Ден след първия тур на отминалите избори българските медии масово цитираха коментар на списание “Икономист”. Високата подкрепа за управлявящата партия ГЕРБ бе описана от “Икономист” с фразата “Още от същото, моля!”. Избор бе сведен на чисто консуматорско ниво - българите гласуват, за да получат същата порция, каквато имат на трапезата си от години. Дали трапезата ни се вижда пълна или ни е страх да не стане още по-бедна, дали изборът на “същото” е надежда, отчаяние или просто избираме така, защото всъщност нямаме избор?
“Още от същото, моля!”, казаха и велинградчани на отминалите местни избори. През есента на 2011 г., повече от 20 години след началото на демокрацията, народният вот за първи път даде втори мандат на велинградски кмет - Иван Лебанов.ж Редно е да потърсим причините. Особено след като политическите сили на местно ниво не искат или по някакви други причини не го правят. Втора седмица след приключване на изборите нито една политическа централа или кандидат не огласи своя анализ на резултатите. Хайде, да не е чак анализ, но липсва и най-беглият коментар. Едни ближат рани, други се ослушват накъде ще завеят ветровете, трети правят сметки (не им е лесно!).
Всъщност за да има политически коментари и оценки, би трябвало на изборите да е имало политическа битка. Видяхте ли такава в предизборната кампания? Дори най-беглото сравнение ще покажe, че броят на концертите беше в пъти по-голям от броя на чисто политическите срещи. Велинградчани видяха на сцените повече певци и шоумени, отколкото кандидати за власт. Вместо политическо говорене - музика, вместо идеи за развитие - театър, вместо решения на толкова наболели проблеми - я почерпка, я екскурзия, я кеш за електората. В името на обективността: имаше политическо говорене, имаше идеи, предложиха се решения, но някак между другото, с няколко изречения преди концерта или спектакъла - като въведение към шоуто. Най-често с дежурна публика, готова да аплодира и задава правилните въпроси. И пак в името на обективността: на много от партийните събития голяма част от хората дойдоха именно заради шоуто и певиците. Партии и кандидати бяха наясно, че нямат друг начин да съберат публика, пред която да се рекламират. А защо е така, защо хората не идват при политиците, а търсят зрелищата? Кандидатите за власт добре се възползват от това, но нека не се сърдят на бумеранг-ефекта, когато народното недоволство се обърне срещу тях.
Какво се случи, когато протеклата като телевизионен шоу формат кампания свърши и дойде денят хикс (Х фактор) на изборите? Болшинството жители на Велинград и общината отидоха до урните и пуснаха глас за “същото”. Явно не оценяваха по концертите, а по други критерии. Избираха между 12 кандидати за кмет, но с усещането, че количество е за сметка на качеството. Вероятно в такава ситуация човек инстинктивно избира най-често това, което познава.
Мнозина ще кажат, че всякакви анализи са изначално сбъркани, защото изборите не са били честни и вотът е купен. Купуване и продаване на гласове имаше. Едни купуваха с пари и други материални облаги, други купуваха с насаждане на страх, че ще останеш без работа и със заплахи за бъдещето на бизнеса ти. Но е изключително трудно и на практика невъзможно да бъде купен целият вот за кметове и съветници - гласуваха над 20 000 души!
На първия тур независимият кандидат Иван Лебанов поведе пред кандидата на ГЕРБ Ангел Даскалов само със 145 гласа. Голямото предимство на стария кмет пролича в това, че след 4 години на кметския пост той спечели 5272 гласа - повече, отколкото през 2007 г., когато на първия тур е бил подкрепен от 4420 избиратели. Всеки, който проявява интерес към резултатите от изборите във Велинград през годините, може да направи справка и да се убеди, че това се случва за първи път в новата ни история: действащ кмет да се кандидатира за втори мандат и да спечели повече гласове. Винаги досега велинградчани гласуваха с наказателен вот към настоящите кметове - не избраха повторно нито Георги Аврамов, нито Цветан Дафов, нито Фидел Беев. Сега тенденцията се обърна, не беше “същата”. В същото време Ангел Даскалов спечели 5167 гласа - повече от събраните 3820 на първия тур през 2007 г., но със спад на подкрепата във Велинград и с превес на бюлетините от селата.
