НОВА КНИГА: За книгата и нейния автор
За Георги Пашов тази книга е и изпълнен човешки дълг, както сам пише още в началото: “Много неистини, клевети и дезинформации се тиражираха в тиражират за възродителния процес в България с цел да се удовлетворят интересите на някои политически сили в страната и извън нея. Те противоречат на българските национални интереси. Смея да напиша тези редове, за това време, за този процес, засягащ българите мохамедани в Родопите и по-специално за Чепинско, със съвест на изпълняващ човешкия ски дълг към моя роден край”.
Книгата тръгна към своите читатели в първите дни на 2012 г и тепърва ще бъде коментирана и представяна. Първото мнение, което “Темпо” помества, е на дългогодишния съратник на автора и редактор на книгата Костадин Ушев:
Тази книга трябваше да бъде създадена и издадена, за да отговори на някои лъжи, клевети и фалшификации, разпространявани у нас безотговорно от различни политически сили в печатни и електронни медии. Става дума за т.нар. “възродителен процес”. Както е ставало дума другаде, той не е изобретение или откритие на БКП, защото това словосъчетание за първи път в България е употребено от големия народен будител и общественик в Чепинско Стойо Докумов още в 1885 г. като израз на духовния подем сред потомците на помохамеданчените българи в Западните Родопи.
Авторът на книгата Георги Николов Пашов проследява развитието на този процес в различни времена от новата и най-новата история на народа ни, като кратко, но конкретно преминава през дейността на създаденото в с. Каменица от учителите Стойо Докумов и Яна Грънчарска и от свещ. Илия Попатанасов (поп Топорчо) българомохамеданско ученическо културно-просветно дружество “Просвета”, обрисува картината на “покръстването” на помохамеданчените бълтгари по време на Балканската война, разкрива родолюбивата дейност на Дружба “Родина” в нашия край и нейните ръководители Мустафа (Маньо) Шарков и Герасим Н. Попов. Авторът задълбочено посочва проблемите на българите мохамедани и неосведомеността на известни наши политици от дясното и лявото политичесдко пространство у нас.
Прави отрадно впечтление, че Георги Пашов познава тези проблеми не само като съвременник, но и като прецизен и точен изследовател на документи и факти, свързани с тях. Позволявам си да подчертая, че са малко нашите съграждани земляци, позволили си са отделят лично време и средства, за да посетят архиви и библиотеки и да се запознаят с материалите за помохамеданчените ни сънародници.
Не може да не предизвика интереса ни желанието на автора да разкрие различни страни от живота на това население, оставяно в много случаи само на себе си или подхвърляно на недоброжелателни антибългарски сили и деятели, които винаги са целели да го държат в неведение за историческата истина и злощастната му съдба.
Активен участник и ръководител в реализирането на решението на секретариата на ЦК на БКП от 17 юли 1970 г. за национално-патриотично възпитание на помохамеданчените българи, авторът има непосредствени впечатления как то се възприема от тях. Георги Пашов е убеден в правотата на това, което прави за българите мохамедани. С искрено възхищение той говори за успехите им в Чепинско, за икономическия и духовен подем, за броя на новопостроените училища и културни домове, за големия брой млади хора с висше и средно образование, за художествената самодейност в местните читалища. С болка в душата си Г. Пашов пише за отстъплението след 1989 г., когато постигнатото бе отречено с едно капитулантско решентие на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г. Точно за това той реагира своевременно и на 4 януари 1990 г. написва декларация против решението на ЦК, единодушно приета от ОбК на БКП - Велинград.
Георги Пашов е задълбочен краевед. Автор и съавтор на “Исторически календар - 100 години социалистическо движение във Велинград”, “Борци и мъченици за българщината - М. Шарков и Г. Попов”, “Народният будител Стойо Докумов”, “Дружба “Родина” в Чепинско”, “Мустфа Шарков и Дружба “Родина” в Чепинско” и на много други материали за миналото на родния си край.
Убеден комунист, Георги Пашов е искрен български патриот, който многократно е споделял, че дори и с турско национално самосъзнание може да бъде комунист, но е най-важно да бъде българин, защото компромиси с народността и идеологията са недопустими. Те са му чужди.
Костадин Ушев