Дорково е едно малко късче от прекрасната снага на Родопа планина. Чудно интересна и дълголетна е историята на това стародавно българско селище. Нейните корени се таят далеч в дълбините на времето, когато тук, по тези земи са живели нашите прадеди и са сътворявали нашата култура, традиции, обичаи и ценности. Столетия са изтекли от тези далечни времена, хора са се раждали, живели и умирали, а тя - историята, тихомълком е отброявала година след година и ревниво пазела своите тайни, за да достигнат до нас, днешните жители на Дорково.
Много поколения дорковци са идвали и са си отивали, но са оставяли трайна следа след себе си, градили са парче по парче огромния пъзел с историята на това прекрасно място. В това число не можем да не споменем името на инициатора за осъществяването на Първия международен фестивал в Дорково - господин Ангел Попов, за когото си спомняме с уважение и признателност и почитаме паметта му - по това време той е председател на читалището. Васил Кривошийски и Щерю Дузов са също хора, оставили трайни следи в културното развитие на Дорково - през 1971 г. те основават ансамбъла за народни песни и танци “Овчарска песен”, който е и до днес пазител на българщината в селото и който заедно с читалищното настоятелство, Кметство Дорково, ОУ “Христо Ботев” и жителите на селото организират вече 15 години това родолюбиво мероприятие - Международния фестивал.
Нищо в Дорково не е случайно - не е случайно палеонтологичното находище, не е случайна крепост Цепина, не е случаен Международният фестивал, не са случайни и хората, движещи учестения пулс на селото.
Дорково е едно своеобразно светилище на българщината, огнище на просвета, култура и родолюбие. Петнадесета година вече тук се събират любителите на фолклора, идват състави от близо и далеч, от всички краища на света и се връщат всяко лято заради любовта към българското, красивото и непреходното.
Фолклорът е в кръвта и сърцето на българина, той танцува, пее и истински се весели под звуците на на песните, изстрадани и преживени от неговия народ, а българката - тя е най-красива, най-нежна и достойна, облечена в българска народна носия. Тази феерия от багри, звуци, чувственост, история и красота, само и единствено можем да открием във фолклора. А тук, в Дорково, всяка година, когато въздухът затрепери от слънчева мараня, можете да дойдете под нашите дебели сенки, направени от вековни широколистни дървета и да черпите с пълни шепи от нашите прохладни извори, утоляващи жаждата за духовност, българщина и патриотизъм.
С всяка изминала година интересът към фолклора, към фестивала в Дорково, нараства, увеличава се авторитетът му и желанието на все повече и повече изпълнители за изява на дорковска сцена. Този пряк досег с бистрото кладенче на българския и международния фолклор, с непреходните хубости на това, което е създавал народа ни, те кара да настръхваш от гордост, че си част от нещо велико, от нещо неповторимо и вечно! Бачо Киро е казал: “Нашето народно творчество е бистрото ни кладенче в вечно жива вода, която винаги ще утолява жаждата ни за истинска хубост и него ние ще показваме всекиго, за да пие, колкото си поиска!”.
Тази година от 29 до 31 юли се проведе 13-тият Международен фестивал за автентичен фолклор Дорково‘2011. Китното слънчево селце и цялата Родопа планина в тези дни бяха огласени от песните и ритмите на над 120 фолклорни състави от всички краища на България и от завладяващите мелодии и танци на 6 международни групи: Колумбия - балет Фолклорико де пайпа, Рамла - Израел, Молдова - Кодрени, Пурнари Сикоирио - Гърция, “Боаця пиндулуй” - Букурещ, Румъния, “Орльонок” - Украйна.
На 29 юли бе официалното откриване на фестивалните дни на площада в Дорково. Председателят на Организационния комитет на фестивала и кмет на селото г-н Николай Ковачев направи равносметка на миналите фестивали и откривайки тазгодишния, пожела да бъде по-добър от предишните и по-лош от следващите. Част от поканените официални гости изказаха своите приветствия: г-жа Емилия Еленкова - кмет на Община Ракитово, г-жа Красимира Симеонова - народен представител и г-н Емил Павлов - Председател на Фондация “Международни Фолклорни Фестивали”. Получени бяха и поздравителни адреси от президента на Република България Георги Първанов и от областния управител на Пазарджик д-р Дончо Баксанов. След официалната част международните състави представиха фрагменти от своите програми. В увеселителната част главни действащи лица бяха Виевската фолк група на Емил Узунски и всички гости и жители на Дорково.
Останалите два фестивални дни пред читалище “Св.св. Кирил и Методий - 1919” бяха за изява и на българските, и на международните групи. На 31 юли след последния български състав от Борово се проведе галаконцерт на гостите от чужбина. Тогава кметът - г-н Ковачев и председателят на тричленното жури г-н Иван Тодоров (другите двама членове на журито бяха г-жа Агрипина Войнова и г-жа Веселка Николова, те заедно с г-н Тодоров са членове на организационния комитет на Международния съвет на организаторите на фолклорни фестивали и традиционни изкуства към ЮНЕСКО) връчиха диплом, приз и плакат на фестивала. Тридневното празненство завърши с дълги хора на сцената пред читалището.
Пез тези дни изпълнителите ни представиха красотата на фолклора не като музеен експонат, а като нещо живо, което съществува и днес. Ние се намирахме в един друг свят - свят на светлина и топлина, на доброта и красота, в едно друго измерение. Музика, багри, живописен пейзаж, който би могъл да нарисува само един талантлив художник и посетители безброй, привърженици на народното творчество, много емоции, срещи и запознанства, хиляди положителни преживявания. Дорково празнуваше, Дорково не просто живееше, то бликаше от живот, енергия и духовност!
Дългоочакваният празник на дорковци мина, отново животът продължава да тече в ежедневното си русло, но споменът за тези три дни ще бъде съхранен и поддържан толкова истински и жив чак до следващия и по-следващия фестивал и така още много години напред.
От лъчезарните усмивки, от пъстрите и автентични носии, от атмосферата, наситена с много музика, багри и чувственост, с много патриотизъм и обич към българското народно творчество искаме да отправим едно послание към всички изпълнители и любители на фолклора: “Пазете и разпространявайте фолклора, защото той е душата на всеки народ, а човек без душа е като дърво без корени!”.
Мартина Симидарева, НЧ “Св.св. Кирил и Методий - 1919г.”, Дорково