена и книгата “85 години организиран футбол в Чепинско”. Идеята да се съберат факти, спомени и снимки от първите години на създаването на местния футболен отбор до наши дни е на Никола Делиев. В написването на книгата заедно с него са се включили Филип Устабашиев и Георги Дишлянов. В нея са събрани спомените на 148 човека, свързани с местния футбол, които са изключително ценни със своята автентичност. За първи път на едно място е събрана много богата и разнообразна информация: като се започне от градските работнически първенства, детските и юношески турнири “Футболна смяна”, лагерите на Белмекен, спомени за и около стотици футболни срещи и се стигне до чиста фактология като имената на всички треньори, ръководители на ДФС “Чепинец” и секция “Футбол”, лекари и медицински лица, футболни съдии, резултати от мачове от 1956 г. насам, наказания и дори списък на футболисти, които са велинградски зетьове.
Със съдействието на г-н Никола Делиев, на когото благодарим, читателите на в. “Темпо” могат да прочетат няколко откъса от книгата преди нейната официална премиера
(заглавията са на редакцията):

Център: Булки в сватбени рокли дават начало на мача
Било е традиция при сватби на футболисти, в деня на тържеството, когато “Чепинец” има мач във Велинград, младоженците да присъстват на мача, а жените, облечени в булчинските си рокли, да дават символично началото на мача, ритайки в центъра първи топката. Следват поздравления от играчите и съдиите, снимки и мачът започва. След мача всички отиват на сватбата.
Запазили са се спомените само за “ритането на топката” при сватбите на:
- Тодор Халачев и Иванка Пашова през 1953 година.
- Димитър Гечев и Златка Гагова. Иван Кутинчев и Здравка Качова. Двете двойки сключват граждански брак в един ден на 7 октомври 1956 година. И двете булки ритат първи топката на старото игрище.
- Никола Ст. Божков и Мария Г. Трендафилова през 1962 година. В деня на сватбата Кольо Божков е освободен и не играе срещу “Левски” Карлово.
- Павел Денизов и Атанаска Савова през 1963 година
- Ангел Петричев (Райчо) и Елка Щерянова сключва граждански брак на 9 декември 1962 година. Елка и Райчо не участват в такъв ритуал, тъй като в този ден “Чепинец” играе срещу отбора на “Чирпан”. На младите кумува сем. Любен Попов.
- Зоя Кост. Накова също дава началния удар на футболния мач в деня, когато е сватбата й със Стефан Павлов (Фифи).
На 21 ноемиври 1964 година сключват граждански брак Петър и Йорданка Водеви. Булката не рита топката, тъй като “Чепинец” поради наказание играе домакинския си мач в гр. Кричим.

Поп сменя расото с екип и пази вратата
5. През 1945 г. отборът по футбол на спортен клуб “Милуш Папарков” от с. Каменица играе в околийското първенство по футбол на Пазарджишка околия. До 1944 г. селата в нашия район са в чертите на Пещерска околия. След Девети септември 1944 г. те преминават към Пазарджишка околия.
В това първенство отборът на Каменица става околийски първенец. Отборът побеждава последователно тези на с. Три водици и Огняново. Следва гостуване на отборът на с. Сарая. Това е малко село с около 2000 жители. Намира се на 2 км северно от Пазарджик. Срещите в селата и във Велинград на “старото игрище” са оспорвани. Обикновено мачовете са се играели в неделя преди обяд. Отборът на Каменица пристига в с. Сарая, облича екипа и започва загрявка. Мачът трябва да започне в 10.30 часа. Само, че става 11 часа и съдиите не дават началото. Гостуващият отбор протестира, но след малко вижда, че на игрището идва местният поп с расото и килимявката. Сваля ги, облича спортния екип и застава на вратата на домакините. Явно закъснението е било, защото божият служител не е могъл да прекрати предсрочно заради мача неделната си литургия.
Какво да се прави и това се е случвало! На финала отборът играе с този на с. Сестримо на игрището на “Острова” в Пазарджик. С резултат 4:3 отбор “Милуш Папарков” от с. Каменица става околийски първенец.

Закъснял “прилив на сили”
През есента на 1958 г. на старото игрище се играе полуфинал за първенството на България за юноши. Местният “Чепинец” играе срещу “Септември” от София. Този отбор е съставен от добри играчи, повечето национални състезатели. Част от тях през 1959 г. стават европейски първенец с отбора на България.
За този мач спонсорът осигурява солидна премия за домакините и предоставя на няколко състезатели от “Чепинец” енергийна напитка, която да ги стимулира по време на срещата. Само че този, който им я е осигурил, не им казва кога и как тя се пие. Играчите я поемат минути преди мача. Играят в редовните 80-те минути без да усетят “прилив на сили”. Мачът завършва с победа на гостите с 2:1. Нашите играчи след мача се обличат и отиват на вечеря. Едва тогава напитката започва да действа. Налага се тези, които са пили от нея, да напуснат вечерята, за да бягат около час и половина във времето, през което започва да действа тази напитка.