“Да, ама не” - крилатата фраза на журналиста Петко Бочаров
“Не, ама да” - казано от велинградчанина Борис Цопанов
По всички времена и земи на планетата интелигенцията е водеща в развитието на живота във всички области. От нея зависи демокрацията, икономиката и просперитета на всяка нация. Те - интелектуалците, действително са локомотивът, защото включват изявени дейци на науката, технологиите, художници, архиктекти, писатели, поети, актьори и много други, които като цяло ще наричам “Локомотива”.
Последният в рамките на малка България е огромен по численост, но какво от това? Най-бедната страна в ЕС сме и това всички добре го чувстваме, както и че до няколко години ще ставаме още по-бедни. Много “частици” от “Локомотива” се трудят и печелят пари и авторитет, но от името и за сметка на чужди страни. Останало им е само, че са родени в България, което вече нищо не значи. А когато “Локомотива” го има, но не е закачен отпред и не се движи, поражда застой и обрат, а понастоящем и стачки.
Велинградският “актив” е също огромен, по относителен дял на населението сигурно ще се нареди в челната десятка на България. Но какво от това? Случаят е идентичен с този на националния “Локомотив”. Той е неподдържан, неизползван и почти похабен, а това е една от причините за икономическата и духовна криза, които за нас все не свършват.
Ще дам един пример: когото и да попиташ във Велинград къде и площад “Кална баня?”, веднага ще ти отговори. Само където никога не е имало и няма такъв площад. Първо, години наред вече такава баня няма. Второ, банята като находище не е на площада. Само единици хора знаят, че това е площад “Славейков” и то живеещите в непосредствена близост до красивата табелка с надпис.
Точно от този площад до центъра на Каменица е районът, в който е разположен “Локомотива” на квартала от миналото до настоящето. От преди 9 септември 1944 г., след 10 ноември 1989 г. - цели фамилии просветители, поети, музикант-диригенти, доценти, професори, архитекти, пилоти, дипломати, висши държавни ръководители, изявени финансисти и бизнесмени. “Локомотива” на Лъджене и Чепино е също голям, прибавяйки и изявените спортисти - скиори, плувци и треньори. Всички сме убедени в огромния градски капацитет от интелектуалци. Ако трябва да се изброяват поименно, то вестникът трябва да има много подлистници. И тук идва същият извод - и какво от това?! Нищо!
Градът, като установен дългогодишен курорт, е без решение с водите на 100%. ВиК мрежата е с окаяно положение, през летния период серия от аварии ни оставят без вода. Пътната мрежа - в безобразно състояние, паркинги и спортни съоръжения - почти никакви, а това не дава развитие. Общинската администрация сама по себе си не може да реши тези проблеми, без да се впрегне силата, знанието и възможностите на “Локомотива”.
Ще използвам думите на “велинградския Караян” Ангел Герин: “Като се роди музикант и докаже със своето музициране, то той е две степени повече от обикновения човек”. В своите обосновки винаги посочваше поне по три качествени разлики. Това правило важи за всички интелектуални професии и е гарант за капацитета на “Локомотива”.
Трагичното е, че между еднакво мислещите хора няма синхрон, няма взаимно уважение, допълване и помощ. Работи се като самоцел, в условия на егоизъм, неприязън - до умишлено създаване на пречки. Човек, за да оцелее в тези времена, рискува и губи доста човешки добродетели. И тук причината е една и съща - грешна политика на лидерите на управленските парти и от миналото до днес.
По принцип болшинството интелектуални по време на комунизма са били членове на БКП - едни по задължение, други по убеждение и много малка част безпартийни. Това веднага ги раздела на три малки “Локомотива”, вместо един голям. След 1990 г. случаят се повтаря в още по-лоша степен. Редуването на партиите СДС, БСП, НДСВ, ДПС и сега ГЕРБ го делят на много частици без резултат. Въпреки наличието на много партии, голяма част от интелектуалците са безпартийни, но те също в създадената политическа обстановка са никои. На останалите им просветва само когато тяхната партия е на власт. Обикновено това време е малко - в рамките на един мандат и интелектуалецът гледа да реши личните си проблеми (или най-много на приближени и роднини), вместо да впрегне възможностите си за благото на всички. Всички ръководства на изброените партии носят вина за това положение, но най-лошото е, че не носят отговорност за последствията и продължават по същия начин.
Като изключим столицата и няколко големи градове, никъде няма Клуб на интелектуалеца. Тук искам да поставим жалон: търся подходящо място и подкрепа за осъществяването му. Градът е СПА център с целогодишен поток от наши и чужди туристи. Заслужава да има такъв клуб, в който тези хора могат да коментират теми, да обмислят и предлагат идеи за разцвета на града и района, да пият чаша чай или кафе без цигарен дим, да поиграят шах или бридж. Клубът ще приюти срещу символична годишна такса всички бивши и настоящи интелектуалци от Велинград и с велинградски произход, както и гости на града.
В края на 2011 г. гледах по БНТ цялото награждаване на най-добрите спортисти и треньори на България. Проследих всеки детайл и макар и като зрител, се почувствах гражданин на Европа и света - спортистите и техните треньори ме просълзиха. Те ни показаха какво може да се постигне с малко пари, без политическа намеса, без връзки, а с огромни, последователни и всеотдайни усилия в синхрон с професионализма. Затова със сигурност са по-щастливи, по-достойни и по-успешни българи от останалите. Това ме вдъхнови още повече - идваше ми да изкрещя пред телевизора: “Господа законотворци, 240 на брой, работете и се учете от тях. Господа ръководители, учете се от подобни люде!”.
Борис Цопанов - музикант, офицер, лесничей, общественик, безпартиен