Различно, а не “същото” бе и това, че за първи път ДПС остана да гледа балотажа отстрани. Прогнозите, стъпващи на досегашните изборни данни, сочеха ДПС като сигурен участник във втория тур, както е на всички избори от 1999 г. насам. Този път разлика от 450 гласа класира кандидата на движението Андрей Премянов на трето място. На втория тур ДПС бе в завидната, удобна и добре отиграна позиция “да разпределя порциите” - твърдите гласове на партията можеха да наклонят везната в полза на Иван Лебанов или в полза на Ангел Даскалов. Официално ДПС, както и всички останали кандидат-кметове, запазиха пълно мълчание между двата тура. За разлика от предишни избори, сега никой не обяви подкрепа за никого - поне не го направи публично. Това мълчанието не бива да подминаваме. В политиката то е знак за гузност, за липса на смелост да заявиш и отстояваш позиция, за тайни договорки и съглашателства до последния момент и с оглед някаква временна конюнктура. Нищо, че политиците настояват да наричат този тип мълчание с други думи като “гласуване по съвест”, “дипломатичност” и “заедност”, а на всичкото отгоре искат да ни убедят, че точно това е висшият политически пилотаж и трябва да им се възхищаваме колко велики задкулисни играчи са.
Като нямаше ясно говорене, имаше слухове и предположения, най-вече по темата кого ще подкрепи ДПС. Резултатите от втория тур са известни: Иван Лебанов победи с 11 388 гласа, за Ангел Даскалов гласуваха 8 897 избиратели. В публичното пространство продължава спорът дали ДПС избра новия-стар кмет на общината. Подкрепата за Иван Лебанов на втория тур от страна на ДПС е видима: на първия тур той е спечелил 946 гласа от селищата в общината, а на втория те стават 4674. Въпросът е по-скоро дали тази подкрепа е решаваща за крайния резултат, тъй като и на балотажа Иван Лебанов печели убедително във Велинград с 6624 гласа срещу 4408 за Ангел Даскалов. Кметът има основание да благодари на велинградчани за тяхната по неговите думи “мощна подкрепа”. В нощта на изборната победа той заяви, че никога няма да предаде гражданите на Велинград. И трябва да е сигурен, че те ще гледат “под лупа” неговите кадрови и управленски решения.
Резултатите от кметските избори показват още нещо, което не е “същото”: монополът на ДПС върху гласовете в селищата от община Велинград се пропука доста сериозно в полза главно на ГЕРБ и ЕНП с ключовото участие на Касим Дал. А кандидатирането на столичен депутат начело в листата и столичен мениджър за кмет на Велинград от страна на ДПС май дойде на електората като “столичани в повече”.
Не е “същото” и в новия Общински съвет, където ДПС и ГЕРБ имат по 9 съветници, при положение, че в предишния мандат ДПС доминираше с 10 съветници, а групата на ГЕРБ наброяваше едва трима. В битка с ДПС още на първото заседание ГЕРБ успя да спечели и председателския пост, което е изключително важна позиция в местната власт. Конституирането на новото ръководство на местния парламент приключи. Показателно е, че то се състои само от хора, вече участвали в местната власт: новият председател на Общинския съвет Дияна Кехайова има зад гърба си 2 години като зам.-кмет в екипа на Иван Лебанов, двама от зам.-председателите - Златко Златанов и Александър Гагов имат по един мандат като съветници, а Реджеп Ходжов беше зам.-кмет последователно на Фидел Беев и Стоян Дулев. Хем не е “същото”, хем е доста познато...
Гласувахме (или не гласувахме) и избрахме. От “Икономист” гледат доста отдалеч на българската действителност, но май това помага да хванат едрите щрихи. Да, поръчахме си “същото”, може би с по-различна гарнитура. И... ще си сърбаме попарата с вярата, че народът е мъдър.
Елена Баева