“Под сцената” е първият клуб за рок и джаз във Велинград. Преди месец той отвори врати в едно от подземията на читалище “Отец Паисий”, след труден ремонт, осъществен с усилията на Николай Казалиев и д-р Димитър Каленов. Днес пространството под читалищната сцена е преобразено и носи атмосферата на истински музикален клуб. За идеята във Велинград да има място, което да е алтернатива на чалгата, разговаряме с Николай Казалиев:
- Как избрахте това място, което е пълно с история?
- Тук сме под сцената на читалището. На това място са държали инструментите на духовата музика, наблизо е била и музикалната, в която е репетирал оркестърът. Барът е на мястото на оркестрината - допълнителна сцена, по-ниска от основната, където музикантите са свирели като фон на театрални и оперни представления. Имаше дупка за суфльора. Беше превърнато в мазе, пълно с декори, но в полусъборено състояние. - Кой е кръстник на “Под сцената”?
- Кръстник на клуба е артистът Владимир Танев. По време на ремонта, който започнахме през април 2011 г., председателят на читалището Цветан Котев го е доведел да види какво се прави. Владо Танев влязъл и казал: “Под сцената”. Другото предложение беше да се казва “Оркестрина”, но избрахме “Под сцената”, защото това е място за рок и джаз, а тази музика се е родила в подземията.
- А как се роди самата идея да направите клуб, в който да се свири и слуша рок и джаз?
- Идеята възникна преди около 3 години. Купих си барабани, започнах да свиря за удоволствие, но пречех на комшиите. След няколко скандала ми се искаше да намерим с момчетата къде да свирим, но все още нямаше замисъл да създадем клуб. Моят съдружник д-р Димитър Каленов е бивш музикант от музиката на Димитър Мечев, аз съм с “музикална” кръв, и двамата сме свирили на различни инструменти. Отидохме на ски в Зьолден и докато чакахме лифта за нощно каране, видяхме рок-кафе с мотор в стената. Веднага ни грабна! Това се случи през януари 2010 г., върнахме се тук и започнахме да мислим как да осъществим идеята. Първоначално обмисляхме да направил клуба в кафето под общината, но запасните, които го стопанисват, се отметнаха. Направихме среща с ръководството на читалище “Отец Паисий” и трябва да кажа, че сме изключително благодарни на председателя Цветан Котев, който каза, че това е и негова мечта. Благодарим и на секретаря Иван Славейков и учителя Иван Тричков, които много ни помогнаха и подкрепяха. Точно тук е мястото на такъв клуб, цялата логика сочи насам. Заедно с тях се гордеем, че това се случи точно в читалището, където се събира интелигенцията на града.
- Има обаче доста скептици, които твърдят, че във Велинград просто няма достатъчно публика за рок и джаз, че никога няма да можете да съберете толкова хора, колкото пълнят чалга заведенията?
- Всичко дойде от нашето вътрешно желание, от сърцата ни. Не сме гонили комерсиалното начало. Вложихме средства и го направихме с желание публиката да каже, че е станало хубаво. Не може в града, където се е родил Николай Гяуров, където имаме един велик оркестър, да няма средище, където хората да се съберат да послушат хубава музика! Точно защото не ни води комерсиалната идея, сме игнорирали скептицизма. Имахме притеснения дали клубът ще работи, дали ще бъде подкрепен от публиката. Ние сме малко заведение, нямаме обхвата на чалга заведенията. Но радостното е, че освен очакваната аудитория над тийнейджърска възраст, за наша изненада в клуба още от самото начало идват и много млади хора.
- Какво ще предложите на публиката от сцената на “Под сцената”?
- Хората са жадни за контакт с “жива музика”, която да не е чалга. Искаме да създадем традиция, че във Велинград има клуб, в който в петък и събота ще има такава жива музика - рок, джаз и производните на тези стилове, но без чалга. Започнахме с групи, които свирят в софийски клубове, а на откриването на клуба свири джаз трио с участието на двама велинградчани - Васил Делиев и Тони Гетов. През седмицата ще правим тематични вечери, посветени на историята и музиката на определена група. Ще правим и караоке вечери, за да може който иска да попее на сцената. Отворени сме и към всяка самодейност, ще правим мини спектакли, ще каним местни музиканти и групи.
- В интериора на клуба като че ли няма нищо случайно?
- Интериорът е абсолютно автентичен и е дело на Димитър Каленов. Двамата се съчетаваме добре - аз съм по глобалната идея и организационната част, а той по интериора и детайлите. Запазихме автентичния вид на пространството под сцената, зидовете, колоните, прозорците. Барът е изграден от камъни, които “подпираха” сцената. Червеният “Опел” е от колекцията стари автомобили на Румен Тюкинов, който го реставрира специално за нас - предната част на колата е на бара, а цялото купе е част от сепарето “Колата”. На една от масите имаме работещ радиограмофон, в който стои плоча на “ФСБ” от “Балкантон”. Направихме цяла стена от грамофонни плочи, които ни подариха познати и основно Ангел Семерджиев, който има богата колекция. На друга маса имаме работещ двигател на мотор “Сузуки”, който пристигна от САЩ. Кафе-машината ни също е ретро, тя е от 1961 г. и е италианска. Даде ни я колекционерът Кольо Манев, който също я реставрира специално за клуба.
Всяко сепаре си има име: “Чикаго”, “Джон Ленън”, “Пинк Флойд”, което е емблемата на нашето заведение, защото за нас това е групата на групите, “Колата” и “Джазето” са поместени в “Гаража”, а “Джими Хендрикс” има пряк контакт с бара. Имаме “Стена на славата”, на която се подписват всички музиканти и артисти, които са наши гости. Първите подписи и пожелания са от актьорите Елена Петрова, Мариус Донкин и Владо Танев, които откриха клуба.
При ремонта открихме стари дъски, на които са се подписвали гостували преди години музиканти. Ще ги възстановим и също ще ги покажем, както и снимки как е изглеждало това място, преди да стане “Под сцената”.
В “Под сцената” искаме да предложим алтернатива на чалгата - както за велинградчани, така и за гостите на нашия град, които се чудят къде да отидат вечер.
Елена Баева