Термометрите замръзнаха на -20С, но сме далеч от рекордните -30.5С
Въпреки дълго задържалите се ниски температури, все още сме далеч от рекорди. Най-ниската температура във Велинград е била измерена на 19 януари 1962 година, когато термометрите са “замръзнали” на минус 30.5 градуса по Целзий. А зимата на 1996 година (тежка не само като метеорологични условия) е била най-дългата и най-снежната през последните десетилетия.
В момента метеорологични данни за района на Велинград се събират от специална апаратура, която на всеки 15 минути изпраща информация във филиала на Националния институт по хидрология и метеорология в Пловдив. Филиалът е създаден през 1951 г. и сега покрива 34 000 кв.км от територията на България с помощта на 11 синоптични, 40 климатични, 90 дъждомерни и 56 хидроложки станции. Една от тях е станцията във Велинград, монтирана в бензиностанция “Коцан”, до Колофонния завод. В нашия район съществува и автоматична метеорологична станция на територията на ДГС “Чехльово”, която предава на всеки час данни по интернет.
Във Велинград метеорологична станция работи вече повече от 60 години, като няколко пъти е сменяла адреса си. Първата станция е била в района на 4-ти километър, после е преместена в района на “Бор”. През 1955 година метеорологичната станция до “Бор” е обрана и това става причина да бъде направена нова, този път в двора на общинската болница. Когато започва строежът на поликлиниката (днес болница “Здраве”), станцията се мести в съседство - в двора на детската градина “Слънчице”. В историята й следва нова кражба, заради която се стига до ново преместване, този път в района на завод “Кристал”.
Тези данни за историята на важното за всеки град съоръжение са разказани през 1996 г. на страниците на вестник “Темпо” от учителя по физика г-н Никола Колев. Самият той от 1955 г. е “главен метеоролог” за района на Велинград и всеки ден в 7, 14 и 21 часа прави измервания на температурата, влажността, атмосферното налягане, валежите, скоростта и посоката на вятъра, слънцегреенето. Г-н Колев успява да приспособи към много чувствителен термограф устройство, което позволява да отчита с приблизителна точност и сеизмичната дейност в района. Благодарение на всичко това е събрано огромно количество ценна информация за климата на Велинград.
И още нещо любопитно: в началото на 70-те години на ХХ век Пазарджик става окръжен център и “отговорни другари” решават, че Велинград не трябва да се развива като курорт, за да останат повече средства за окръжния град. Извикани са двама професори от София, които за 2 дни определили, че климатът на Велинград е същият като в Перник (!?), което значело край на курортното строителство. Обаче с помощта на всички събрани метеорологични данни мотивирано е доказано, че природните дадености плюс климатичните особености правят от Велинград чудесно място за курорт и лечение. Така метеорологичните замервания помагат за развитието на туризма. Същото се потвърждава и при обявяването на Велинград за СПА столица на Балканите, когато броят на слънчените дни в годината тук се оказва едно от решаващите предимства на нашия град пред останалите претенденти за престижното звание.
В момента в ролята на метеоролог е апаратурата, която отчита температура, налягане, скорост и посока на вятъра, количество валежи, слънчева радиация. Температурата се мери не само като точни градуси, но и как се усеща. Данните се изпращат автоматично в Пловдив на всеки 15 минути и така стават част от метеорологичните анализи и прогнози.
Събираните в продължение на десетилетия данни сочат определена цикличност. В Чепинското корито е най-студено в дните около Бабин ден, а най-дъждовно около 24 май. Тук имаме пролет, която закъснява и топла есен. Най-топло е в района на Дорково и по-специално близо до крепостта Цепина, където не случайно е оцеляло старо смокиново дърво. Най-много гръмотевични бури има на Кара тепе, а най-обилни дъждове идват откъм Ракитово.
С поглед напред за следващата седмица за района на Велинград метеоролозите прогнозират отново истинска зима и температури под нулата.
Елена Баева