“Помни , че кактусът цъфти веднъж на 100 години...”. Така се пееше в една песен от близкото минало. Така, ама не е съвсем така, защото кактусът си цъфтял и той всяка година, стига да го гледаш правилно.
За грижите, които карат цветята и кактусите да цъфтят често-често, а не на 100 години, ще си пишем и говорим в тази рубрика с хубавото българско име “РОСНА КИТКА”.
Росната китка всъщност са онези цветя, откъснати от градината, докато още росата е по тях, докато още ароматът им е по-силен и докато носят в себе си магията на наричането - цвете за обич, цвете за радост, цвете за дар.
Август е времето, свързано с най-бурния и обилен цъфтеж и точно тези дни от годината показват майсторлъка в отглеждането на цветята. Че във Велинград има много градини, от които без проблем могат да бъдат набрани не една, а стотици росни китки, е факт неоуспорим. Този август в “РОСНА КИТКА” ще говорим със стопаните на градини и тераси с цветя във Велинград, които предизвикват възхищение и пълнят душата ти с цвят и щастие всеки път, когато ги погледнеш. Няма да класираме или оценяваме, просто ще им дадем възможност да разкажат за грижите и радостта, която им носи работата в градината. За цветята, които отглеждат и за росните китки, които берат за себе си или за приятели.

За “петуниите на Таня” във Велинград знаят всички, а любителите на градинарството и цветарството се надяват и те да отгледат като “на Таня петуните”. Отблизо ни ги показва самата тя - Таня Карова. Общински служител с цветно кътче в дома и толкова пищна откъм цветове тераса, на бул. “Съединение” че всеки, който е минал оттам, цъка с език.
За всяко свое цвете Таня полага специални грижи. Смята ги са свои деца, гледа ги с любов, а те й се отплащат с аромат, цвят и спокойствие в душата.
Като лаик в тази сфера първо се сещам за приказката, че за да отгледаш хубаво цвете, трябва да си го откраденш и директно я питам “Колко цветя си откраднала?”.
“Никога не съм крала цветя. Истинско удоволствие е да отгледам цветето от “бебе” - от разсад, от семенце или чепче. В това е удоволствието: голямо цвете всеки може да гледа, но да видиш как малкото цвете става красиво. Не съм крала цветя, просто съм си поисквала, когато започнах в началото. При нас цветята са традиция. Баба и майка винаги са имали, аз съм израснала с цветята и беше естествен процес и аз да гледам цветя. Когато се омъжих, реших да си направя мини-градинка по мой модел, по мой вкус и смятам, че успях да създам едно кътче за релакс, в което съм запазила преди всико бабините моловки. Израснала съм с тях, детството ми е свързано с тях и няма как те да отсъстват от моята градина.”
За петуниите иде реч. За онези на терасата, дето те събират погледите на минувачите - едно стръкче, а десетки цветове. Как става магията?
“С годините започнах да се усъвършенствам в гледането и на петунии. Ухаят прекрасно, особено вечер. Този аромат не може да се опише, човек трябва да го усети. За моите петунии винаги има време. Цветята ми са като деца. Както моите деца съм гледала, така си гледам и цветята. Задължително по 2-3 часа дневно прекравам при тях. Гледам ги, грижа се за тях - поливам, торя, подхранвам. Не може цвете да се засади и да се чака от самосебе си да расте. Трябва му любов, трябват му очи, с които да го гледаш. Грижите се усещат и цветята ми се отблагодаряват. През годините започнах да си купувам специализирани списания и черпя от тях идеи и съвети. Но не всичко е само познание, подходът също е важен”.
Самата Таня споделя, че нито завижда за хубавите цветя, които вижда в чуждите градини, нито пък пази за себе си наученото и тайните при отглеждането на своите.
“Доволна съм, че моите колежки се запалиха да гледат петунии и съм щастлива, когато заедно тръгнем по магазините за разсад. Питат, аз съветвам или пък те сами отиват и когато пазаруват казват “Искам като на Таня петуниите”. Колкото повече последователи, толкова по-хубаво. Много хора се стараят да си озеленят балконите, терасите, дворовете. Това е още по-добре. Градът ни става по-хубав, а това няма как да не радва.
Много ме радва и това, че във вашия вестник ще отделите място за цветята и грижата за тях. Знам, че има много хора, които се вълнуват от тази тема и затова пожелавам успех на рубриката и на вас самите.
Бих искала да кажа още нещо, което определям като важно в цветарството. Хората, когато засадят цвете, трябва не да го оставят от самосебе си да вирее, а да му помогнат, да го обгрижват, да му дадат шанс да разцъфне в цялата си красота. Дали цветето ще е само едно или много в градинка, или на тераса, всичко иска внимание, любов, време и търпение. Човек, който обича цветята, е човек, който носи топлина и светлина в душата си.”
Сигурно е така. Та може ли душа, в която има толкова много цвят, да бъде мрачна и тъжна? Всъщност дали не е добре да се грижим за душата си така, като бихме се грижили за едно прекрасно цвете - да я поливаме всеки ден с добри мисли, да я храним с надежда и любов, а не със злоба и завист. А тя сигурно, както цветето, ще ни се отплати с мир и душевен комфорт.
Дима Николова