Под заглавие “Хората чакаха дострояването, а не разрушаването на Културния дом” в предишния брой на “Темпо” публикувахме мнението на г-жа Н. Малчева. През седмицата още велинградчани пожелаха да кажат какво мислят за решението за събаряне на Културния дом, гласувано от Общинския съвет в самия край на 2011 г. Получихме и официална позиция от името на Община Велинград. Оставяме темата отворена, като сме готови да публикуваме още мнения.

От култура към халтура
(чрез разтура)
Невероятно, но факт: цялото велинградско “народно” събрание, с един въздържал се и с благословията на ръководството на Община Велинград, подкрепят и вземат решение за събаряне на недовършения Културен дом.
Домът, който приютява бездомни и наркомани, възбужда апетитите на люде, подвластни на златния телец, защото е на пъпа на града. В същото време бе надеждата и умилението на велинградската общественост (без упоменатите люде), че някой ден ще разтвори врати и грейналата му сцена ще събере жадните за духовност очи.
Домът на същите тези хора, от бедняка до заможния, оцеля от тяхната лепта и общинските средства от продажба на имоти. Ако с тези дарения и усилията но официално регистрираното “Гражданско сдружение за опазване на Културния дом” не беше изградена покривна плоча над оголените стени, този дом отдавна да е рухнал и без помощта на упоменатите.
Домът, който очакваше своите спасители, дочака разрушителите си, някои от които биха ни обещали по следния начин: “Гуспуда, ни съ биспокойти, ний шъ ви нъправим нов колтурен дом...”.
В това обещание всеки би се усъмнил, защото това е център. А в центъра в днешно време се строят хотели, молове, казина, вертепи, ако щете, но не и културни домове. Ако беше последното, то е изграденото щеше да бъде надградено и довършено и използвано по предназначение. Мотиви в полза на това:
1. Цитирам: “Културният дом, който “краси” центъра...” и т.н. Да, така е днес, а за утре - не се говори нищо. А така наречената “Банята” в съседство, изградена там, където не й е мястото, краси ли зелената площ и центъра?! Тъкмо този център, който трябваше да обедини Читалище, Къща “Цвета” - Художествена галерия, Културен дом и евентуално други културни институции, не би могъл да се нарича културен център. Един въпрос, на който следва да отговорят главният архитект на общината и други отговорни фактори или да отговарят след време.
2. Сградата била “обществено опасна”. УниКАЛЕН и парадоксален мотив. И най-обикновеният човек знае и е свидетел как се реставрират и опазват паметниците на културата, изградени не с яки железобетонни конструкции, а с прогнили отдавна дървени елементи. Ако заинтересованите твърдят, че е обществено опасна, нека Те и общинските органи го потвърдят с официална експертиза и тогава да решават.
3. Сградата била с “неестетичен вид”. Да, такава е сега, но ако се завърши, дали ще е такава?! За много неща аз нямам претенции, но за естетика и хармония - имам. Фасадата напомня софийския НДК, но си я представям още по-хубава. А функционално, имах възможността да се запозная, е устроена по всички изисквания за един културен дом.
Моето предложение е:
* Културните дейци, а и всички други, да се отзоват по проблемния въпрос, макар и ретро.
* Общинският съвет да стопира своето решение за събаряне на сградата.
* Общината да изиска архитектурна експертиза на сградата, след което да преразгледа своята подкрепа за събаряне и в същото време да удържи каузата “Дом на културата” пред собствениците Акционерно дружество “Културен център Велинград” и пред гражданите на общината.
* Акционерното дружество да изчака процедурата на преразглеждане и да уважи желанието на велинградчани да си имат свой собствен Дом на културата - старият довършен или нов, все едно. Още повече, че сме СПА столица на Балканите.
Надявам се на положително отношение към немаловажния въпрос. Не всичко е пари, господа! Има и Култура, Духовност и Разум.
д-р Любен Атанасов

Не е виновна сградата, а управниците
За да изрази позицията си по темата за предстоящото разрушаване на Културния дом, в редакцията дойде и поетът Ангел Горанов, пряк свидетел и участник на събитията от раждането на идеята за построяване на Културен дом във Велинград до днес:
- Г-н Горанов, кога и как възникна идеята за построяване на Културен дом във Велинград и не беше ли още тогава подобен мащабен проект лъжица не за нашата уста?
- Идеята за построяване на Културен дом е на Околийския народен съвет във Велинград. Тя се роди на следващата година от създаването му - 1957 г., с оглед културните нужди на местното население и гостите на града. Като началник на отдел “Култура” предложих да бъде построено дясното крило на читалище “Отец Паисий” откъм Пощата, каквото трябва да има по план. Но въпреки мотивираното ми предложение, то не бе прието. Идеята за построяване на Културния дом бе осъществена от Градския народен съвет, годината не си спомням. По същия архитектурен план е построен Културният дом в Сандански.
Пез 1973 г. заместник-председателят на ГНС Пламен Дремалов, началникът на отдел “Архитектура и благоустройство” Иван Лазаров и моя милост като председател на Градския съвет по култура ходихме в Комитета за култура в София. В отдел “Капитално строителство” искахме средства за дострояването на дома, но там ни се изсмяха и казаха: “Другари, вие не знаете ли, че има постановление на ЦК на БКП и МС тази година да бъде замразено всякакво културно и спортно строителство в страната?!”. Да си призная, ние не знаехме за това постановление, иначе не бихме отишли.
Окончателното изграждане на Културния дом струваше 1 100 000 лева. По архитектурен план има салон и балкон с 600 места, зала за картинна галерия, многофункционална зала, библиотека с читалня и други помещения.
- От разказаното става ясно, че още от самото начало за Културен дом е имало идея, но е нямало пари?
- Да, имаше само идея, че трябва нещо да се направи.
- През 1996 г. бе направен опит сградата да бъде спасена и достроена със събиране на дарения, имаше голяма подписка от велинградчани, желаещи запазването на Културния дом като такъв, но отново не се събраха достатъчно средства?
- Тогава Литературният клуб излязохме с призив и подписка за спасяване на Културния дом, тъй като имаше намерение да се даде на фирма, за да довърши сградата, но да не се ползва не по предназначение. Литераторите първи възроптахме и в крайна сметка не се стигна до приватизация и не бе дадено на собственик, който да го използва не за културни, а за други нужди. Не е виновна сградата - вината е на управниците на града през всичките тези години, които не са намерили решение!
- Какво мислите за последното решение, с което Общинският съвет даде “зелена светлина” за разрушаване на сградата?
- За мен, меко казано, това е безумие, недалновидност и най-леко отърваване от големия проблем. Най-лесно е да разрушиш, трудно е са изградиш. Мисля, че няма сериозна мотивация за разрушаване на сградата - нито архитектурна, нито инженерно-техническа експертиза. По логиката на нашите съветници санданчани трябва да разрушат техния Културен дом, защото е архитектурно остарял. Ръководството на града, заинтересованите институции, цялото гражданство трябва да намерим изход. Всичко е в ръцете на собственика на сградата и трябва да се окаже влияние тя да бъде завършена като Културен дом, както е закупена. Градът трябва да се вижда в развитие, той расте, СПА столица сме. Сега сме в криза икономическа, финансова и духовна, но Велинград има нужда от Културен дом.