На 11 май в Дорково тържествено бе отпразнуван 40-годишният юбилей на фолклорния ансамбъл “Овчарска песен”. Честито на самодейците с пожелание във всяка песен и танц да запазят българското и да го предадат на своите наследници! А ето и най-важните събития от изминалите 40 години, които са част от историята на ансамбъла:
Предисторията на ансамбъл “Овчарска песен” намираме в средата на 50-те години на ХХ век, когато група ентусиасти от с. Дорково - Щерьо Дузов, Димитрия Кузева и учителката Янка Костадинова Пандева, организират първата танцова трупа в селото. Нейн ръководител е Щерьо Дузов. Създадена е и първата певческа женска група, в която участвуват: Катя Ананиева, Малина Коцелова, Мария Статева, Тодорка Манолова, Радка Средкова, Седефка и Кадифка Шошеви, Славка и Верка Джокови, Елена Йочева, Елена Ковачева, Йорданка Катранджиева, Цветанка Мацанова, Пелагия Пармакова, Пенка Томова и др. Дейността е подкрепена от кмета на Дорково Михаил Ковачев.
В края на 50-те години с женската певческа група започва да работи Васил Кривошийски, който разширява и обогатява репертоара. През 1971 г. по идея на В. Кривошийски и Щ. Дузов и с подкрепата на председателя на читалището Стоян Котулов и секретаря Димитър Златинов самодейните групи се обединяват и създават ансамбъл “Овчарска пасен”. Първата сбирка на ансамбъла е на 7 декември 1971 г. Към него се създава и мъжка певческа група от 22-ма души и оркестър с 8 музиканти. Създаването на ансамбъл “Овчарска песен” е културно събитие за обществения живот на дорковци. Те с интерес следят развитието и първите изяви, желаещите да се включат в неговите редици се увеличават.
През 1974 г. ансамбълът усилено се готви за участие в заключителния етап на ІV-ти Републикански фестивал във Велико Търново. На 20 април самодейците са качват на голямата великотърновска сцена и предизвикват фурор. Съставът е удостоен с лауреатско звание и златен медал. Отличието дава самочувствие и увереност на ансамбъла. Следват покани за концертни изяви в региона. Ансамбълът увеличава състава си, като в определени периоди числеността му надхвърля 100 души.
Годините се нижат, самодейците от “Овчарска песен” множат изявите си на прегледи на художествената самодейност и празнични концертни участия. Съставът на самодейците и особено този на танцовия състав непрекъснато се обновява - в него се включват с младежки жар попълнения от детския фолклорен състав.
На 27 февруари 1989 г. регионален телевизионен център Пловдив заснема филм за ансамбъла, който е излъчен по националната телевизия. През май ансамбълът получава покана за участие в 21-ви международен фестивал в Закопане, Полша . Това е първата покана за изява на международна сцена. Фестивалът се провежда от 1 до 10 септември 1989 г. С помощта на специалиста-фолклорист Крум Георгиев от Стара Загора се подготвя програмата “Гергьовско веселие на мегдана”. Участието е повече от успешно - завръщат се с най-голямото отличие - приза на фестивала “Златна брадва” и първо място за автентичен фолклор.
През 1990 г. ансамбълът получава лична покана от Жан Рош, президент на френската асоциация за фолклор, за участие в 10-дневно концертно турне във Франция “От Париж до Тулуза”. С помощта на спонсори се събират необходимите за пътуване средства и турнето се осъществява. То е съпроводено от много положителни емоции, незабравими срещи и заслужени овации за дорковския ансамбъл от френската публика.
През 1991 г. самодейците осъществяват връзка с колеги от Културно уметническо дружество “Полет”, с. Падеш, община Крушевац, Република Сърбия, което през последващите години прераства в приятелство. Месец септември “Овчарска песен” получава покана за участие в международния фестивал на народното творчество в Падеш. Заминават за участие 45 самодейци.
През 1992 г. по покана на Френската асоциация за фолклор ансамбълът се представя на 19-ия международен фестивал в гр. Бриансон, Франция. 35 самодейци вземат участие, а ръководител е Николай Кривошийски. Същата година ансамбълът участва и в Леваческия събор в Сърбия.
През 1993 и 1994 година продължават изявите: участие в международния събор в Кермен, община Сливен, съвместен концерт с ансамбъл “Китка” от Истибаня, Македония и в националните срещи на фолклорните ансамбли, носители на международни отличия в Стара Загора и концерти в с. Дълбоки. На 22 октомври ансамбълът участва във фолклорния фестивал “Истибанско здраво живо”, където е отличен със второ място.
