Димитър Благов е управител на “Родопи БГ нет” ООД - велинградска фирма, предлагаща интернет, цифрова телевизия и телефонни услуги. С него разговаряме за търговското споразумение АСТА, което налага нови правила в интернет и с това предизвика сериозни критики по света и у нас. България положи подпис под споразумението, но сега отчита, че това е станало без нужната по-широка обществена дискусия. На 11 февруари 2012 г. срещу АСТА протестираха стотици хора в големите български градове, а сред основните лозунги бе “И преди, и сега интернет е свобода”.

- Г-н Благов, приблизително колко хора във Велинград ползват интернет и ще бъдат засегнати по някакъв начин от АСТА?
- Във Велинград интернет ползват учудващо много хора. Ние имаме около 1000 клиенти. При положение, че в нашия град работят още 4 големи оператора, това означава, че има поне 5000 потребители на интернет. При преброяването се отчете, че броят на домакинствата е около 9600, тоест поне 50% от всички тях са потребители на интернет. А трябва да прибавим към тях и потребителите, които ползват мобилни интернет услуги.
- Като доставчик на интернет какво мислите за търговското споразумение АСТА?
- Не се притеснявам да декларирам категоричната си позиция против АСТА. Аргументите са много. АСТА не защитава нито интересите на държавата, нито интересите на авторите в България. Как да се съгласим с нещо, което до ден днешен правителството не иска да официализира като документ - да го качи на официален сайт и всички граждани да прочетем какво сме подписали, защото сега се чете от външни източници и възниква въпросът защо се крие документът.
Всички колеги в бранша сме категорично против, особено в частта, касаеща интернет. Има един момент, една презумция, че нас операторите ще ни задължат изведнъж да започнем да контролираме обмена на информация, ние да следим всеки потребител, да филтрираме информацията и да я подаваме към съответните органи. Опитват се да вменят някаква контролна функция на операторите на интернет услуги. Не е наша работа да сме охранители в интернет. Има и опитити да се вмени вина на доставчиците на комуникационни услуги, че потребителите обменят информация с доказани авторски права.
Възмутен съм от псевдоамериканската демокрация, която се насажда в цял свят. Да дойдат американските компании да си платят, щом искат някой да им пази правата - това е услуга, за която кой ще плати на нас? Излиза, че ние като държава ще защитаваме чужди интереси и ще си плащаме за което?!
- Но ако искаме да има автори, то и техните права трябва да бъдат защитени по някакъв начин?
- Не е това формата. Подобни споразумения би трябвало да се дискутират в обществото, за да се намери компромисно решение. Не може като интернет-Гестапо да наложим цензура. АСТА защитава корпоративни интереси на определени компании, държащи авторски права, групови права и търговията с тях. И сега в законите има хиляди разпоредби, защитаващи авторските права, има и съответни организации като ПРОФОН и МУЗИКАУТОР, събиращи пари за тази цел от всички телевизионни и радио оператори, от хотели, заведения и т.н. Какво обаче получават авторите? Получава се уникална боза, в която някой прибира пари, а не е ясно какво остава за авторите.
По силата на АСТА е уязвим дори човек, който използва в свои постове име на известна марка. Ако аз напиша по този начин критичен материал примерно за “Кока Кола”, АСТА дава право този коментар да бъде заличен от публичните форуми и срещу мен да бъде заведено съдебно дело.
Интернет е последната брънка, която пречи, за да бъде ограничен свободният обмен на информация между хората, което не е удобно за определени мега-компани и кръгове в световен мащаб.
- Свидетели сме на протести срещу АСТА и те ще продължат. Каква е прогнозата ви за това, което предстои да се случи?
- Виждам два пътя. Единият е европейското гражданско общество да спре АСТА и споразумението да не бъде ратифицирано от Европейския съюз. Другият е лошият вариант, но ако подобно споразумение бъде ратифицирано, ще се породи явлението, характерно за всеки бранш, в които има някаква забрана - нелегални мрежи и унищожаване на този пазар. Когато един пазар влезе в сивия сектор, той се разваля. В момента интерент е един пазар, който в 90% от случаите е легален - няма нелегални мрежи, всеки има лиценз, легитимирал се е и продава услуги, без да се крие, че го прави. Едно такова споразумение обаче ще накара много от малките оператори да се върнат във времето на скритите сървъри, които ще предлагат нелегално съдържание. Колкото повече се свиват рамките, толкова повече са страничните ефекти, а нелегалният бизнес генерира финансов поток, който не е добър за държавата и за хората.
Най-страшното е, че хората не са запознати със споразумението, което не засяга само интернет, а дава възможност на органите като пъдари на права да наблюдават поведението на всеки човек и фирма. Така ще се стигне до извратена форма на търговия с информация. С подобно споразумение някои големи компании ще спечелят нещо, но като цяло всички ще претърпят загуби. В момента един от начините даден автор да стане известен е, че 80% ще го “изтеглят” в интернет. Колко мого деца бяха забелязани и открити за музикалния бранш благодарение на VBOX? Звездата Филип Киркоров казва, че умишлено качва песните си за свободен достъп, защото разчита да натрупа популярност и след това да напълни залите на концертите си. Интернет дава пари по много начини - индустриите трябва да намерят формата, под която да печелят в световната мрежа.
Елена Баева