Полунощ 03.09.2001 г.
Чудна лятна нощ. Драгиново спи. Множество възрастни, младежи, деца са на площада пред читалището. Настъпват последни минути преди да тръгне автобусът. Стари жени дават наставленията на внучките си как да открият родата в Акьорен. ”Носете им много здраве”, ехтят гласовете им. Бай Вълчо, шофьорът на автобуса, поглежда за последно как е вързан надписа “Република България, общ Велинград, фолклорен ансамбъл с. Драгиново”. Дава сигнал за тръгване. Чевръста жена по стар обичай прелива пред автобуса с вода и здравец.
С песни и весели закачки в ранно утро групата пристига на ГПП “Капитан Андрево”. Следват процедурните гранични проверки както от нашенска страна, така и от турския граничен пункт Капъ куле. Без инциденти в 7:15 минахме на турска земя. ”Ето ни в Турция!” се чуват гласове от задната част на автобуса. С интерес наблюдаваме равното поле от двете страни на магистралата. С уморените си, но любопитни погледи забелязваме, че няма пустеещи земи и бурени край пътя. Всичко е добре обработено от грижливи стопани.
Автобусът се движи по много добре асфвалтирания път. Неочаквано спираме на къмпинг. Водачът на групата Бисер Атипов дава 20 минути почивка за освежаване. Отново потегляме.
Към 10 часа първата група посрещачи вече ни очаква извън селото. Последвахме ги. Неочаквано пред нас се откри, потънало в зеленина, нашето изселено село - Акьорен. На площада строените като войници ловджии ни посрещнаха с гърмежи. Млади девойки в нашенски носии, с питки хляб и мед и със сърдечно “Добре дошли” ни приветстваха. Гости и посрещачи се прегръщахме развълнувано.В секи си търсеше роднините, а ние с г-жа Ковачева наблюдавахме посвоему трогателната картина. Взаимно споделихме:
”Родовата връзка продължава, коренът се знае и се помни. Той продължава чрез създадения жив мост между поколенията.”
Времето от 2 часа престой се оказа малко. В 12:30 потеглихме за град Силиври. След кратко пътуване се озовахме сред красотите на общинския център, разположен на брега на Мраморно море. Още в началото ни направи впечатление мащабното строителство. Красивите и естетически подредени зелени площи и всичко онова, което е сторено от човешка ръка. Особено впечатляващи са безбройните знамена по фасадите и множеството плакати с лика на един и същи усмихнат човек. По-късно разбрахме, че това е кметът на община Силиври Йозджан Исиклар. Да, лично той ни посрещна на фестивала, посветен на доматите в село Дерменкьой. Останахме развълнувани от неговото слово от отношението му към нас и лично към кмета на Драгиново Бисер Кафеджиев. Изпълнението на ансамбъла с художествен ръководител Грета Кадьова възхити многохилядната публика. Волните родопски гласове изпращаха послание за взаимно културно сътрудничество. Вторият ден от гостуването ни бе посветен на Истанбул. Нашите домакини ни подариха чудесна разходка край Златния рог и с кораб край двата бряга на Босфора. В продължение на два часа съвместно с домакините наблюдавахме приказните красоти.
Денят 05.09 се оказа с най- натоварена програма: среща в общината среща с г-н Исиклар – кмета на Силиври между представителна група на двете села Драгиново и Акьорен; разглеждане на града Силиври; пътуване до съседните села на Акьорен; вечерта концерт и раздяла с жителите на Акьорен. Срещата в общ Силиври премина в топла и сърдечна обстановка. Останахме очаровани от самата обстановка вън и вътре в общината. От административния ред, от топлотата и сърдечността, с която бяхме посрещнати. Кметът ни отдели повече от час, за да ни разкаже за икономическото и културно развитие на общината. Особено внимание отдели на отношението към изселниците от 1989 г. ,подчертавайки че и той самият е изселник от Гърция: ”Затова живея с проблемите им, които не са малко”. Излязохме от кметския кабинет възхитени и предоволни. Снимахме се пред бюста на Кемал Ататюрк, където имаше надпис: “Любовта към родината се изразява чрез стореното за нея”.
Нашият домакин кметът на Акьорен Мустафа Гюл ни отведе в дома на сдружението на кметовете от общината. Тук председателят на сдружениете ни запозна с неговите цели и задачи и с начина, по който се разпределят бюджетните средства. Денят премина в срещи с жителите на селата Бекирли и Данамандра.
След това настъпи трогателната прощална среща с жителите на Акьорен. Площадът се оказа тесен за жителите му и за гостите. Настъпи тържественият момент - връчване от кмета на Драгиново Бисер Кафеджиев на шепа пръст от земята на Драгиново. Преди връчването най-възрастният от всички Милен Налбантов прочете своя стих, който е отпечатан на плакета .Изпълнението на ансамбъла отново взриви публиката. Следва рзамяна на подаръци прегръдки и пожелания за нова среща. Забележителна бе вечерята, дадена ни от кмета на Силиври Йозджан Исиклар в чест на нашето гостуване. Тя ще остане завинаги в сърцата ни не само с богатата трапеза, но и с сърдечното посрещане. Краткото му слово бе отправено не само към Драгиново и Велинград, но и към цялата ни страна. А то бе послание и призив за будещо сътрудничество за взаимно подпомагане като истински комшии. Накрая г-н Исиклар подчерта:
”Нека оставим политиците и техните страсти настрани, нашите два народа имат много допирни точки. Нека взаимно си подадем ръка и и си помагаме във всяко отношение. Нека се развиваме днес и в бъдеще”. Станахме на крака и с бурни аплодисменти извикахме “Елате ни на гости във Велинград и Драгиново”. Така изпратихме словото на г-н Исиклар. Приехме думите му като послание от Силиври с надеждата да се реализира!
Алексей Мазълов, председател на читалището Бисер Кафеджиев, кмет на Драгиново