През 1995 г. “Овчарска песен” прави запис по Канал 1 на БНТ за предаването “Непресъхващи извори”. Следват силни творчески години с много задгранични пътувания и участия във фестивали и концертни изяви: на събора на народното творчество “Падешки кладенец” в Сърбия през 1995, 1997, 1999, 2003, 2005, 2007, 2010 год. През 2000 г. следва участие в международния фестивал в Карловац, Република Хърватска по линия на ЦИОФФ със съдействието на фондация “Пътеки”.
От 1 до 10 септември 2007 г. мъжката певческа група участва на международен фестивал в Удине, Италия. През август 2008 г. взема участие в международния фестивал на хърватския културен център “Бонжевашко коло” в в Суботица, Сърбия.
През 2003 и 2010 г. нашите самодейци гостуват на ансамбъл “Зорница” в унгарската столица Будапеща и участват във Витлеемския фестивал, както и в Х-ия международен фолклорен танцов фестивал в Гьонгьош.
Многобройни са изявите на самодейците през изминалите 40 години: участия на националния събор на народното творчество в Копривщица, където са отличени и със златен медал; на фестивала на мъжките певчески групи в Разлог, където са отличени с призови места; във фестивала на двугласното пеене в Неделино, на “Бобфест” в с. Радуил, във фестивал за автентичен фолклор “Между три планини” в Банско, в първия фолклорен фестивал “Софийска пролет”, в традиционните културни празници в Доспат и Ракитово и на фолклорния фестивал в Костандово.
Когато говорим за ансамбъл “Овчарска песен”, не може да не свържем неговата история с тази на международния фолклорен фестивал в Дорково. Всъщност искрата на местния фолклор, носена от самодейците, са разгаря в животворен огън чрез осъществяване вече 16 години на благородната цел на фестивала - съхраняване и популяризиране на автентичния фолклор. Идеята за организиране на фолклорния фестивал е на Ангел Попов и Николина Иванчева - председател и секретар на читалището, която е споделена и подета от управителния съвет, кмета на Дорково Георги Пеев, кмета на Община Ракитово Георги Попчев и председателя на Общинския съвет Георги Пелев. Самодейците също приемат присърце идеята и от 1996 г. са домакини на фестивала в Дорково.
Незабравими за самодейците ще останат десетките срещи и създадени приятелства с хора от близо и далече, отдадени на фолклора. Те показват своето творечство пред студенти и групи от Съветския съюз, Франция, Холандия, Израел, Тайланд, Унгария, Сърбия, Македония, САЩ. Незабравими ще останат срещите с американската група “Планина” от Денвър, водени от Лили Ботушарова, които през 2005 г. с помощта на ансамбъла разучиха местни песни и танци и успешно се изявиха на фестивала в Дорково.
Многобройни са и приятелските контакти, създадени със състави от страната: самодейците от ансамбъл “Гушанци” с. Замфирово, от фолклорните групи от Добринище, Добърско, Горно Драглище и много други. Не можем да не споменем за ползотворното сътрудничество с формация “Българско хоро” с ръководител Валери Манов от София.
В 40-годишния период са извървяни много пътеки, покорени са много сърца, които са били пленени от магията на нашия фолклор. Невъзможно е да споменем всеки един участник, отдал частица от себе си през годините, за да го има ансамбъла и днес, затова ще изброим дорковските фамилии, които са участвали през целия период: Дузови, Овчарови, Кадреви, Гушеви, Телеви, Мирчеви, Фикийни, Лучкови, Самуневи, Табакови, Бабечки, Мастравчиеви, Доспатски, Захариеви, Джокови, Йочеви, Харизанови. Поглеждайки назад през годините, нека отново с благодарност и признателност споменем имената на ръководителите и всички специалисти, оказали подкрепа на ансамбъла: Щерьо Дузов, Васил Кривошийски, Николай Кривошийски, Александър Пеев, Боян Байряков, Любомир Миланов, Емил Ганев, Мая Арнаудова. Неоценима е методическата помощ оказана от Митко Карабельов, Добри Добриков, Валери Манов, Крум Георгиев, Атанас Чолаков, Симеон Симеонов, проф. Тодор Джиджев, Ирина Славчева, Тодор Мацанов.
През годините ансамбъл “Овчарска песен” се превърна в школа за съхраняване на местния фолклор, в училище по родолюбие и предаване на съхранените традиции и обичаи от поколение на поколение. Дорковските деца запяват звучните народни песни, заиграват кръшните дорковски хора - те са утрешните самодейци, които ще продължат да прославят родното Дорково, за да не пресъхне никога обичта към сътвореното от нашите предшественици.
Д. Лучкова