3 минути с Валентин Танев
- Столичните театрални сцени са ваши, телевизионният екран също, а вие правите постановка в Сливен и идвате да играете във Велинград - защо?
- Моята работа е да правя театър. Дали на сцената на Народния театър, в Сливен или във Велинград - няма значение. Играя еднакво и на сцената на Народния театър, и на всяка друга. Аз съм актьор, не съм пудра и си върша работата. Публиката е еднаква, аз играя за нея.
- Председателят на читалище “Отец Паисий” Цветан Котев казва, че вече сте приятел на Велинград, а знаем и че сте кръстник на рок-джаз клуба в читалището. Как избрахте името “Под сцената” и какви са впечатленията ви от Велинград?
- Предложих клубът да се казва “Под сцената” съвсем спонтанно. Велинград е прекрасен град, с много възможности, за съжаление все още неразработени. Впечатлен съм от хората, които се занимават с изкуство в читалището, те са предани и много сърцати. Ако общината застане зад тях, градът и всички хора ще спечелят.
- Тъй като разговаряме дни преди Великден, ще попитам дали се възражда българският дух, дали се сбъдва желанието “Да живее България!”?
- Много сложен въпрос. Не може да стане за една, две или пет години и е въпрос на лична мотивация на всеки от нас. Не става със закон или наредба. Това, което правят хората в читалището във Велинград, е част от духа на България. Всеки да си върши работата в своята област - това е духът на възраждането.
Елена Баева