Изобщо не е лесно да превърнеш двора си в цветна градина. Мераклии много, но такива, дето да поливат, копят и плевят всеки ден - малцина. Иначе отглеждането на хубава градина си е работа като работа, ама и тя, както всички други работи, си иска майстор.
Градини във Велинград много и все цветни, но такива, в които цветята са наредени и натъкмени като шарена родопска черга, няма чак толкова. Цветен килим, дъхав и омаен, е изтъкала в своята градина Пенка Нисторова, докато ходи на работа, върши домашните си задължения, посреща и изпраща гости и гледа малката си 3-годишна внучка.
“Преди години, като бях млада, исках много хубави, подредени алеи. Исках в градината да има едно добро подреждане, за да радва окото, но моята свекърва не даваше. Все казваше, че каквото се е садило едно време, такова ще е. Където порасне - там”. Така започва да ни разказва за градината си и продължава: “Но аз все исках да я подреждам. Когато свекърва ми почина, сама се захванах с градината. Започнаха да ми идват идеите. Бях добра художничка като ученичка. В училище правех най-хубавите картини и мечтаех да уча в Художествената академия. Не стана така. Сега рисуването ми е като хоби. Но самото рисуване изисква много време отдаденост и с годините, ако не се занивамаш постоянно, техниката се губи. Затова сега градината е моето рисуване”.
Госпожа Нисторова споделя, че в нейната градината няма кой знае какви специални цветя, но пък май точно това й е хубавото: “Аз не знам на всички мои цветя имената. Някои от тях по случайност съм си ги засаждала, но с годините са станали много хубави. Всичките ми цветя са традиционни за българската градина. В нея винаги има място за хризантеми и латинки, но всичко си иска ръчичка”.
Част от пълното с цветя дворче са камъните, те допълват цялата архитектура на градината и според нейната собственичка заемат много важно място: “Камъчета много харесвам в градината. Като отида при моята зълва, нейният син беше в Израел и разказва, че тамошните градини са всички с камъни. И тук в България през последните години започват много да аранжират с камъни. Всяко природно нещо си носи енергията. Кристалите например дават и зареждат, камъните също зареждат с енергия и също с усещане за седмо чувство. Когато подреждам и опипвам самия камък, го усещам. Аз се водя много от поговорката “Виж детето и си спомни като дете какво си обичал и се зареждай от него с енергия”. Малкото дете обича природата, цветята, камъчетата. После от един екстрасенс, с когото се срещнах преди години, научих, че една част от хората се зареждат от природата, а другата част от други хора. Мен ме зареждат цветята и камъните в градината ми. Ванга е казала, че цветето е като детенце. Чувала съм още да казват “Откъснеш ли цвете, все едно детски ръчички откъсваш”. Затова аз моите цветя не ги бера, а на внучката ми казвам всеки път, че като откъсне цветенце, него го боли и на мястото никога няма да израсте друго. Често минават познати и искат, “Откъсни ми!” казват. Не мога - как да ги откъсна, душата ми е в тях, друго на това място няма да порасте”.
Своята цветна градина няма как да опази през студените зимни дни. И продължава своето хоби и вкъщи: “Зимата продължавам да се зареждам със саксиените цветя. Едната ми стая и част от избата са само за цветя. Едните присаждам, другите отглеждам през тези месеци, за да са готови напролет за градината. Обичам промяната и всяка година опитвам да сменям и да подреждам по различен начин градината си. Догодина също ще направя разместване, ще увелича храстите. Те изискват по-малко грижи, но също искат усещане да ги подредиш от по-ниски към по-високи, да има червено, жълто, зелено, да има контраст”.
Според Пенка Нисторова няма значение колко е голям дворът, защото ако има човек желание, градина може да отгледа и в малко пространство: “Трябват познания и да ти идва отвътре, иначе е по-добре някой да ти помогне Защото има хора с желание, но пък не могат сами. В този случай е по-добре да се доверят на специалист. Като кажат хората “Леле, как ви се занимава така?!”. Ами така - занимава ми се, имам си волята. Тази воля ме мотивира. Аз с нея сама реших и къщата да си боядисам. Първо всички го приеха като на шега, после като ме видяха, че съм упорита и сериозно съм се захванала с работата. Разбраха - наумя ли си нещо, го изпълнявам до край”.
Само час време беше разговорът ми с Пенка Нисторово и само за час се убедих, че човек с око за красивото, с желание да го създаде и с воля да го отгледа, няма как да не е добър и да не е обичан от близките си. На Пенка й харесва да бъде в своята градина, да се грижи за нея, да я променя, да й вдъхва живот. И се замислих защо мнозина от нас често пропускаме да видим цветовете, които ни заобикалят. Може би защото не ги приемаме като свои. Сякаш продължаваме да се нужадем от табели (каквито преди години се срещаха доста често), които да ни казват спри се, огледай се, виж хубавото и го пази. Нищо, че не е в твоя двор - то е за теб, за да те радва и да те прави щастлив.
Дима Николова