През 2011 г. се проведе теренна обходна експедиция със задача да започне пълно и прецизно документиране на културно-историческото наследство, археологическите паметници и въвеждането им в археологическата карта на България.
Сформира се екип в състав: Асен Салкин и Димитър Байраков от Исторически музей - Велинград, гл. ас. д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей към БАН, доц. д-р Емил Иванов от СУ “Климент Охридски”, като замисълът беше да се разшири съставът на експедицията и придобие комплексен характер, което ще ни позволи да се акумулира повече и по-пълна информация за отделните аспекти на обществено-икономическото развитие на района през различните исторически епохи.
Системни археологически проучвания на територията на общините Велинград и Ракитово са проведени в крепостта-столица на Деспот Слав - Цепина, археологически комплекс “Алков камък”, частично проучени базилики и църкви в Ракитово, Костандово, Сърница.
По предварителна информация в района са известни 67 археологически обекта, някои от които с непълна и неточна информация (в това число не включваме надгробните тракийски могили).
Като първи етап от работата беше извършен частичен теренен обход в южната високопланинска част на Ракитовска община, където са концентрирани най-значимите и добре запазени археологически обекти: базиликата в м. “Николица”, средновековният град-крепост в м. “Градот”, праисторическото селище в м. “Макаков мост”.
Документирани бяха и регистрирани в археологическата карта на България 10 обекта: добре запазена малка стражева крепост в м. “Калето” край Качаков чарк, 4 надгробни могили, църква и параклис в м. “Ремово”, голямо селище в хронологически граници на бронзовата епоха - римска епоха, голямо тракийско селище и некропол в подножието на средновековната крепост в м. “Градот”, добре запазена средновековна крепост с църква от XII-XIII век в м. “Калето - Калинката”.
Изводите от макар и частично проучения район е гъстата поселищна мрежа от тракийски селища, светилища, некрополи - от късножелязната епоха V-IV в. пр.н.е. до II-III в. от н.е., като тяхното присъствие във високите части на планината трябва да се свърже с рударството и металургията, с които са се занимавали бесите, освен като прорицатели на бога Дионис. Доказателства за това са многобройните рудници по целия високопланински район и е удачно да се проведе експедиция за тяхното документиране. Активен поселищен живот се наблюдава и през ранновизантийската епоха V-VI в. до средновековната епоха XIV в.
През ноември направихме частичен обход и в землището на Костандово, като беше проверена територията между контрастената на язовир “Батак” от връх “Коилото” по западния бряг на язовира до връх “Манастирище” до язовирната стена, като целта беше да съпоставим картираното и частично проучено през 1957 г. от Милчев и Цончев тогавашно баташко блато.
Експресните спасителни проучвания са обхванали само границите на бъдещия язовир, като се е акцентирало само на десния бряг на река “Мътница” в землището на Батак. От документираните от тях 76 надгробни тракийски могили са проучени 35, а останалите вероятно са залети от язовира. По западния бряг на язовира по билото на Каркария документирахме средновековна крепост, малко тракийско светилище, тракийско селище.
По думите на нашия водач само над костандовския залив личат останките на 9 разбити могили. По информация по десния бряг на река “Мътница” се наброяват 10 тракийски светилища. Информацията не е проверена, но е логично в близост до Бесапара да съществува активна поселищна мрежа от тракийски селища и светилища.
Проверка направихме и по поречието на река “Връбница”, която води началото си от контрастената и минава край Костандово. По десния бряг открихме разрушено при направата на горски път светилище, а в равнинната част се натъкнахме на 4 големи купчини от камък и пръст, вероятно разрушени и изгребани с булдозер могили.
Освен известните 67 археологически обекта, записахме от местните хора още 20, които ще бъдат проверени и нанесени на археологическата карта при следващи експедиции. По обективни причини бяха реализирани само част от планираните обходи във Велинградска община. Като главна задача си поставихме да се проверят документираните от Анета Шопова археологически обекти около Сърница, за се вземат техните координати и да се провери състоянието им.
За целта използвахме помощта на сдружение “Байкария” с председател Васил Тодев, които ни осигуриха транспорт, картен материал и поеха в следващите археологически издирвания транспорта и другите разходи. Подкрепа получихме и от тогавашния кмет на Сърница Мехмед Карамолла и бизнесмена Салих Фейзичауш.
Баха проверени и взети координати на 5 обекта: средновековна църква със стенописи, които са свалени и се пазят в музея във Велинград; средновековна църква в м. “Орлино”; добре запазена средновековна крепост в близост до града; могилен некропол от 7 могили, тракийски некропол с трупоизгаряне от римската епоха в м. “Черните бараки”. Долината на река “Доспатска” е наситена с много селища и некрополи, но не можахме да реализираме цялата програма, а само южната част на язовира по протежение на Дъбрашки рид.
Поради засиления интерес на концесионери за разработване на рудни залежи, започнахме проверка и документиране на антични рудници и археологически обекти около тях. Двама изследователи - О. Давияс и Дж. Гол сочат, че в Доспатско се разработват рудници, от които извличали злато и нареждат Доспат на 24-то място на Балканския полуостров по разработени мини.
Посетихме Гюмюшчал (Сребровръх), където на самия връх на огромно пространство личат открити рудници, които са два типа - проследяване на повърхността с дълбок изход рудната жила и фуниевидни ями с диаметър до 10 метра и дълбочина 3 метра. Основен компонент е среброто, което личи от самото наименование на местността. Следи от живот в близост до върха не открихме, но западно от върха в м. “Каратепе” при обходите през 2008 г. регистрирахме могили, некропол и селище от римската епоха, които можем да свържем с рудниците на върха.
Не можахме да открием м. “Гюмюш дере” на десния бряг на река “Доспатска”, където 86-годишен информатор от Сърница каза, че е виждал открити рудници. Във връзка със заявената концесия за разработване на мини в м. “Грънчарица”, южно от Велинград, поради невъзможност за обход в зимни условия, събрахме сведения за три селища с некрополи от римската епоха, които ще бъдат проверени и документирани през настоящата година.
По сигнал за разкопана тракийска могила посетихме м. “Бялата вода”, където констатирахме, че надгробна тракийска могила с диаметър 15 и височина 4 метра е била разкопана с багер. На 500 метра източно от нея, в м. “Немцово”, са разкопани и разрушени 5 могили.
Трябва да отбележим, че 100% от посетените и документирати обекти са били и обект на иманярска намеса, някои от които напълно разрушени.
Засега най-добре запазени са в Ракитовска община средновековните крепости в м. “Градот” и “Кулата - Калинката”, които спешно би трябвало да бъдат проучени, реставрирани и експонирани и да се превърнат в атрактивна туристическа дестинация, още повече, че са в близост до града и главни пътища и лесно би се изградила инфраструктурата им. Подобен интересен обект е средновековната крепост в м. “Манастира” на 1 километър южно от Сърница.
Асен Салкин