Уж е хляб, а има сърце
Бъдещите майстори хлебари от гимназията разказаха историята на хляба и неговите безчет разновидности по света. В празничния календар на българина, който посреща всеки гост с хляб и сол, няма празник без обреден хляб на трапезата, за нас хлябът е основна храна, свещен символ, небесен дар. Дори и днес, когато толкова ценности се променят, хлябът е неизменен и вечен - огромен като земята, замесен със слънце, изпечен с обич. “Уж е хляб, а има сърце”, казаха водещите, които с носталгия припомниха вкуса на намазани филии от детството, дъхавата бабина питка на Бъдни вечер и мечтата да имаш огромно огнище, за да опечеш хляб за целия свят.
“Майсторите предлагаме вече много неща, но хората обедняват и сега купуват все по-малко хляб и хлебни изделия”, каза собственикът на баничарниците “Кахраман” и така очерта най-големият проблем пред бранша в момента.
А колко българинът обича да хапне хляб и сродните му вкуснотии пролича от щурма към отрупаните щандове в края на празника. Деца и възрастни буквално си облизаха пръстите, хвалеха майсторите-производители и с благодарност за проявената щедрост им пожелаваха успех в правенето на хляб. Защото никой не е по-голям от хляба, а неговото създаване не е само бизнес, а и благословено чудо.
Елена Баева