Тази година се навършват 190 г. от рождението на Стефан Веркович, роденият в Босна известен изследовател на фолклора, бита, етнографията и археологията по българските земи. През 1860 г., година преди братя Миладинови, Веркович издава книгата “Песни на македонските българи”. Известност, примесена със скандал, му донася сборникът “Веда Словена”, споровете за чиято достоверност продължават и до днес. Именно заради “Веда Словена” Стефан Веркович се среща с Иван Вазов в село Лъджене (“Темпо” вече писа за подготвяната филмова възстановка на тази среща). Заедно с големия родоповед Христо Попконстантинов Веркович участва и в археологически разкопки на крепостта Цепина. За поредното доказателство за тесните връзки на Стефан Веркович със Западните Родопи разказва известният историк и етнограф от Регионалния исторически музей - Пазарджик Александър Арнаудов:
Като доверено лице на “сръбската пропаганда” от Стефан Веркович са запазени шифровани писма-доклади до сръбското правителство, които съдържат ценна информация основно за положението на българите в Македония. Но в някои от писмата има сведения и за други български краища. Така в писмо с дата 11 юни 1869 г., писано в гр. Сяр, Ст. Веркович пише, че доспатската планина е заселена предимно от “потурчени”, т.е. помохамеданчени българи. Писмата си Веркович подписва с псевдонима Влашич.
В писмо с дата 9 юли 1869 г. от Сяр накрая Веркович пише: “Приемете отново един разговор с помак, който получих наскоро. От него се вижда разпространението на идеята за освободителната роля на Русия и симпатиите към Москва”. Ето съдържанието на този разговор, озаглавен “Разговор с помак от село Доспат с оглед на народността” (Райкова, Ана, съч., писмо - 8):
“- Ние дорле прекарахме, амиджа (байо, чичо), доста песни и приказки ми каза и много бих искал още да те питам, но се боя. - Но защо се страхуваш, чорбаджи, когато аз съм толкова верен на нашия падишах, затова питай, каквото ти душа иска.
- Добре. Дали дядо ти е разказвал, че някога вие не сте били турци, а гяури?
- Казвал ми е, пък всеки знае, че сме били гяури, а не турци, а когато се намерил отнякъде един владика, който ни бил душманин, защото сме българи, казал на падишаха, че сме се бунтували. Той му повярвал и пратил войска в Доспат и в селата, където имало помаци, за да ги изгори. Тогава нашите деди, за да се отърват от неволята, се потурчили. Те не са виновни, но владиката да отговаря за това пред Бога. Ако тогава не са се потурчили, сега нашите села биха били запустели.
- Когато дядо ти е разказвал това, каза ли, че сте се наричали помаци и преди още да сте се потурчили?
- На мен дядо ми казваше, че от най-старо време сме се наричали помаци, може би от сътворението на света.
- Аз съм чувал, че се наричате помаци и че сте се разбеснели, откакто сте се потурчили.
- Не, чорбаджи, не! Не сме се разбеснели, но от мъка сме се потурчили. Бабите ни разказваха, че не сме оттук, а от далечна земя сме дошли. Нашият крал, който ни довел тук, се наричал Помашки юнак. Той е бил син на слънцето и то му е дало сили да плени всички тукашни крале и той е заел планината Доспат, а останалата земя дал на братята си. Неговата сила се е запазила у нас и днес. Едно време, когато имахме свое царство, кралят измежду нас е избирал юнаци, а и юди са ни помагали.
- А ако са ви помагали юди, къде са сега те?
- Тези, които са ни помагали, са отишли в онази земя, откъдето ние сме дошли тук; ние бяхме съседи с тях и затова тук живеехме в мир, а сега са се разпръснали по гори и реки и турците им отнеха земята и така Бог ги острани. Но ще дойде време, когато в тази наша земя ще дойде гяурският крал, когото чакаме от много години.
- А кой е този гяурски крал?
