Обяснимо е вълнението на гражданите около съдбата на Културния дом. Толкова години вече въпросът за сградата, която да стане център за културни изяви в нашия град, не губи своята актуалност. Двуетажното оригинално и внушително здание със сутерен, изпълнено в груб строеж с монолитна конструкция, е проектирано за зрителна зала с 688 места, с висок купол, пригоден за монтиране на въртяща се сцена, кафе-театър за 100 места, репетиционни зали, гримьорни и съблекални, билетен център, клуб на културните дейци, музикална зала и още други малки търговски и помощни помещения. Зданието има по цялата си вътрешна периферия широки пространства и фоайета по подобие на НДК.
Въпросът е дали така лесно трябва да се откажем от тази сграда и от терена - най-подходящ за създаване на настоящо културното средище?
Искам да припомня, че Людмила Живкова прояви особен интерес към духовното и културното развитие на града. Тя изпрати във Велинград, година преди да почине, специална работна група от Комитета по култура с поръчение съвместно с местното ръководство да разработи програма, която да служи като модел в духовното развитие на всички общини от този тип в България. Програмата бе разгледана и одобрена от председателството на Комитета за култура. На спонтанно възникнала среща с тукашното население тя пое ангажимент да включи в плана изграждането на този т. нар. Дом за обществени и културни прояви като основен обект за решаването на задачите от тази програма. Предложението бе прието за основателно от плановите органи и обектът с предимство беше включен за строителство, с обща стойност 3.5 млн. лева.
Мотивите, които натежаха убедително за това, бяха основно два. Значителното изоставане в изграждането на материалната база за културни и обществени прояви в този утвърждаващ се като първокласен балнеоложки и планински курорт, отличаващ се с изключително благоприятни пространствени и природни дадености за бъдещо разрастване и развитие. Липсват обемни зали за провеждане на големи културни и спортни прояви и сега, а сградите на читалищата не отговарят на изискванията на един модерен туристически център с голяма по мащаб хотелска база. От друга страна, Велинград се явява естествен център на разнообразно градско и селско население от многобройните селища и махали в няколко общини, голямо на брой, от всички възрастови групи, с различни потребности в широкия спектър от традиционните и най-нови сектори на културата - фолклор, класическа и естрадна музика, танци, забава, театрални и оперни постановки.
Никак не е без значение и че кв. Лъджене през курортния сезон се превръща в средище на значителни културни прояви. Изборът на мис Плаж, спектаклите на Южнобългарския театър, концертите на видни изпълнители със световна слава, из между които оперните певци-велинградчани Иван Масларов, Николай Гяуров, Петър Гугалов, световноизвестният цигулар Борислав Чорбов на малката читалищна сцена преди не са забравени и днес. Днес, въпреки оскъдните средства, се прави опит Велинградските културни тържества да нарастват всяка година, със стремеж да отговарят на повече потребителски интереси.
Кои ли изпълнители биха отказали участие, ако можеше да се покажат пред многобройна публика в съвременна зала със специален акустичен ефект и удобства през всички сезони на година във Велинград?
За съжаление, по различни съображения през годините, финансовите средства и строителният обем работи постоянно бяха коригирани. Обектът премина през много перипетии и сроковете за изпълнение се проваляха не по вина на велинградските ръководства. Обектът нееднократно беше замразяван и, както е известно, накрая остана незавършен. Работите от Окръжния народен съвет - Пазарджик се движеха така, че когато има пари да няма строител, а когато има строителни възможности, обектът да бъде замразен. Не помогнаха и неимоверните усилия на народния ни представител по това време Атанас Семерджиев, който се занимаваше пряко от възникването на идеята за този дом до последната подробност, която пречеше за изпълнението на задачите. В крайна сметка, по-късно, с цел запазване на сградата в конструктивно отношение от корозии и деформации, бяха изпълнени бетонови, кофражни, арматурни и други работи и обектът беше замразен окончателно, с отлети покривни плочи.
Теренът с постройката е отреден за културен дом. Подчертавам, че мястото не е избрано случайно. Върху него не може да се строи друго, освен ако Общинският съвет във Велинград вземе решение за преотреждане на терена за други нужди. Без такова решение всяко строителство там би било незаконно. Така че всичко е в ръцете на органа за местно самоуправление в нашата община. От общинските съветници зависи по-нататъшната съдба на този централен общински парцел и на сградата, построена върху него.
Михаил Алексиев