Започнаха разкопки на Кулата-Градот край Ракитово
На 19 юли отец Стоил Лазаров от храма “Света великомъченица Неделя” в Ракитово отслужи водосвет на мястото на разкопките . С пожелание за спорна работа и успех на започнатото дело, което е родолюбиво, защото разкрива историята на нашия край, а тя е част от историята на България, каза отец Стоил. В ритуала му асистира Васил Кадинов, студент по богословие трети курс в Пловдив.
На Кулата-Градот на 19 юли дойдоха за церемонията председателят на Общинския съвет - Ракитово Георги Попчев, заместник-кметът на община Ракитово Димитър Топалов, археологът Асен Салкин от Исторически музей - Велинград, доц. Лили Дамянова, проф. Асен Карталов, Свилен Топчиев и Румен Вандев от сдружение “Суткя”, краеведът Петър Гелин, шефът на Пенсионерския клуб Петър Лазев и току-що приетата студентка по археология във Великотърновския университет Галя Вандева.
Доцент Емил Иванов започна разкопките на доброволни начала и се труди безвъзмездно, но няма достатъчно помощници. В противовес на този факт в момента към Община Ракитово има три групи обучаващи се по програми за временна заетост - екскурзоводи, планински водачи и специално наети за оформяне на пътеката и обекта Кулата-Градот, които поне засега не оказват помощ за разкопките. Председателят на Общинския съвет Георги Попчев и зам.-кметът Димитър Топалов са се обърнали към ръководителите на тези три групи, за да се включат в помощ на археологическите проучвания. Очаква се да има доброволци и сред гражданите, за да се използва пълноценно Археологическо лято 2011 г.
За находките, а дано и за откритията, на археологическите разкопки “Темпо” ще информира своевременно.
Невена Павлова
Непроучената крепост Кулата-Градот
Специалистите определят Кулата-Градот като средновековна крепост, от която са запазени останки от крепостната стена и наскоро разкритата еднокорабна църква. Обектът от години привлича интереса на иманярите и именно поредните иманярски набези станаха причина през 2009 г. по сигнал на сдружение “Суткя” Община Ракитово да вземе спешни мерки. През май 2009 г. д-р Емил Иванов направи оглед на крепостта, а след това Националният археологически музей даде старт на спешни археологически разкопки, довели до спасяване на част от уникалните стенописни фрагменти на църквата, оцветени в червено и черно. Както сочи името Кулата-Градот на това място, на надморска височина от 1303 метра, е имало и стар град - вероятно в периода XI - XVI век. Намерената керамика сочи, че в района е имало живот и много преди това - по времето на траките и късната античност. Археологическите разкопки са от изкюлчителна важност за превръщането на Кулата-Градот в едно от местата за културен туризъм в региона.