Накитите носят памет и дават закрила
Изложбата разказва за любовта през вековете на българката към разнообразните накити и за тяхното изработване и за вярванията й, че всеки накит, поставен на съответно място, предпазва от отрицателни енергии.
През 10 век златарството се обособява като занаятчийски отрасъл в българските градове, а след 12 век е започнало специализирането в различните златрски техники.
Възрожденските ни златари изоставят геометричния художествен стил и се насочват към многообразното богатство на заобикалящия ги растителен свят. Те вкарват и нови елементи в произведенията си, взаимствмани от западноевропейските стилове ренесанс, барок и рококо.
Освен изящество накитът носи памет и може да пази от уроки, магии и лоши енергии. Така от “лошотиите” се предпазват едни от най-уязвимите места на човешкото тяло: тепелъците (накити за глава), обиците, трепките и иглите предпазват главата, пафтите пазят кръста, герданите - шията, а пръстените -ръцете. Майсторите бижутери виждали в златото, среброто, медта и камъните израз на хармонията в природата. Вътрешните им усещания, преплетени с чувството за естетика и красота, намирали проявление във всяко бижу, правейки го уникално.
Представяйки изложбата, н.с. Веска Спасова благодари на Историческия музей и на директора Снежана Велева за предоставената възможност РИМ “Акад. Йордан Иванов” да гостува на велинградчани. Сред експонатите на изложбата, които са от 19 и началото на 20 век, има и изключително красива листовидна ажурна пафтичка от 16 век и изящно шишенце ароматизатор от 18 век.
Изложбата представя и камъни: аметист (опияняващ) - хората са вярвали, че аметистът предпазва от напиване, тормалин - камъкът, който работи с всички чакри, бял опал (измамлив) - камък, който приема лесно всички видове енергии, яспис -камък на богатството и др.
Изложбата бе открита от Недялка Стефанова от ОА и ще гостува на Историческия музей във Велинград до 10 юни т.г.
Веска Божкова