Точно преди две години, в средата на април, българска група, съставена от около 40 души, потегли от аерогара София към летище “Бен Гурион” в израелската столица Тел Авив. Целта на нашето пътуване беше 7-дневна поклонническа екскурзия до светите места за всеки християнин, свързани със земния живот на Иисус Христос и редица други събития, описани в Стария и Новия завет на Библията. Полетът продължи малко повече от 2 часа и някъде около 20.30 ч. вече минавахме паспортната проверка на изключително добре охраняваното израелско летище. Проверката приключи сравнително бързо и благополучно, след което взехме багажа си и се насочихме към паркинга, където вече ни чакаше автобус.
Потеглихме към Йерусалим по идеално осветена магистрала, което веднага ни направи впечатление. По цялото разстояние, което е около 80 км, не видяхме нито една изгоряла лампа. А от двете страни на магистралата имаще засадени и добре поливани раззеленени дървета и храсти. За липсата на достатъчно питейна вода , за сухия климат и пустинните местности на Израел това е истинско постижение. Само минахме през един от кварталите на Йерусалим, без да спираме, и се насочихме към малкия и наблизо разположен град Витлеем, където трябваше да останем за две нощувки. Нашият водач, отец Методий от църквата “Св.Св. Кирил и Методий” в София, ни обясни, че ще влезем в автономна палестинска територия и ще се наложи да минем гранична проверка, за да стигнем до Витлеем, родното място на Спасителя.
На следващия ден, още в в ранни зори, тръгнахме към православния храм “Рождество Христово4, построен по нареждане на византийската императрица Св. Елена през IV век на мястото, където се е родил Младенеца Христос. Там присъствахме на Св. Литургия, отслужена от гръцки свещеници. Нашата обиколка продължи с пътуване през Юдейската пустиня и посещение на манастира “Св Сава Освещени”. Там, подобно на Атон в Света гора, не се допускат жени. Не във всички манастири е така, но специално към жените имаше задължително изискване да влизат в църквите и манастирите с кърпи на главите, без голи рамене и ръце и с дълги поли или рокли. Жените от нашата поклонническа група много добре знаеха това и го спазваха с готовност и смирение. Посетихме и Витания, където се намира къщата и гробът на Св. Лазар, същият, който 4 дни след смъртта си е съживен от Христос.
На третия ден продължаваме своя път на север към град Назарет, където предстои да пренощуваме два пъти. Преди това отиваме до град Йерихон, който също се оказва, че е в палестинска територия. Край него се намира гръцкият манастир “Карантал”. Това е мястото, на което Христос се е оттеглил на 40-дневен пост и молитви и през това време е бил изкушаван от дявола. Следва пътуване до Мъртво море, което е разположено на 418 метра под морското равнище и е с много голямо съдържание на сол. Единствената река, която се влива в него, е Йордан, но тя не е достатъчна да разреди соления му състав. Лично се убедихме, че във водите на това море не може да се потъне.
Четвъртият ден беше определен за посещение на планината Тавор, където се намира манастирският комплекс “Св. Преображение”. На това място Иисус Христос е показал пред апостолите Петър, Яков и Йоан своето преображение от човек в Божи Син. Той се разкрил пред тях с лице, огрято от неземна светлина и с дрехи, бели като сняг. В Назарет присъствахме на православна служба на арабски език в храма “Св. Благовещение”, построен върху извора, при който Дева Мария разбрала от Архангел Гавриил, че ще роди Син Божи. Разбрахме, че в града на Благата вест живее сплотена православна палестинска общност, която дълго и търпеливо отстоява своята вяра сред заобикалящите я мюсюлмани и юдеи. Посетихме и Кана Галилейска, където Христос е превърнал водата във вино. Там можеха да се видят и големите каменни съдове за вино, които, ако не са същите от онова време, много наподобяват на тях.
В програмата на екскурзията влизаше и посещение на река Йордан, където Христос е получил кръщение от Св. Йоан Предтеча и Кръстител. Реката всъщност не е нито много дълбока, нито много широка. Тя тръгва от Галилейско или както още се нарича Генисаретско езеро и е гранична река. На другия бряг е държавата Йордания, а разстоянието до там е не повече от 15-20 м. На израелския бряг има магазини, от които всеки поклонник можеше да си закупи бяла платнена роба и облечен с нея да се потопи във водите на свещената река. Отец Методий ни съобщи, че тези роби от бяло платно са важни за поклонниците, защото те се свързват с два основни момента от живота на хората, които ги притежават. Първият момент е сватбата, когато човекът трябва да е облечен с тази роба при венчаването. А вторият момент е смъртта му - с робата трябва да бъде погребан.
Придвижваме се към Йерусалим, където ще останем три дни и ще посетим десетки места, свързани със земния живот на Иисус Христос. Най-важното и най-желаното място, естествено, е храмът “Възкресение Христово”, където се намира Божи Гроб. Йерусалим е център на три религии - християнство, ислям и юдейство, в него съжителстват на сравнително близки разстояния едни от други църкви, джамии и синагоги. Цари привидно спокойствие между хората от различни религии и етноси и се усеша, че има ред и правила, които се спазват от всички. Но разбрахме, че понякога има напрежение и възникват сблъсъци между недоволни палестинци и местната израелска власт. Готовността за справяне с евентуални безредици личеше по често срещаните по улиците добре въоръжени полицейски патрули. Не бяхме подминати и ние, туристите, при една рутинна проверка на документите.
