Среща на спомени
Камерната зала на читалище “Будилник” беше препълнена от хора, спомнящи си високата, стройна и елегантна фигура на бай Тодор Пелев, съчетана с впечaтляващата му разностранно развита личност и невероятно излъчване.
Мария Мирова-Димова припомни богатата биография. Тодор Александров Пелев е роден на 28 май 1917 г. в Ракитово. Първоначално учи в родния си град, а през 1931 г. постъпва в най-доброто тогава на Балканския полуостров техническо училище “Цар Борис III” в София, профил “Лесовъдство” и завършва трети по успех и с правото да избере къде да работи. Заедно с чаровната софиянка Евтимия той избира Царската гора в Чамкория, където в една дъждовна вечер се среща и с цар Борис III, закъсал между ловната резиденция “Саръгьол” и “Царска Бистрица”.
До 1950 г., когато се установява трайно в Ракитово, Тодор Пелев работи в Горско стопанство “Чехльово”, Горско стопанство “Велинград”, “Строймат”. Успоредно с работата поема и театралната трупа във Велинград, в кв. Лъджене.
Прибирайки се в родното село, още през есента на 1951 г. той се захваща с театралната самоейност в читалище “Будилник”. На следващата година оставя лесничейската професия и става секретар на читалището до 1957 г. В определени дни, когато има нужда, е и касиер, и библиотекар, и домакин.
Поставените от Тодор Пелев музикални театрални пиеси се играят с успех в Ракитово, Велинград, Пазарджик, Пловдив и други места.
От 1957 до 1977 г. е секретар в Общински съвет - Ракитово, с малки прекъсвания, когато работи в дървообработващия завод “Вела Пеева”.
Тодор Пелев има две деца - син Александър и дъщеря Людмила. Умира на 12 април 2001 г. По повод празника на будителите и честването на Тодор Пелев г-жа Надка Цигова бе изпратила послание, чрез което се надяваше “във времена на будна кома” да се обърнем към скромното величие на нашите будители, “носители на будна съвест”. В постанието си тя окачестви Т. Пелев като личност, достойна за подражание.
В залата присъстваха следовници на Тодор Пелев, които са участвали в негови постановки, попили от таланта, ерудицията, елегантните жестове и взискателонстта към работата по време на подготовката за спектаклите. Спомени споделиха Костадин Зяпков, Жанета Иванова, Митко Кантарев, Ангелина Андонова, Райна Баева, Невена Димова.
Д-р Иван Иванов припомни за един човек, обичащ и пазещ природата, сливащ се с нея на Пашино бърдо и общуващ с приятелите си “на чашка отлежало коняче”.
Още щрихи към неговата личност прибавиха Стоян Арабов, който като млад специалист е мислел, че бай Тодор е кметът на Ракитово, защото е излъчвал достойнство и авторитет с осанката и думите си; а Невена Димова сподели, че една женица казала “С тоз чилек трева да се репетира, за да говориш с него”. “Невероятно излъчване”, каза Стоян Арабов и всички се съгласиха, че такива люде рядко се раждат, но дълго се помнят.
На стените в камерната зала беше подредена експозиция със снимки от семейнния албум на Тодор Пелев, надписани с впечатляващия му калиграфски почерк. Сякаш казаното от Чехов “У човека всичко трябва да бъде прекрасно - и лицето, и дрехите, и душата, и мислите!” е писано за Тодор Пелев.
През септември 2011 г. наследниците на Т. Пелев чрез сина му Александър направиха дарение от неговата лична библиотека. Книгите са обособени на самостоятелен стелаж в библиотеката, като волята на дарителите е да бъдат ползвани в заемната от читатели. От името на читалищното ръководство и читателите на библиотеката Мария Мирова-Димова връчи на Александър Пелев благодарствено писмо и сувенир.
Ал. Пелев сподели удовлетворението си от честването. Сълзи имаше и в очите на сестрата на Т. Пелев - Нора, дъщерите на брат му Георги - Елена и Ана, сина на сестра му Невена - Виктор.
Срещата завърши с общото убеждение, че тези вечери, посветени на ракитовските будители, трябва да се случват всяка година, за да не може духовният мрак да надделее над будната съвест.
Невена Павлова