В брой 33 на в. “Темпо” се запознах с критичните бележки на г-н Александър Арнаудов, председател на ВМРО - Пазарджик и предвид крайния му извод, че съм изложил “твърдения вредни за българската национална кауза”, си позволявам за репликирам пряко и накратко по написаното:
Първо: относно термините “македонци” и “македонски българи”. Аз считам македонците за българи и то за най-яки и достойни българи. За криворазбрано удобство се прилага “любезния” термин “македонски българи”, което по същността си е сериозно национално отстъпление и голяма тафталогична бъркотия, защото може да има македонски албанци, македонски власи или цинцари, македонски цигани, но не и македонски българи, тъй като по своята същност и съдържание означава “български българи”. Никой у нас не си служи с подобен термин за другите поземлени съставки на българската нация - добруджанци, тракийци, шопи и пр. и не ги нарича добруджански българи, тракийски българи, шопски българи и пр. Македонци са се наричали нашите прадеди, деди, бащи и пр. и то без сянка колебание, че са по националност само и единствено българи. Не бива по неясни и вредни съображение и то от политическо или конюнктурно естество да подриваме собствената си национална теза. Това не прави никой друг народ.
Второ: пречка ли е липсата на родов корен от Македония, за да се членува или работи обществено за македонската идея? С две думи: категорично НЕ. Но съдържанието на проблема идва от обратната страна на тази, с която си служи г-н Арнаудов, защото правото да ратуваш за Македония не идва от поземления ти корен като българин, а от онова, което правиш (а не което говориш) за народното дело.
Такъв е случаят с г-н Каракачанов и с някои от неговите приближени. Всичко, което пиша, се отнася само до обществената дейност за този дял от българската нация. Съжалявам, но не мога да се съглася с г-н Арнаудов, че всичко било само политика и че само чрез пряко участие в политическия живот щяло да се търси реално решение на проблемите. Това е адвокатска пледоария за създаване на партия. Такова създаване направиха г-н Каракачанов и приятелите му и то въпреки две безспорни обстоятелства: * онова, което писаха и отстояваха ръководителите на историческата В.М.Р.О. (Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Татарчев, Христо Матов и др.) * резултата от анкетата всред членовете на македонските дружества в страната: 95% против и по-малко от 5% за партия - материалите от нея са налице.
За това партийно течение няма други проблеми като например геноцида и мародерството, извършено от тоталитарната държава у нас на македонските обществени организации през периода 1947-51 г., когато фактически и с репресивните резолюции на съда и прокуратурата бяха прекратени, заличени и ограбени всички македонски обществени организации - създадени и подържани от стотиците хиляди бежанци от Македония. В страната бяха над 700 дружества, братства, клубове, фондации, кооперации, банки и пр., от които 160 регистрирани като юридически лица. Само в София бяха разгромени 50 македонски обществени организации. Това бяха основни елементи на българското гражданско общество. До днес нито една от тях не е възстановена.
Да сте чули някои от вашите депутати, ръководители и пр. да се е разтревожил или да се е обадил някъде по отмяната на този геноцид... Не, не и не. Защото няма да става това, което сега става на улица “Пиротска” 5 в София... За да не се впускам в подробности, прилагам последната декларация на Българската лига за защита правата на човека - за сведение, ако някой иска да опровергава написаното.
Трето: колкото до действителното съдържание и значение на понятията патриотизъм, национализъм и шовинизъм. Позволявам си да посоча една студия на моя чичо Христо Апостолов Матов, писана 1917 г. със заглавие “ОТГОВОР НА АТЛАСА” по повод написаното от тогавашния български пълномощен министър в Берлин г-н Димитър Ризов. Това е едно от най-ядовитите писания на този идеолог на В.М.Р.О., в което осъжда и срива всички опити за шовинистични забежки. Намира последните за една от най-сериозните язви на македонското дело. Това, че сме единствената страна, която като нация граничи само със себе си, не ни извинява за допуснати подобни забежки. Колкото до това дали ги има или не - нека го оставим за друг път. А що се отнася до другите две понятия - патриотизма и национализма, бих припомнил на г-н Арнаудов, че депутатите в 37-то и 38-то Народно събрание членуваха в парламентарната група, начело на която беше лице, което отричаше национализма и приемаше частично патриотизма - стига само да не пречи на членуването ни в Европа. Нека не забравяме също, че цялото председателство на “Пиротска” 5 беше включено в предизборния щаб на кандидата за президент, който считаше македонската революция за романтичната страница от българската история, забравяйки хилядите, които дадоха себе си именно за българщината. Позволявам си да поканя г-н Арнаудов да гостува при идване в София, за да мога да му предоставя някои книги и документи, защото считам, че с него нямаме идейни различия.
Христо Матов, председател на Съюза на македонските организации