Още вечерта след пристигането ни в Йерусалим и след настаняването ни в хотела, се отправихме към основната ни цел - посещението на Гроба Господен в църковния комплекс “Рождество Христово”. Той се намира в християнския квартал на стария град и е естественият завършек на т.н . улица Via Dolorosa или Кръстния път. По нея, вече осъденият на смърт Христос, е преминал последния си земен път и е стигнал до мястото, където е бил разпънат на кръста, после погребан и след три дена - възкръснал.
Храмът “Възкресение Христово” е изключително голям и просторен. Широкият площад пред входа позволява на непрекъснато идващите поклонници от цял свят да се придвижват по-лесно и да не се натрупват много хора. Заедно с нас в храма имаше групи от Гърция, Полша и дори от Япония. В ляво от входа веднага се забелязват трите мраморни колони, особено средната, с цепнатина в нея. Това е знаменитата колона, разцепена от слизането на Благодатния огън, случило се точно тук, когато през 1579 г. православният патриарх на Йерусалим не е бил допуснат да се моли вътре на Божи Гроб. Тогава арменците влезли преди него и заключили входната врата. Започнали да се молят на Велика събота да слезе Благодатният огън, но напразно. Той се появил отвън и излязъл от колоната, където се молели православните християни. Всяка година това Божие чудо се случва в деня преди Великден и все още има хора, които го подлагат на съмнение и смятат, че се извършва някаква измама и всичко е нагласено. Каква измама се извършва, когато винаги в този ден израелските власти изпращат полицаи, които правят щателна проверка и търсят някакви запалителни материали или средства, но досега не са открили нищо. Освен това ключът от входната врата на храма се съхранява дълги години от едно арабско семейство. Този ключ се дава на патриарха, който също се проверява от полицаи, минути преди той да влезе в храма и да се отдаде на молитва. Въпреки голямото желание на евреи и араби мюсюлмани да спрат или да осуетят по някакъв начин слизането на Благодатния огън, това не става. Напротив - чудото се повтаря всяка година и засилва вярата на онези, които изповядват православието.
Голямата православна гръцка църква е в средата на храма, но освен нея вътре има още десетки параклиси на други християнски вероизповедания. На различни места са разположени няколко католически и арменски параклиса, има сирийски православен параклис и такъв на коптите християни от Южен Египет. Първото нещо, което се вижда след влизането в храма, е т.н. Плоча на помазанието. На тази плоча е било поставено тялото на Христос след свалянето му от кръста. На нея е било намазано с благовонни масла и повито в погребална плащеница. След плочата в ляво се отива до Ротондата на Гроба Господен. Тя представлява кръгла зала, оградена от високи колони, стигащи до купола. И точно под него е разположена т.н. Кувуклия. Това е параклис, построен на мястото на гробната пещера, с размери 8 на 6 м, в който се намира самият Божи Гроб. В него е престояло три дни тялото на Иисус Христос. Думата “кувуклия” е от гръцки език и означава “покой” или “място за покой”. Вътре има мраморна плоча и кандила, които горят непрекъснато. Преди да се влезе в самия Гроб Господен, се минава през Преддверието на Ангела - малко помещение, в което е стоял Ангелът, който е съобщил първо на жените мироносици за Възкресението на Христос. Пред Кувуклията винаги стоят гръцки монаси, които се сменят периодично и следят за реда при влизането на поклонниците. Пускат се не повече от 4 души едновременно и престоят е ограничен до 30-40 сек., а при по-добро благоразположение на монасите, може да се остане и повече от минута. Време, достатъчно за една искрена и изпълнена с очакване и надежда молитва към Спасителя. Абсолютно е забранено вътре да се правят снимки.
В моите представи виждах хълма Голгота някъде извън стените на Йерусалим като място, на което са били наказвани и убивани престъпниците. Това е било така по времето на Иисус Христос, но сега Голгота е в рамките на храма “Възкресение Господне”. Намира се отдясно на входа, на втория етаж, където е построен православен гръцки параклис. Там е мястото, където е бил разположен кръстът за Разпятието. А точно под Голгота има параклис, в който се смята, че се намира главата на първия човек - Адам. Според преданието Ной след потопа е погребал черепа на Адам на хълма Голгота. Когато по време на кръстната смърт на Спасителя, става земетресение, скалата над черепа на Адам се разцепила. Кръвта на Христос го измива и пречиства.
Обиколката на Йерусалим в следващите дни ни даде възможност да видим отблизо още много места и светини на християнството. Гетсиманската градина, гробът на Пресвета Богородица, мястото, където е бил убит с камъни от тълпата младия Св. Първомъченик Стефан, къщата, в която се е състояла Тайната вечеря, къпалнята Витезда, големият руски Гетсимански манастир със златните кубета на църквата “Св. Мария Магдалина”, Елеонският хълм и мястото на Св. Възнесение Господне. Три дни се оказаха крайно недостатъчни, за да се посетят и разгледат всички забележителности на свещения град Йерусалим. И все пак успяхме да видим не всичко, но достатъчно, за да натрупаме впечатления и да съхраним спомени. Ако е рекъл Господ, може пак да посетим светите земи, но и от тази екскурзия сме доволни. Посетихме Божи Гроб, поклонихме се на Гроба Господен и видяхме къде е възкръснал Иисус Христос. Това не се забравя, а в края на престоя ни получихме специален документ от Министерството на туризма и от кмета на Йерусалим за посещението ни в Израел. Но по-ценно за нас беше един друг документ, който получихме от патриарха на Иерусалим Теофил III. Това е Свидетелство за поклонничество, издадено лично на всеки от нас, като удостоверение, че изпълнявайки библейския зов, сме посетили Божи Гроб, Йерусалим - Светия град и с това получаваме правото да носим званието поклонник на Йерусалим - хаджия. Както се казва, дай, Боже, всекиму!
Георги Дишлянов