Туристи от ТД “Юндола” покориха връх Пирин
На 23 юни 2012 г. малката, но добре организирана група в състав Кирил Тодоров, Румяна Попова и Данка Тодорова поехме от Велинград за Предел с цел покоряване на връх Пирин. По предварително проучения маршрут, с помощта на местни хора и горски работници, пристигнахме в местността “Сапатовото”, откъдето в 11 часа започна пешеходният преход. Знаехме, че няма да е леко и, запасени с минимум багаж и максимум вода, поехме нагоре. Пътят премина в пътека, която много скоро свърши и пред нас се изправи стръмният бряг на река Брежанска, осеян с паднали дървета, вероятно от лавина. Преминаването през това “гробище” би ни затруднило, затова навлязохме в муровата гора. На места се появи избледняла червена маркировка и каменни пирамидки, които често се губеха. Водачът Кирил Тодоров на видими възлови места маркираше дърветата, приближихме се към клековата гора. Борбата с клека трая около час, докато излезем на открито в местността “Горелото”, откъдето се откри изглед на юг към Кресна, Брежани, Симитли и други села в района. Посоката към върха беше правилно определена. Стъпка по стъпка го наближавахме и в 16 часа Румето вече беше горе, а след нея и останалите.
Можеш само да затаиш дъх пред необятната гледка във всички посоки: Родопите и Рила, върховете на Пирин, Славянка и Беласица, Огражден, Малашевска и Влахина планини, а в долините Предел, Разлог, Симитли, Благоевград. Развяваш българското знаме с удовлетворението, че си един от малцината, достигнали до върха, записваш се в тетрадка, скрита в пирамидата и задължително се снимаш...
Най-северният връх Пирин се издига на 2593 метра надморска височина в резервата “Баюви дупки - Джинджирица”. В немска енциклопедия за алпийски изкачвания е описано, че за първо документирано изкачване на планински връх в света се смята това на македонския цар Филип V и сина му Персей преди 20 века. Има основание да се смята, че точно връх Пирин е бил този връх. На върха има каменни блокове, където личат следи от жертвоприношение в чест на Зевс.
Надеждата, че връщането ще бъде по-леко, се оправдаха наполовина. Добре очертаната червена маркировка от върха ни отведе до изворче, където попълнихме водните запаси със студена изворна вода. В един момент лентовата маркировка се загуби и нямахме друга алтернатива, освен да потърсим няшата, направена благодарение на съобразителността на водача на отиване ъм върха. Ако някой е виждал как се движи Тарзан, може да си представи как “ходехме” върху клека в продължение на половин час. Резултатът беше “влизаш с дрехи, излизаш гол”. Все пак успяхме и в 10 часа бяхме на изходната точка - 1100 метра над морското равнище. Щастливи и доволни от неповторимото преживяване!
Неда Панайотова, ТД “Юндола”