Велинградските празници на културата стават на 40 години. От висотата на юбилея се връщаме години назад заедно с г-жа Илияна Масларова. В времето, когато Празници на културата се раждат, тя заема последователно длъжностите председател на Общинския съвет за култура, а по-късно председател на Общинския съвет за духовно развитие с ранг на зам.-кмет и с ресор култура, образование и социални дейности.- Г-жо Масларова, да се върнем към началото на Велинградските празници на културата.
- По мое време завеждащ отдел “Култура” бе Стефка Гинчева, а отдел “Образование” Тодор Пашов. Длъжна съм да спомена техните имена, за да се знае и помни. Колкото до самото начало, то бе през 1973 г., когато началник отдел “Култура” бе Ангел Горанов. Негова е идеята и той създаде тази обстановка и изискванията за развитието на духовния живот през лятото. Тогава в началото културните изяви се провеждаха за няколко дни, като впоследствие стигнаха до десетдневка. В началото толкова бяха силите ни, но през годините тържествата търпяха развитие.
- Имате предвид 80-те години на ХХ век?
- Да. От самото начало отношението на общината и кметовете към Велинградските празници винаги е било много добро. Кметовете Никола Кондев, Георги Аврамов, Филип Филипов, Михаил Алексиев много ни помагаха и искрено ни насърчаваха в дейността ни за качествено провеждане на тържествата.
Мога да кажа още, че през 1981 г. Общинският съвет за култура разработи много мащабна, разнообразна и богата програма за тържествата. Всъщност това е периодът на 80-те години, на най-съдържателния културен живот в общината. Като начало удължихме периода за провеждане на тържествата. Те започваха на 20 юни със събор на Стария чарк и свършваха на 20 август със събора на Юндола. Създавахме комисии по посрещането, рекламата, по изхранването - идваха над 1000 деца, които трябваше да настаним да спят и да се хранят. За децата отговаряха директорите на училищата, а имахме комисия и за откриването на тържествата.
В подготовката и провеждането на Празниците се включваха всички културни институции на общината, които образуваха Организациония комитет от 40 души: читалищата, училищата, Историческия музей, който посрещаше от 150 000 до 200 000 гости и стана два пъти национален първенец по посещения, Художествената галерия, центъра за работа с деца, клубовете по интереси и клуба за поезия... Всичко се подчиняваше на главната цел - задоволяване на определени културни потребности на населението на града, който през този период ставаше два-три пъти по-голям благодарение на гостите. Тогава ние не бяхме СПА столица на Балканите, но бяхме национален и международен курорт с изключително висока посещаемост.
- За такава амбициозна програма и то в продължение на два месеца, дори при социализма са били нужни доста пари?
- Така е. Правихме план-сметка, а отпусканите пари стигаха до 130 хиляди лева (за справка през това време хляб “Добруджа” струваше 26 ст., а билет за градския транспорт 6 ст.). Вековете живот на човечеството е доказало, че култура се прави не просто с пари, а с много пари и няма никакво значение какво е времето в което живеем. Тук е мястото да отбележа, че гостите на Велинград много харесваха тогава изпълненията на читалищните състави, които представяха на няколко сцени уникални изпълнения, характерни за нашия край. Гостуването на професионални състави като ансамблите “Пирин” и “Тракия” допринасяше за авторитета и културно-естетическата стойност на тържествата.
Организираха се интересни изложби. През 1982 г. ни гостуваха с изложби художниците и склуптори като Л. Маринова, Сава Цоневски, К. Седларски, Емил Мирчев. Имаше изложба-графика на з.х. Златка Дъбова, з.х. Христо Нейков, з.х. Борислов Стоев, Румен Скорчев. Особено се гордея с факта, че в Градската художествена галерия в продължение на едн месец имахме възможност да се докоснем и любуваме на великолепните платна на недостижимите Дечко Узунов и Светлин Русев. Най-важното е, че всички тези творци, а и тези, които не успях да спомена, дариха голяма част от творбите си на нашата Художествена галерия.
През тези два месеца имаше за всеки по нещо, но трябва да призная, че най-голям интерес, най-атрактивни и колоритни в рамките на тържествата бяха Празниците на духовите оркестри и мажоретни състави от България и чужбина - Дания, Франция, Гърция, Унгария, тогава Чехословакия, Германия, Сърбия... Те бяха водени от нашия Представителен духов оркестър с диригент Димитър Мечев и мажоретния ни състав, създаден и воден от Любомир Гугалов, които заедно с балета на незабравимата Лили Захова подготвяха интересни и запомнящи се композиции. Специално за нашия духов оркестър бяха създадени произведения от големия български композитор Александър Райчев.
- Разкажете за спектаклите на езерото Клептуза и на Градския стадион.
- Двата спектакъла станаха през 1982/1983 г. Тогава мотото беше “Единство, творчество, красота”. Много атрактивно и запомнящо бе проведеното на езерото Клептуза модно ревю на Центъра за нови стоки и мода (ЦНСМ) и модна къща “Лада”. То беше един красив, емоционален спектакъл, защото пътеката, по която дефилираха манекенките, беше разположена в самото езеро. Около езерото Духовият оркестър и мажоретният състав подгряваха с музика и танц. Съчетанието на толкова красота на фона на величествената неземна природа на Клептуза си остава незабравимо.
За спектакъла на Градския стадион потърсихме помощ от постановчика на националните спартакиади Шулеков и хореографа-балетист Гаврилов. И двамата работеха с балета на Лили Захова. В композицията участваха 12-13 състава, като гръбнакът бяха Представителният духов оркестър с Димитър Мечев, мажоретките на Любо Гугалов и балетът на Лили Захова. Това бе един грандиозен спектакъл. Фонът беше повече от 2000 деца - ученици от всички училища, участваха и всички гостуващи и самодейни състави. Беше наистина прекрасно.
Тук му е мястото да спомена, че всяка година идваха представители на общинските съвети за култура от цялата страна, за да видят как се правят два месеца тържества. Така от нас се родиха фестивалите във Варна, Севлиево, Банско...
- Празниците стават на 40 години - какво показва това?
- Това, че тържествата се провеждат вече 40 години, показва, че те са нужни. Те са истинско предизвикателство за разнообразяване и духовно извисяване на културния живот в общината. Хората са жадни и за духовна храна. Убедена съм, че шоуто Велинградски празници на културата трябва да продължи!
Веска Божкова