Спомен за Хайтов
От разказа на Никола Гигов, зетят на Хайтов, стана ясно, че двамата се познавали повече от 40 г. Време, напълно достатъчно да се усети и разбере онази голяма любов на писателя към всичко българско – към Родината, към българския език и неговите диалекти, към родния фолклор, към природата и в частност към Родопите. Интересно откритие прави за себе си Н. Гигов, който смята, че Хайтов е имал 4 чифта очи: първият, най-вътрешният са детските му очи, после са лесничейските, следвани от писателските и последните са космическите му очи.
Елена Хайтова разказа, че баща й често е споделял какво мисли за Родопите. Той казвал, че това е планината, която обича най-много, но голямата му болест била любовта към България. Много силно, правдиво и в същото време предупредително, звучат неговите думи, че ако не успеем да запазим българското и България, ни очаква жалката участ да се превърнем в “етнически боклук за другите народи”. Не беше подминат и огромният принос на Николай Хайтов в търсенето и откриването на костите на Васил Левски. Приживе той не можа да дочака признанието, че Апостола на свободата е погребан в малката софийска църква “Св. Петка Самарджийска”. Но години след смъртта му там бе поставена възпоменателна плоча, която показва, че усилията на големия българин на са отишли напразно. А за световното му признание в областта на литературата говорят фактите – неговите книги са издадени в 55 милионен тираж и са преведени в 22 страни.
Присъстващите на срещата също споделиха своите мнения за писателя, както и спомени за Николай Хайтов, който по различни поводи е посещавал често Велинград. Майсторът-дърворезбар Герасим Старчев подари на гостите изработен от него сувенир, за да си спомнят за Велинград и да се готвят за нови срещи с почитателите на Хайтов.
Георги Дишлянов