Швейцарското сирене и улиците на Велинград
Дупки с различни размери и дълбочина могат да се открият на повечето улици във Велинград, включително и на централния булевард “Съединение”. По двете платна за движение от Лъджене до Чепино могат да се преброят между 50 и 60 дупки от всякакъв калибър. Освен тях са се оформили и поне още толкова бъдещи неравности по настилката от т.н. “кръпки”. Закърпването е временно решение на проблема, защото е видно, че след няколко месеца “кръпката” вече се е превърнала в дупка. Лошото изпълнение показва ниското качество на труд и материали, след като се налага едно и също място да се кърпи всяка година. Но нали трябва да се намира работа на тези, които се занимават с тази дейност... Да си представим само какво ще стане, ако се извърши качествен ремонт или асфалтиране на пътната настилка и в продължение на 10-15 г. не се наложи никаква намеса. Какво ще правят тези фирми, какво ще работят и как ще си изкарват заплатите? Затова е по-добре да кърпим ден до пладне, пък колкото изтрае, но другата година пак ще имаме работа. Това е логиката на тези, които обичат да “отбиват номера”, а не да се справят със задълженията си качествено и с гарантиран дълъг срок на експлоатация.
Ясно е, че подобни частични и чести, но нискокачествени “кръпки” и ремонти, с нищо не помагат Велинград да има необходимата пътна настилка, подобаваща за СПА столица не само на България, а и на Балканите. И как да стане това, когато дупките по нашите уж столични улици сигурно са повече от дупките на всички страни от ЕС взети заедно. А с “швейцарско сирене” няма как да заприличаме на Швейцария.
Георги Дишлянов