- А! Нима не знаеш? Това е Москов наш брат и той е българин; моят дядо казваше, че той един ден ще завладее тази страна.
- Вие сте турци и как желаете Москва да завладее тази страна?
- Е, като дойде това време, ние заедно с тях ще се болим срещу този пусти падишах, който ни взе всичко, че нямаме дори чорба в гърнето. Както ме виждаш, точно седемстотин гроша давам на падишаха всяка година и сега има двама сина във войската. Ще ме попиташ какво имам? Ето - една бедна къщица, земя, която изоравам за десет дни, наследство от баща ми, един вол, една крава и два коня. Сега отново ме глобиха 80 гроша “бойда параси” (житен данък) за пшеница и точно три дена ме държаха в ареста, за да ги платя. Понеже аз нямах да ги платя, един ходжа се застъпи да ги платя в срок от три седмици и така ме пуснаха. От кого да взема тези пари? Помолих ходжата да ми даде 300 гроша заем под лихва, че отидох в Пазарджик и купих два товара ориз, откарах го в Джумая с надежда да изкарам поне 80 гроша, за да платя “бойда параси”. И Бог наистина се смили, че ме изпрати тук да изкарам тези 80 гроша. Гледай късмет. Да си жив, чорбаджи! Бог да те надари със здраве.
Сълзи потекоха от очите, като каза това и повече не можа да продължи.
- Кажи ми още и това, амиджа: спазвате ли още гяурските обичаи?
- Ах, проклети ходжи всичко са ни забранили. Не ни разрешават да правим гяурски адети, както някога ханъмите ни да идат в църква с краваи, нито да празнуваме Коледа, нито колим курбан. В старо време ние колехме курбан и Господ ни даваше богат берекет.
- Какъв курбан сте клали, когато празнувахте Коледа?
- Ялови крави и скопени овни отглеждахме специлано за курбан, за да ги приеме Бог на небето. Аз не помня. Моят дядо ми е казвал това, че три пъти в годината правили курбан: всички жени се събирали в една къща и всяка от тях е колела по един петел, всичко си приготвяли и се угощавали, но това са правили тайно от мъжете си. Тези проклети ходжи сега не ни дават нищо да правим. Господ да ни избави от тях”.
Отговорите на разпитвания съдържат интересна и важна информация за миналото и живота на помохамеданченото население в село Доспат и Доспатската планина, тоест в Западните Родопи. Наред с някои легендарни предания за произхода на местното население някои отговори потвърждават основното в Летописния разказ на поп Методи Драгинов - че причината за масовото помохамеданчване, както и в Чепино, е смъртната заплаха за населението, ако не приеме исляма, след клетвата на един владика. Налага се изводът, че двете събития са станали едновременно или последователно.
Необходимо е да припомним, че в кореспонденцията между Стефан Веркович и Стефан Захариев никъде на става дума за насилствено налагане на исляма в България и конкретно в Родопите и Цепино (Чепино) и Доспат. А Летописният разказ на поп Методи Драгинов е публикуван от Ст. Захариев през 1870 г., след писмото на Врекович от 1869 г.
Фактът, че в недалечното минало населението на с. Доспат е спазвало някои стари български християнски обичаи, че жените са ходели на църква, се потвърждава и от Ст. Захариев. Той пише за помохамеданчените цепински българи, че “... до 1814 г. вардеха някои християнски обичаи както на сватбите си, така и на погребенията и пр. и до днес още почитат своите християнски сродници от Батак” (“Описание”, с. 69).
Изразените добри чувства към Москва и московците, т.е. към Русия и руския цар, от събеседника на Врекович се споделят и от българи мохамедани в други части на Родопите. За това свидетелства чешкият археолог Вацла Добруски, живял в България 32 години, в своя пътепис “Българомохамеданската република в Родопските планини” (“България през погледа на чешки пътешественици”, 1984, с. 83).
Александър Арнаудов